Философията е любов към Бога или защо християнинът трябва да изучава философия

Днешните хора гледат отвисоко на вярата, благоговеейки пред науката и доказателствата. «Науката е възникнала в борба с религията, по същината си тя е атеистична», казват те. Но ако вникнем в историята на философията, ще се окаже, че е вярно точно обратното! А пък от другата страна звучат гласове: «Философията е вредна за вярващия!» А при това истината на християнството се доказва… с помощта на инструментите на философията.

За тези парадокси, за въпросите, които повдига философията, за отношението на светите отци към тази наука беседваме със завеждащия катедра «Философия» към Православния университет «Св. Тихон» доц. Виктор Лега.

– Предметът, който преподавате, е философия. Някои смятат, че изучаването на философия не е полезно за православния християнин. Какво бихте казал за това?

– Най-простият аргумент е мнението на отците на Църквата, които са изучавали активно философията. Сред тях са св. Василий Велики, св. Григорий Богослов, бл. Августин, преп. Йоан Дамаскин, преп. Максим Изповедник – всички те са познавали прекрасно философията на своето време. А за хората, които не желаят да изучават философия, св. Григорий Богослов е казал доста сурово в надгробното си слово за св. Василий:

«Смятам, че всеки, който има ум, ще признае, че първото благо за нас е учеността, и то не само тази най-благородна наша ученост, която, презирайки всички украси на речта, се заема със спасението и умопостижимата красота, но и външната ученост, от която мнозина измежду християните от криворазбрани съображения се гнусят като от злоизкусна, опасна и отдалечаваща от Бога… Напротив, трябва да признаем за глупци и невежи онези, които, придържайки се към това мнение, желаят да видят всички подобни на себе си, та в общия недостиг да скрият собствения си порок и да избягнат обвинението в невежество» (Слово 43, Надгробно за Василий).

Философията е любов към Истината. Истината е Бог и затова философията е любов към Бога. За това говорят изброените от нас по-горе свети отци.

А за античните философи св. Юстин Философ казва, че те, макар и живели преди Христа, са били по същество християни, защото са търсели същия божествен Логос. И като първи измежду тях св. Юстин посочва Хераклит и Сократ. Св. Василий Велики също нарича Сократ «християнин преди Христа», защото това е чудесен пример за човек, който е живеел според Божиите заповеди, макар да не ги е познавал.

Така че отците на Църквата не осъждат заниманията с философия, напротив! Заедно с това те казват, че трябва да различаваме добрата и лошата философия. Добрата философия е Сократовата, Платоновата, Аристотеловата. Св. Йоан Дамаскин, например, учи, че ако не познаваш Аристотеловата философия, непременно ще изпаднеш в ерес. Върху това е изграден неговият труд «Изворът на знанието». В началото той излага онова, което е било открито от античните философи – това е първата част, озаглавена «Философски глави»; втората част е озаглавена «За ересите», тоест за онова, до което могат да стигнат хората, които не познават философията; третата част е «Точното изложение на православната вяра». Тоест въз основа на Аристотеловата философия може точно, ясно, с кристални определения да се изложи нашето богатство, нашето християнско богословие.

Ще цитирам думите на преп. Йоан Дамаскин от предговора му към «Извора на знанието»:

«И преди всичко ще изложа най-доброто при елинските мъдреци, разбирайки, че ако при тях има нещо добро, то е дарено на хората свише, от Бога. Ако ли пък нещо е противно на истината, то това е изобретение на заблудата и измислица на злополучния разум. Затуй, подражавайки на пчелата, ще се възползвам от онова, което е близко на истината, и от самите врагове ще получа плод – спасението».

– Противоречи ли философията на религията? Или й помага? И ако й помага, то с какво?

 – Философията ни помага да доказваме истинността на християнството: рационално, логически, въз основа на разума – тоест по начина, пред който благоговеят днешните хора, доверяващи се на науката и гледащи отвисоко на вярата. Помага да намерим отговор на въпроси като наличието на зло в света, страданията на праведниците и защо Бог допуска това; по какъв начин могат да се съчетаят свободата на човека и Божественото предопределение – тоест на аргументите, с които толкова обичат да спекулират атеистите.

Отците на Църквата са разбирали, че не е достатъчно да кажем: «Просто повярвайте, че казваме истината». Без разумна, логическа обосновка това просто не работи. А защо пък точно вие да казвате истината? Може би истина е онова, което казват другите – несторияните, или арианите, или мюсюлманите, или пък юдеите? Тъкмо поради това отците на Църквата са използвали философията за полемични цели, започвайки още от първите векове на християнството. Поради същата причина философията винаги е била изучавана в духовните учебни заведения: тя дава на християните незаменим инструмент за проповедта им.

Днешният човек не възприема думите «Покайте се, защото се е доближило Царството Небесно» така, както те са били възприемани, да речем, преди 2000 години. Той ще попита: «А защо? А кога? Утре ли? Или след хиляда години? А с какво ме засяга мен това?» Трябва да можем да го убедим.

Ясно е, че философията не е единственият инструмент, с чиято помощ хората идват при Бога. Но този инструмент често се оказва необходим за мислещите хора, за учените или просто размишляващите, пък и за самите християни, които също биват смущавани от много съблазни.

– А какви въпроси задава обикновено днешният човек в спор с християнина?

– Днешният човек е достатъчно прагматичен. Мога да дам пример от личния си опит. Имам богословско образование, богословска научна степен, познавам историята на Църквата, познавам догматическото богословие и светоотеческото учение. Но това, което ме питат, е: защо Бог е допуснал да злото в света? Не ме питат кога е бил петият Вселенски събор, не ме питат каква е разликата между арианството и несторианството, не ме питат какви са особеностите на православната литургия за разлика от католическата меса. Аз мога да отговоря на тези въпроси въз основа на моите знания, ала ме питат за друго: ако науката и християнството не си противоречат, то защо Галилей е бил съден за това, че е последовател на Коперник?

– Споменахте за единството на науката и християнството, но в съзнанието на мнозинството се е наложила представата, че науката е противоположна на вярата.

– Този въпрос – в какви отношения са религията и научното знание – е особено важен за съвременния човек. Днес е много разпространена заблудата, според която науката възниква в борба с християнството, защото тя е атеистична, а християнството е мракобесие. Изучавайки историята на философията, ние виждаме, че е вярно тъкмо обратното! Християнството е онази идеологическа, идейна и по-точно хранителна среда, в която възниква науката. Смело ще кажа: науката е частен случай на християнството. Ето един прост пример: науката се появява именно в християнските страни, не в ислямските, не в езическите. Само че трябва да разбираме какво точно е науката, в какво е спецификата на научното творчество на Галилей, Нютон, Декарт, Лайбниц…

В съвременното общество има култ към науката, но науката не е всесилна: тя може да донесе на човека щастие, а може и нещастие. И съвременното учение за човека често пъти е съзнателно ненаучно, защото човекът, както казва Достоевски, е «прекалено широк», невъзможно е да го обясниш само с методите на науката.

– А защо се е появила философията?

– Обикновено в световното и особено в нашето философско образовение се даваше един прост отговор: хората навсякъде са еднакви, на определен етап от развитието си те поискват да опознаят с разума си природата. В началото те я опознават примитивно, на митологично ниво, след това на ниво философия и накрая – на ниво наука. Но аз обръщам вниманието на студентите върху факта, който е бил посочен още в края на II век от прочутия богослов Климент Александрийски: той още тогава е отбелязал (и днес ние само го потвърждаваме), че философията е била разпространена само в древна Гърция. При никой друг народ, дори в Китай, дори в Индия, където е имало дълбока мисъл, чистата философия не се е появила. Дори не споменавам персийците, египтяните, индианците от Северна и Южна Америка – там изобщо не е имало философия.

Е, защо философия е имало само при древните гърци? Климент Александрийски предлага отговор, който ми се струва абсолютно правилен: това е Промисъл Божи. Преразказвайки донякъде свободно неговата мисъл, мога да обясня този факт така: обикновено се смята, че преди Христа е имало само един богоизбран народ – еврейският народ. Климент казва: не! Имало го е още и гръцкия народ, комуто Бог е дал друг дар: способността да размишлява, тоест със собствен разум да се издига към истината. Има два пътя на възхождане към Бога: чрез четене на библейските книги, чрез които Бог Сам се е разкрил на хората, и чрез размишляване, защото, както е казал апостол Павел в Послание до Римляни: ”Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане на творенията” (Рим. 1: 20). И ето че гърците са тръгнали тъкмо по този път.

Още един удивителен факт: въпреки че древните гърци са живеели в общество, в което хората са се покланяли на много богове, почти всички гръцки философи казват с един глас: «Не, Бог е един». Например, Ксенофан Колофонски в края на VI в. пр. Хр. доказва, че Бог е един и че Той е прост – Той не може да се състои от части. «Има само един Бог, най-великият измежду хората и боговете… Той вижда всичко, всичко съзнава и всичко чува и без усилие, само с помисъл на ума разтърсва всичко. Вечно на едно място пребъдва Той, без да се движи, да отива тук или там не Му подобава». Написано от философ, езичник уж…

– Тоест първият въпрос, на който отговаря философията, е въпросът за Бога?

– Да. И това е валидно не само за древната философия. Колкото и странно може да изглежда това на човек, възпитан в съвременна материалистическа среда, цялата философия е търсела отговори на въпросите за Бога.

– Дори съвременната?

– Дори и тя. Но, разбира се, философията е твърде многообразна: има атеистична философия, има философия на науката, да речем позитивизмът – но той обслужва чужди интереси: помага на науката. Но тогава, когато философията поставя проблемите си самостоятелно: що е истина? що е битие? – и се опитва да се справи самостоятелно с тях, то обикновено тя стига до религиозни изводи.

Източник: pravoslavie.ru

Превод: Андрей Романов