Фридрих Грийс: Опасни секти от САЩ настъпват към Европа

Понятието "секта" не е еднозначно и в страните от ЕС. Съществуват две различни определения за него. Богословското понятие за секта е изведено от латински "secare" – "отделен". Всекидневното и етичното понятие за секта, наложило се в Европа, означава група, чието учение и практика престъпва обществено приетите етични устои относно човешкото достойнство, права, свобода, толерантност, самоопределение и чрез това предизвиква психически, социални и икономически конфликти и заплахи. Освен понятието секта се употребява и изразът "деструктивен култ".

Думата "култ" по нашите географски ширини в известен смисъл е емоционално украсена, предвид историята ни. Когато обаче става дума за религиозен култ, някои хора са склонни да смятат, че иде реч за поредно модно увлечение, което скоро ще отшуми. Може ли един такъв култ да бъде безобиден?

Човек не може да разделя света на черно и на бяло, на култове и не-култове. Спектърът е широк, от съвсем безопасни до подчертано силно опасни движения. Култът и признатите религиозни общности не се изключват. Ние сме задължени да внимаваме за религиозната свобода. Но тя има своите граници, където физическото или психическото здраве на отделните хора или социалният и икономическият им живот е застрашен. Някои секти или култове предизвикаха много катастрофи. Например в Гвиана по призив за масово самоубийство от водача на сектата "Храм на народа" през ноември 1978 г. загинаха 914 човека. Сред тях и немалко деца. Култът "Храм на Слънцето" стана причина за смъртта на общо 53 души в Швейцария и Канада през октомври 1994 г. Още 16 нейни последователи във Франция се самоубиха през декември 1996 г., а други 5 през март 1997 г.- пак в Канада. През март 1995 г. в токийското метро загинаха 12 човека, след като Шоко Асахара – водачът на "Аум Ширикио", нареди обгазяване с отровния газ зарин. През април 1993 г. светът стана свидетел на масовото самоубийство в Уейко, Тексас, на последователите на "Клонка Давидова". Това са само малка част от жертвите на деструктивните култове.

Естествената религиозна потребност, заложена у хората, подтиква мнозина да търсят общност, в която да изразят веровия си емоционален заряд, независимо дали той ще е религиозен или свързан с хуманитарна или политическа кауза. Има ли белези, по които може да се определи, че един култ е опасен?

Да, те са доста забележими. При един деструктивен култ неговият водач е почитан като Бог или най-малко е възприеман като "говорител на Бога". На него трябва да му се оказва безусловно подчинение. Внушава се, че учението му е "истината", която не бива да се поставя под съмнение и е единствената спасителна концепция. Който не се придържа към нея – несъмнено ще погине. Всекидневието е строго регламентирано – с какво ще се занимава човек, колко часа на ден, поставят се ограничения дори в интимните му отношения. Манипулирането на членовете се осъществява чрез създаването на страх и чувство за вина. Внушава се ясна граница между света вътре в общността и вън от нея. Истината е само вътре в сектата, навън са неверниците, създаващи погибел за света. Членовете, само с тяхното членство вече, са по-добри от всички останали хора. Напускането е равнозначно на смърт, проклятие съпътства не само напусналия, но и неговото потомство и близки. Внушава му се, че всички лоши последици по-нататък в живота му ще бъдат в резултат на излизането му от общността.

Ако обаче човек остане в тази общност, той неизбежно попада изцяло под чужд контрол. Отнето му е правото на лично време, на лични общувания. В контактите му с хора извън сектата се оказва, че винаги присъства човек от нея. Той е шпиониран, наблюдаван, за да не се отклони от предписанията на култа. Неусетно, под влиянието на мистични манипулации, "духовни" упражнения и "духовна" литература, се променя и значението на езика на хората от тази общност. Техните изразни средства започват да наподобяват кодови понятия, разбираеми само от тях самите. Стига се дотам, че заприличват на дълбоко законспирирани нелегални обекти със свой жаргон.

Как ще обясните факта, че култове, които се определят като опасни в Европа, в САЩ са легализирани?

Това се дължи на различното мнение за това, какво е религиозна свобода. В Европа религиозна свобода означава свобода на отделния човек да се определи като адепт на дадена религия или да не избере никаква религия. В САЩ религиозна свобода означава свободата на една организация, която окачествява себе си като "религиозна" и може да прави с последователите си това, което иска, включително и потъпкване на човешките права.

Бихте ли се конкретизирали?

Парадоксът "религиозна свобода" зад океана стига дотам, че преди няколко години един съдия отказа дори да даде ход на съвместно оплакване срещу "Харе Кришна" заради сексуален тормоз, провеждан на ученици от учителите им. Той се обоснова, че ако даде ход на делото вероизповеданието ще трябва да плати толкова високи обезщетения, че на практика съдията ще стане причина то да бъде унищожено финансово. Така последователите му ще бъдат лишени от правото свободно да практикуват религиозните си убеждения. Свидетели сме дори на парадокса Дейвид Берг – основател на сектата "Деца на Бога", вече преименувана на "Семейството", да пее коледни песни на тържества в Белия дом, докато структурите на неговия култ изпращаха стотици непълнолетни да проституират, за да привличат така повече последователи към общността. В наказателния лагер на "Църквата" на сциентолозите, наречена "Проект за рехабилитационна сила", хората са подлагани на манипулации, уронващи човешкото достойнство, без държавните власти да се намесват. В САЩ някои неохаризматични групи употребяват LSD и дрогата като "тайнство", което не е позволено в Европа.

В какво се изразява дейността на FЕCRIS?

Сектите имат своите интернационални сдружения, действат и се разпространяват по свои схеми и могат да завладеят не само една или две страни, но и цели континенти. В този смисъл ние сме длъжни да създадем също добре структурирана организация на местни равнища за тяхното проучване. Уведомяваме местните органи за съществуването ми, а от техните действия зависи ограничаването на дейността им. Страните от Източна Европа имат остра нужда от подобни структури, тъй като към тази част на континента са се прицелили доста нови и съвсем небезобидни култове. Затова се надяваме българският Център за проучване на новите религиозни движения да стане член на FECRIS. В момента наши членове са организации от общо 29 страни. От 13 юли 2005 г. сме причислени като неправителствена организация към Съвета на Европа. Работим по няколко програми, една от които е рехабилитация на хора, напуснали сектите. Наше звено в Холандия се занимава със спасяването на непълнолетни от тези общности, защото най-потърпевши са именно децата. Например "Свидетели на Йехова" са против образованието. Те смятат, че не е важно да се учи, тъй като още утре може да се състои битката при Армагедон (пророческата битка според Откровението между Антихриста и небесните сили преди Веобщото възкресение и Страшния съд – б.а.) Според тях по-важно е да се пропагандира учението им чрез литература, предлагана от врата на врата. Йеховистите отнемат свободата на собствените си деца, ограничават ги от игри, от училище и ги задължават да разнасят пропагандни книжки. Децата стават жертва и на забраната им за кръвопреливане и медицински манипулации. Има някои секти, като "Християнска наука", които въобще забраняват ходенето на лекар и приемането на лекарства. Едни от многото заплахи, силно ограничаващи свободата на детето, са "Слово на живот" на Улф Екман и новата секта, разпространяваща се в момента от Холандия "Приятелите на Смит".

Какво провокира интереса ви към сектите?

Имам дълбоко личен мотив да работя за предпазване на хората от влиянието на деструктивните култове. Единствената ми дъщеря от 25 години е в сектата "Приятелите на Смит". Тя бе стигнала до мисълта за самоубийство, бяха й втълпили, че е живяла греховно, защото като дете е играела и не е отделяла достатъчно време за смислена дейност.

* FЕCRIS е неправителствена организация към Съвета на Европа, оторизирана и лицензирана да се занимава с изследването на религиозни култове. Cъздадена е през 1994 г. в Париж. Има правомощието да инициира преразглеждане на регистрации и дори забраната на опасни за личността вероизповедания. Нейни асоциирани членове са неправителствени организации не само от Европа, но и от САЩ, Канада и Южна Америка.