Франсиско Аяла: Дарвин не пречи на християнството, а му помага

През 2010 г.  премията „Темпълтън“ за заслуги в сферата на духовността и религията бе присъдена на изтъкнатия американски генетик д-р Франсиско Аяла. „Човек с ренесансов дух в сферата на еволюционната биология“ — тъй писаха за Аяла медиите на Острова. След като на 5 май т.г. по време на церемония в Бъкингам  Аяла получи премията от ръцете на принц Филип, той пожертва цялата сума (1 милион паунда) за докторантски стипендии по биология в Калифорнийския университет (UCI).  

След награждаването си д-р Аяла отговори на въпросите на руския православен портал „Православие и мир“.

Д-р Аяла, Вие получихте премията “Темпълтън“ за 2010 г. Кажете, за какво по-точно Ви бе присъдена тази награда?

В документа е казано следното: “Франсиско Хосе Аяла се награждава с премията “Темпълтън“ 2010 за изключителните му постижения като еволюционен генетик и молекулярен биолог, а също и за енергията му, с която той се противопоставя на смесването на наука и религия и зове за взаимно разбирателство помежду им. Въпреки че се изказва против намесата на религията в научните въпроси, проф. Аяла защитава значението на вярата като уникален и важен прозорец към разбирането на въпросите, целите, ценностите и смисъла на живота. Фондация “Джон Темпълтън“ изразява признателността си на Франсиско Хосе Аяла за неговата научна работа и за изказванията му относно законната роля на науката и религията в развоя на научните изследвания и открития в сферата на научния и духовен прогрес“.

Вие сте убеден еволюционист и автор на многобройни книги и статии по еволюционна генетика. Съвместими ли са според Вас еволюционната теория и вярата?

Еволюцията и религиозните убеждения не би трябвало да си противоречат. И наистина, ако науката и религията се разбират правилно от адептите си, те не биха могли да влязат в противоречие, защото засягат различни неща.

Науката и религията са два различни прозореца към света. И двата гледат към един и същ свят, но показват различни негови аспекти. Науката изследва процесите, които спадат към света на природата: как се движат планетите, какъв е съставът на веществото и атмосферата, какъв е произходът и адаптацията на организмите и т.н. Религията пък се занимава със смисъла и предназначението на света и човешкия живот, с правилното отношение на хората към Създателя и към себе си, с моралните ценности, които вдъхновяват и регулират човешкото съществуване.

Привидните противоречия се появяват тогава, когато или науката, или вярата, а често и двете, излизат от своята собствена сфера и посягат незаконно към чуждата.

Науката е начин за познание, но тя не е единственият начин. Знанието идва и от други източници. Човешкият опит, художествената литература, изкуството и историята дават действителни знания за света. Също и откровението и религията го правят за вярващите хора. Смисълът на света и човешкия живот, както и въпросите, засягащи моралните или религиозните ценности, са отвъд рамките на науката. И все пак тези въпроси са твърде важни за повечето от нас – те са не по-малко важни от научното знание като такова.

Някои християни смятат, че теорията на еволюцията е несъвместима с религиозните им убеждения, защото не съвпада с библейския Шестоднев – разказа за сътворението на света в Библията. Първите глави на книга Битие описват как Бог е създал света, растенията, животните и човека. Буквалното тълкуване на Битие изглежда несъвместимо с теорията за постепенната еволюция на човека и другите организми под въздействието на естествените процеси. Но мнозина изследователи на Библията още от първите векове на християнството са разбирали, че възприемането на Библията като учебник по астрономия, физика или биология е груба грешка!

Още през деветнайсети век, скоро след публикуването на Дарвиновия труд “Произход на видовете“, някои християнски богослови намериха решение за очевидното противоречие между еволюцията и креационизма в това, че Бог действа чрез опосредяващи причини. Произходът и движението на планетите може да се обясни със закона за световното привличане и други природни процеси, без да се отрича Божието сътворение и провидение. По същия начин и еволюцията може да се разглежда като естествен процес, чрез който Бог е дал живот на организмите и е предоставил на тях възможност да се развият в съответствие с Неговия план.

Според Вас има ли връзка между еволюцията и злото в света?

Един от нерешимите проблеми на модела “сътворение“ е фактът, че светът е пълен с недостатъци и дефекти.

Погледнете човешкото око. Влакната на зрителните нерви в окото образуват зрителен нерв, който пресича ретината така, че създава сляпо петно в нея. Това е незначителен недостатък, но все пак е  несъвършенство на конструкцията. При калмарите и октоподите този дефект липсва. Нима Творецът обича калмарите повече от хората и затова е създал очите им по-съвършени от човешките?

Вижте човешката челюст. Ние имаме повече зъби, отколкото позволява размерът на челюстта ни, и затова мнозина от нас са принудени да се отървават от т.нар. мъдреци, а зъболекарите печелят добре от изправянето на останалите зъби. Трябва ли да виним Бога за този дефект? Та нали един обикновен инженер би конструирал нещата по-добре. Еволюцията обаче дава правилно разбиране за тези недостатъци и несъвършенства.

Примерите за дефекти и нарушения в най-различни организми могат да се умножават до безкрай. Светът на живото изобилства с жестоки неща. Хищниците убиват и изяждат своите жертви. Ако оценяваме това според човешките стандарти за морал, то това е жестокост. Но ако приемаме съществуването на естествен подбор, то тази жестокост просто не подлежи на морална оценка.

Вие неведнъж сте твърдял, че теорията на Дарвин не пречи на религията, а й помага. По какъв начин?

Ако смятаме, че организмите и техните части са били специално конструирани от Бога, то ще трябва да намерим отговор за некомпетентния строеж на човешката челюст, теснотата на родовите пътища при жената, а също и за несъвършенството на нашия гръбнак, който не подхожда твърде за изправена стойка. Ето защо вярващите само ще спечелят, ако приемат еволюцията на Дарвин и признаят, че естественият подбор определя строежа на организмите, а също и дефектите, странностите, жестокостта и садизма, които пронизват нашия живот. Еволюцията ни позволява да свържем тези неудачи с естествените природни процеси, които нямат морални измерения, а не да ги приписваме на непосредственото сътворение или замисъл на Твореца.

До момента, в който възникна модерната физика, в рамките на някои религиозни вярвания се смяташе, че дъждът, сушата, земетресенията и изригванията на вулканите се изпращат непосредствено от Бога, който награждава или наказва хората по този начин. Тази гледна точка предполага, че Бог е изпратил онова цунами, от което загинаха 200 хиляди души в Индонезия преди няколко години. Съвместимо ли е това с благостта на Твореца? Днес обаче ние знаем, че цунамитата и другите стихийни бедствия са резултат от естествени процеси. Природните процеси не са обременени с морални измерения. Някой би могъл да възрази, че Бог може да създаде друг свят, без страдания и катастрофи. Да, в някои религии се вярва, че Бог може да създаде такъв свят. Но това няма да е творческа вселена, в която се образуват нови галактики, възникват звезди и планетни системи, придвижват се континенти. Нашият свят е творчески и това го прави много по-добър от статичния.

Сега да се върнем към зле конструираните челюсти, към паразитите, които убиват милиони деца, а също и към зле разработената репродуктивна система на човека, заради която всяка година в света стават милиони спонтанни аборти. Ако всички тези неща се вършат по вина на Бога Творец, то Той е отговорен за моралните последици. Ако колите се взривяваха при паленето на мотора, то инженерите-конструктори щяха да носят отговорност за това. Но ако тези дефекти са породени от еволюцията и други природни процеси, то тогава няма морални последици, защото природните процеси не са обременени с морал. Някои могат да възразят, че Бог все пак е отговорен, защото Той би могъл да създаде свят без жестокости, паразити или дисфункции. Но светът на живота и еволюцията е много по-увлекателен, това е творчески свят, в който възникват нови видове, появяват се сложни екосистеми, а и самите хора се променят постоянно.

Ако еволюцията съществува, то възникват ли нови видове сега? Има ли изследвания, които потвърждават това?

Учените са съгласни по това, че еволюционният произход на животните и растенията е научен извод, който не подлежи на разумно съмнение. Той спада към редицата от общоприети идеи, каквито са кръглата форма на Земята, нейното въртене около Слънцето и атомния строеж на веществото. Това, че има еволюция, е факт, а не просто теория.

Но как можем да сме сигурни, че еволюцията наистина е факт, след като никой не е наблюдавал например как човекът и шимпанзето са еволюирали от един общ прародител, още повече, че това не може да се провери експериментално? Нали науката е основана върху наблюдението, повторението и експеримента?

Това наистина е така. Учените могат да наблюдават и да експериментират с последиците на еволюцията.

Хелиоцентричната теория на Коперник твърди, че Земята се върти около Слънцето. Учените са приели тази теория поради многобройните потвърждения на предсказаните от нея последици, въпреки че никой от тях не е наблюдавал непосредствено въртенето на Земята около Слънцето. Дори и днес никой не наблюдава годишния кръг на въртене на Земята около Слънцето, дори и космонавтите не го виждат.

Ние знаем, че материята се състои от атоми, независимо от това, дали ги наблюдаваме с очите си или не, защото съществуват потвърждаващи наблюдения в химията и физиката.

Теорията на еволюцията също зависи от твърде многобройни наблюдения и експерименти, които потвърждават последиците на теорията. Например, твърдението, че хората са по-близки роднини на шимпанзетата, отколкото бабуините, води до хипотезата, че ДНК на човека и шимпанзето са по-близки, отколкото ДНК на шимпанзетата и бабуините. За да проверят това предсказание, учените избират конкретен ген, изучават структурата на неговото ДНК при всеки вид и по този начин опровергават или потвърждават предсказанието, направено от теорията. Повтарят се най-различни експерименти от този род, за да се гарантира по-голяма сигурност на резултата. И същото е валидно по отношение на безбройно количество прогнози и взаимовръзки между различните видове организми.

Еволюционният произход на организмите днес е безспорен научен извод, в който учените са също толкова сигурни, колкото и във всички други общоприети теории на физиката, астрономията, химията и молекулярната биология. Тази степен на сигурност не подлежи на съмнение, биолозите казват, че еволюцията е факт; еволюционният произход на организмите се приема днес практически от всеки биолог.

Материали за очевидните свидетелства за еволюцията в миналото и за появата на нови видове се публикуват всяка година в хиляди научни статии в стотици научни списания. Изучаването на биологичнта еволюция е променило нашето разбиране за живота в света.

Биологичната еволюция е в основата на трите основни особености на света около нас: сходството на живите същества, разнообразието на формите на живот и адаптацията на организмите. Еволюцията отговаря за появата на хората на Земята и хвърля светлина върху нашите отношения с другите живи същества. Еволюцията днес е централният организиращ принцип, който биолозите използват, за да познаят света. Както каза Теодоси Добжански – един от най-големите еволюционисти на ХХ век: “В биологията нещо придобива смисъл само в светлината на еволюцията“.

Споменахте за проф. Теодоси Добжански, един от научните гиганти на двадесети век. Знаем, че е бил благочестив православен християнин. Добжански е бил и Ваш учител. Не бихте ли могли да ни разкажете нещо за Добжански като мислител и вярващ човек – как именно е повлиял той върху Вас?

Добжански казваше, че вярващите хора, християните, правят грешка, виждайки в науката патерица или подпорка за религията. Той смяташе, че това в крайна сметка вреди на религията. Някои теолози и вярващи се опитват да използват научни аргументи, за да докажат съществуването на Бога. Те посочват необясними засега неща, които според тях доказват това. Това е грешка от гледна точка на самата религия. Това е подход, който апелира към “Бога на необяснимото“, за да оправдае религиозните убеждения. Има неща в света, чиито причини ние не познаваме, и тези хора твърдят, че щом нямаме обяснение, това значи, че единственото обяснение е Бог. Но науката е способна по принцип да осигури пълна представа за природата в своите рамки. Подходът, свързан с “Бога на необяснимото“, кара религията да отстъпва непрекъснато назад: науката открива все повече и повече неща. Това подронва доверието към религията в очите на мнозина, би казал Добжански.

Но въпросите, които задава науката, не са единствените представляващи интерес въпроси, възникващи, когато се опитваме да разберем света. Да разгледаме художествената литература и изкуството. Те са изцяло извън научната сфера. Художественият опит е отвъд границите на възможното за онези начини на познание, с които борави науката. И все пак изкуството е реален начин за придобиване на знания. Не само реален вид опит, но и реален начин за придобиване на знания. Достоевски има какво да каже за човешката природа и за нашето място в света. Това е знание, но не и наука. Това е знание от друг вид. Но и това знание има тежест и смисъл.

Според Добжански научното описание и представа за света ни казва нещо много важно от гледна точка на технологичните и икономически последици. Но от гледна точка на реализирането на човешкия дух много неща в света, било то в природата или в сферата на живото, остават извън сферата на науката. Религията и науката се обръщат към различни сфери на човешкия опит. Религиозният опит ни дава друг начин за познание, друг вид знание, подобно на художествения опит.

Научният и религиозният възгледи за света не се пресичат, те са свързани с различни източници на знание. Но аз не вярвам, че те могат да си противоречат, че едното е черно, а другото е бяло. Те просто засягат различни аспекти на реалността, различни нива на опита.

Ще завърша с оптимистична нота. Смятам, че през последните няколко години ние навлизаме в нова ера в диалога между науката и религията. Вместо да воюваме, ние се стремим към взаимно уважение и разбиране. Не само към помирение, но и към взаимно разбиране. Някои цели на научната и религиозната общности съвпадат. Ние искаме гражданите на Съединените Щати, Русия и целия свят да живеят по-пълноценно и по-добре. Научната грамотност спомага за това, но има и други аспекти. Религиозният аспект е един от тях.

Д-р Аяла е бил президент на Американската асоциация за съдействие на развитието на науката (1993-1996) и президент на Sigma Xi, научно-изследователско дружество в САЩ (2004-2005). Изпод перото му са излязли повече от 1000 статии, той е автор и редактор на 34 книги. Научните му интереси са в сферата на популационната и еволюционната генетика, произхода на видовете, молекулярния часовник на еволюцията и взаимодействието между религия и наука. Д-р Аяла е професор по биология в Калифорнийския университет (UCI), професор по философия в Школата за хуманитарни науки и профессор по логика и философия на науката в Школата за социални науки в UCI.

Въпроси на д-р Аяла задаваха А. Данилова, А. Заякин, проф. А. В. Любимов | www.pravmir.ru

Превод: Андрей Романов