Спомен за стареца Тадей

Старецът Тадей Витовнишки е истинско Божие благословение за сръбския народ. Мнозина са намирали подкрепа и утеха в неговите думи и поучения. Днес – когато се навършват 13 години от неговата кончина, ви предлагаме един разговор с протосингел Драган Митрович, настоятел на храма, посветен на Възкресение Христово, в Подгорица, Черна Гора, за неговите спомени, свързани с личността на стареца Тадей. Отец Драган дълги години е бил негово духовно чедо…

Как се запознахте с отец Тадей? Кога беше това?

Някъде през 1973 г. работех върху украсяването на една църква, правех релефи и други художествени работи. И тогава, в най-тежкото време на комунизма, един познат, Драги Живанович, който беше мирянин, но дълбоко вярващ, заедно със строежа на църквата, на която беше всецяло отдаден, организираше лекции, канеше духовници. Така че първото излизане в света на стареца Тадей беше тук, при тази църква и в този енорийски дом, където той изнесе първата си лекция. Не може да се каже, че това беше лекция в обичайния смисъл на думата. Преди това събралите се четоха акатисти, помолиха се на Бога, после имаше кратко изложение и след това хората свободно задаваха въпроси, на които той отговаряше. Накрая устроиха агапа, тоест вечеря на любовта с обща трапеза, на която местните хора, енориаши на храма, бяха донесли по нещо и всички ядохме заедно. Тогава за пръв път видях стареца Тадей и се запознах с него. Направи ми силно впечатление, почувствах, че това е една благодатна, свята душа. И оттогава редовно, с години ходех при него в манастира за изповед и духовни съвети.

Като дете старецът Тадей бил много чувствителен, болнав, и всички доктори смятали, че няма да живее дълго, вече го били отписали и лекарите, и самите му родители. Тогава Бог го насочил към известния молитвеник и духовник Амвросий в манастира Милково, руснак. Край този старец получил благодат. Той пръв му показал пътя на умно-сърдечната молитва и не само на умно-сърдечната молитва, но и на любовта, с която бил изпълнен този старец Амвросий, и която предал на стареца Тадей. След това старецът Тадей бил напълно скрит от света в своя манастир. За него изобщо не се знаело и, както ви казах, това първо негово излизане в света беше по благословението на тогавашния му епископ. Брат Драги, за когото споменах преди малко, поиска благословение от епископа и старецът излезе от манастира по благословение. Това беше неговата първа беседа и контакт с народа. Оттогава започна да изповядва и да ръководи духовно. Сред ръководените от него бях и аз.

Това продължи, както ви казах, с години, и в този период категорично бях взел решение за монашески живот, което значи, че намирах смисъла на живота си само в монашеството. С един мой брат от Черна Гора, отец Йоил, който сега е известен духовник у нас, имахме сходни стремежи и цял месец се молихме на Бога и Пресвета Богородица да ни определи манастир – в кой манастир да отидем и при кой духовник. После отидохме при стареца Тадей. И той за кратко се спря, вероятно за да се помоли, и даде следния отговор: на отец Йоил, моя приятел, който беше с мен, каза: „Ти почакай малко, майка ти е болна (защото беше дълбоко вярваща), да не я наскърбиш, и по-късно ще отидеш в манастир”. А на мен каза, и то без предварителен размисъл: „А ти да се жениш”. Честно казано, беше ми много тежко, но приех това като Божия воля. През нощта се молих на Бог, търсейки отговор: „Господи, Ти знаеш моето желание и моята воля, но въпреки това, нека бъде Твоята воля. Ако Твоята свята воля е такава, то аз не мога да търся жена, защото напълно съм се откъснал от всичко това, намери ми я Ти”. Още на другата сутрин старецът Тадей служеше Литургия и след Литургията ми даде бележка, на която бяха написани името, фамилията и адреса на моята бъдеща съпруга.

После се върнах в Черна Гора и, тъй като бях завършил Художествената академия, работех предимно върху украсяването на църкви. Не след дълго старецът поиска да бъда ръкоположен. Това също приех от послушание, приех призванието да бъда свещеник. Тук има много за разказване, това е дълга история.

Скоро след това отидох с него при стареца Клеопа и мисля, че тази среща между двамата беше забележителна. Това бяха две различни прояви на благодатните дарове на Светия Дух. Значи, с една дума, всички сме изтъкани от Бога уникални, неповторими, и по тази причина Божията благодат се проявява по различни начини. Това се разкри при срещата между Стареца Тадей и Стареца Клеопат. От една страна, старецът Тадей беше една нежна, фина, изтънчена душа, сърдечна, пълна с любов и смирение, като едно крехко дете, а от друга – старецът Клеопа беше като исполин, от него като вулкан извираха сила и енергия, които той просто не можеше да контролира, ходеше по килиите и показваше с ръце тази сила. Тогава старецът Клеопа ни задържа малко по-дълго, около два часа и половина, и ни говори предимно за умно-сърдечната молитва.

Старецът Тадей беше истински свята душа; беше всецяло устремен към Господа, дълбоко потопен в умно-сърдечната молитва, посредством която имаше тази най-дълбока връзка със Създателя. Това видимо се проявяваше при всяка среща с него. Неговата Литургия беше такава сякаш виждате някого, който вече не е тук, усещаше се, че той целият гори. Затова мнозина идваха тук и търсеха утеха и помощ. Мнозина обладани от дявола и бесновати се освобождаваха от това тежко бреме, демоните биваха прогонени. Имаше сила не само да прогонва демоните, но и да ги свързва и да ги кара да говорят това, което той иска да му кажат. И много, много още има какво да се каже за стареца Тадей.

Но Бог, Който иска да влезем в радостта на Господа, особено за такива велики Божии угодници, допуска и изкушения, за да им даде още по-голяма слава. Към края на живота му, когато беше болен, дошло едно семейство, вярващи хора, които и преди бяха идвали в манастира, и решили да го заведат в някаква клиника в своя град, понеже имаше проблеми със сърцето. И той тръгнал с тях, тъй като имаше пълно послушание, и чрез тях изцяло се предал на Божията воля. Но те били доста груби и е имало много неща, за които не ми се иска да разказвам. Тук се проявило неговото дълбоко смирение и това последно изкушение му било дадено, за да се смири докрай, до дъно.

Неговото погребение, на което присъстваше и архимандрит Лука, наистина беше нещо изключително. Имаше особена, много голяма благодат, това беше не погребение, а възкресение. Тук само ще кажа, че просто трябваше да скривам тази преголяма благодат в душата и радостта, която изпитвах. Скривах я, за да не я забележат други, защото се виждаше, че той е излязъл непосредствено пред Божието лице.

Можете ли да си спомните някои негови думи? Онова, с което живеете, неговите най-ценни за вас поучения…

Той, освен умно-сърдечната молитва, особено наблягаше на послушанието към родителите, към своя духовник в манастира и към епископа. И заедно с всичко това изискваше да се работи върху смирението. Корен и основа на всеки грях е гордостта. И по тази причина особено изискваше човек да работи върху самоукорението и смирението. И когато човек се старае и работи върху това, тогава Бог, на онзи, които истински желае да се смири, допуска различни житейски изкушения и скърби, дори болести, които му помагат по-добре да види своята немощ, човешката немощ, от една страна, а от друга, още по-дълбоко да опознае себе си – такъв, какъвто е, със своите слабости и недостатъци, и така малко по малко, още по-дълбоко да се утвърди в смирението. Така че, ако си спомня за всичко, което ми е говорил, ще кажа: ако истински искаме да се освободим от страстите, трябва да се смирим.

Трябва да изтръгнем този корен, да изгорим сърцевината на това, което храни и страстите, и всички пороци. А това е възможно единствено с помощта на смирението, защото чрез смирението се връщаме в едно здраво и нормално състояние, ставаме такива, каквито Бог ни е изтъкал и сътворил. Да излезем, да се освободим от това болестно състояние, от нашето болно аз. Той особено наблягаше на любовта към ближния, на съчувствието и състраданието към него и на това, че при всяко изкушение, което идва при нас чрез ближния, е добре винаги да казваме: „Спри се малко – откъде знаеш какво има вътре в теб? И Бог, Който безмерно те обича – Той се грижи за теб и се опитва да направи нещо от теб в духовен план, опитва се да те преобрази, да те очисти отвътре и допуска чрез брата или сестрата да имаш тези изкушения. Значи, този твой брат, тази твоя сестра са твои истински приятели, изпратени от Бога. Те се мъчат заради теб”. Да не ги осъждаме, а напротив, да скърбим за тях, защото чрез тях Бог допуска да имаме изкушения, които са за наша духовна полза.

Казвате, че той е имал умно-сърдечна молитва. Какво споделяше за молитва, как я е придобил?

Той постъпваше според случая. Когато виждаше, че някой е възприемчив към умно-сърдечната молитва, старецът постепенно, не директно, а много внимателно и полека подготвяше този човек за молитвата. Това преди всичко значи, че преди това има определени фази. Първо беше четенето от молитвеника, богослужението и други подобни. Постепенно трябва да дойде онази фаза, в която човекът, особено ако идва от света, постепенно да се уподоби на онази молитва, която е вградена, втъкана вътре в църквата през вековете, оцърковена е. Да се оцъркови в молитвата, а след това постепенно да започне умната молитва. Казваше, че няма значение дали казваме умната молитва „Господи Иисусе Христе, помилуй ме”, или „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме”, краткия или дългия вариант, или някоя друга молитва – защото всяка молитва, произнасяна искрено и от сърце, също може да бъде умна молитва.

Казах, че ако някой биваше възприемчив, той постепенно го подготвяше, значи, за усърдно събиране на ума в молитва, и след това, като преминеше тази фаза, молитвата постепенно намираше онова място в сърцето и слизаше там. Е, сега мога да кажа за себе си, като свещеник и такъв, който постоянно се намира в света, че се страхувах да се занимавам с умно-сърдечната молитва. Защото аз съм в света, а старецът беше далече, на 400 километра, не можеш да ходя при него за всяка дреболия. Страхувах се демонската сила да не се закачи за молитвата чрез някакво лъжливо, псевдоблагодатно състояние на умиление, и да ме отклони в прелест. Затова при всички случаи се занимавах поне с устната Иисусова молитва, и с внимание се опитвах, доколкото зависи от мен, сърцето ми да бъде искрено. И разчитах на това, че с времето, някак от самосебе си, спонтанно, когато Бог пожелае, ще съедини ума и сърцето.

Старецът имаше много, много духовни чеда. Това беше времето на жестокия комунизъм, през този период нямаше много духовни наставници, беше една духовна пустиня…

Старецът говореше ли на младежите нещо конкретно за монашеството? Как насочваше хората по този път?

Той изискваше младите хора, тръгвайки по този път, да вземат благословение от своите родители. Особено държеше на това. Е, не зная дали бих могъл да дам категорично мнение по този въпрос, но сега не живеем във време, когато цялото семейство, не само децата, но и родителите, са църковни, вярващи хора. За съжаление, намираме се във времето на атеизма, обезбожени сме, както ние, така и нашите родители. Така че, Бог да ми прости за това, но ще кажа, че сега не живеем във време, когато сме длъжни да искаме благословение от хора, враждебни на Църквата и безбожни, имам предвид нашите родители. Разбира се, би било добре някой да отиде в манастир с тяхното благословение… Но ако упорстват в това, а ние имаме благословението на своя духовник, мисля, че е допустимо да отидем в манастир и без тяхното съгласие.

Второ, освен благословение от родителите, той говореше за безпрекословното послушание, за любовта към брата или сестрата, в зависимост от това дали манастирът е мъжки или женски, любов и състрадание, и винаги да смятаме себе си за по-лоши от ближния. И да, това, което казах преди малко, да приемаме всяко изкушение, идещо чрез брата или сестрата, като нещо, което ти е дадено от Бога за твоя най-дълбока полза. Значи, ако истински желаем много неща да бъдат изкоренени от нашето същество и изгорени, тогава трябва да преминем през огъня на различни изкушения.

Сега ходите ли на гроба на стареца Тадей?

Да. Докато старецът Тадей беше жив, по неговите молитви ставаха много чудеса. Той е, може да се каже, представител на онова старо монашество, което, за съжаление, вече е на изчезване. По дух беше много подобен на нашия патриарх Павле, дори и на външен вид приличаше на него. Беше като древните отци от житията: истински, дълбок, потопен в молитва. Защото той имаше невероятна, изключителна любов, както и неговият старец в манастира Милково, игуменът Амвросий. За техните отношения помня един случай: за известно време послушанието на стареца Тадей било да пасе кравите. И веднъж, когато се молел и четял книга, кравите влезли в нивата на съседите и опасли зелето. Когато се върнал, игуменът Амвросий не му казал нищо, но той по лицето му разбрал, че това не е добре и го приел толкова присърце, че веднага след това отишъл в гората да свири на хармоника и така да плаче пред Господа и да търси утеха от Него. С това искам да кажа, че той беше невероятно изтънчена, чувствителна душа, която до края на живота си имаше едно детски чисто, непосредствено и дълбоко отношение към Господа. | www.prijateljboziji.com

Превод: Татяна Филева