Смолянският иконостас няма равен в България

При мене изборът на професия до голяма степен е наследствен. Аз съм роден в една махала край Трявна, а в този край обработката на дърво навярно е най-популярният занаят открай време. И баща ми, и дядо ми са били дърводелци. Самият аз съм започнал да се занимавам с дърворезба още от 14-годишен, постъпвайки в училището по приложни занаяти в Трявна. После завърших Художествената академия и така до ден днешен.

Кои са вашите най-големи творби досега?

Трудно ми е да преценя кои са най-значими от художествена гледна точка. А като мащаб без съмнение това са таванът със слънцето в резиденция "Бояна", таваните на посолството ни в Москва и работите ми в НДК. Мога да кажа смело, че съм щастлив човек. Защото цял живот съм правил това, което обичам.

И се надявам, че съм успял да предам тази любов не само на сина си Роберт, но и на моите студенти.

Кога започнахте да работите иконостаси?

От 1994 г. Дърворезбата в "Свети Висарион Смоленски" е седмият църковен иконостас, който правя. Другата ми по-голяма досегашна работа е този в църквата в Пампорово.

Успях да покажа в тези няколко иконостаса едно ново развитие на това изкуство. И по-принцип – едно ново отношение към иконостаса като част от църквата и самото богослужение.

Няма ли канонични изисквания за това какво трябва да представлява един иконостас?

Това е доста спорен въпрос. Но, познавайки нашето богато историческо наследство, мога да кажа, че няма никакъв канон. Творецът трябва да се съобразява само с едно – да подготви правилно места за иконите. За тях канонът е строго установен ред. Те са три вида – т. нар. царски ред е от големите икони. Те могат да бъдат минимум две – по една от двете страни на главния олтар, но могат да бъдат и много повече. На големия иконостас в Смолян те са 6. Задължителни са 12-те места за иконите от апостолския ред, дейсисът – изображението на Христос с Богородица и Йоан Кръстител и напоследък и на Тайната вечеря. По средата са т. нар. рапидни икони – тези на пророците. А всичко останало е въпрос на личните разбирания на майстора – какви декоративни елементи ще предпочете, дали ще се съобрази с архитектурата на църквата или не. Лично аз винаги съм се стремял пропорциите на моите иконостаси да хармонират с мащаба и архитектурните особености на съответния храм. Защото това допринася за цялостното възприемане. Другото, което съм искал да наложа като стил в моите иконостаси, е новият начин на тяхното построяване. По традиция всички те се строят хоризонтално – основа, архитрав, корниз. При мен те са решени във вертикален строеж. Той дава много по-голяма устойчивост на иконостаса като цяло.

Такъв ли е и последният ви иконостас в Смолян?

За мене той бе наистина голямо предизвикателство. Защото като архитектура храмът "Свети Висарион Смоленски" е наистина нещо уникално. Архитект Антон Новаков е скъсал с всички традиции и досегашни представи за това как трябва да изглежда една православна църква. Аз наистина съм му благодарен за това, че вместо едно тривиално и традиционно решение е проектирал храм, който да звучи съвременно.

Храм, който да може да въздейства естетически и емоционално на младите хора. Всичко това допълнително ме мотивира иконостасът да хармонира с тeзи нови виждания.

Колко е голям смолянският иконостас?

Трябваше да бъде съразмерен с мащабите на храма. И наистина е огромен – висок е 7 метра, а широк – 14. Иконите от царския ред са високи почти в естествен ръст.

Виждали ли сте ги?

Не. Но познавам техния автор – художника от Пловдив Дечко Дечев, и се надявам, че ще се връзват като стилистика с иконостаса. Защото това също е важно за въздействието върху хората.

От какво дърво правите вашите иконостаси?

По традиция у нас те се правят от орех. Едно чудесно за работа дърво, но много лесно става жертва на дървоядите. Същото важи и за липата. Изрязаните от тях иконостаси постоянно се нуждаят от реставрации.

Затова аз използвам мурата. По-точно бялата, тъй като черната е защитен вид и сечът й е забранен. Това дърво очевидно не е "вкусно" на дървоядите. Иначе мурата не е много пластичен материал и трудно се работи с него. Затова пък дава интересни патини и оттенъци, защото не се нуждае от импрегнация, само от лак. Така че иконостасът в "Свети Висарион Смоленски" стана доста цветен и пищен.

Това е и неговата главна литургична цел – да бъде символ на преградата между земното и Божественото. И когато богомолецът се изправи пред него, трябва да почувства вечността на света, който го очаква в отвъдното.

А от липа направих единствено разпятието и двата лъва, пазещи царския трон.

Каква символика като фигури използвате?

Обичам орнаментика, която няма нищо общо с възрожденската дърворезба. Използвам случая да благодаря на семейство Баткови, че не са ми оказвали никакво влияние за това какво трябва да има като фигури по иконостаса. Изрязал съм митични птици и животни – такива каквито са съществували в езическите вярвания на българите, каквито отчасти са запазени в църквата на Хрельовата кула в Рилския манастир от ХIV век. Също така вместо традиционните риби или лами, които са пазители на надолтарния кръст, с който е увенчан всеки иконостас, композирах два лъва. Те са символ на неприемането на чуждото робство. Лъвовете неслучайно се появяват в иконостасите на църквите в Арбанаси в края на ХVI век след първото Търновско въстание. Смея да мисля, че иконостасът на "Свети Висарион Смоленски" ще даде едно ново начало като стилистика на съвременните български иконостаси.