Явор Дачков: Българската църква е пълна катастрофа

Освен това недоумявам защо темата беше повдигната толкова бурно и агресивно, след като е на дневен ред още от средата на 90-те години. Според мен основният проблем се състои най-вече в това, че всички бягат от отговорност. Светият синод бяга от отговорността да разпространява Словото Божие, както пише в Евангелието. Нормално е във всяка църква да има енорийски живот и освен богослужение да се извършват и други дейности, една от които е разясняване на вярата на хората. Това обаче църквата не го прави. Дори когато има по-будни свещеници и те се грижат за енорията си, биват махани от нея, за да не закипи истински духовен живот. Това е скандално. От друга страна, гласовете против въвеждане на вероучение пък изпадат много често в крайността на възгледите от комунистическо време. Това е много дразнещо. А думата религия не е мръсна. Думата християнство – също. Все пак дължим живота си на Бога и искаме или не тези гласове ще трябва да се съобразят с християнската история и традиции. Това е причината да не се стига до смислен разговор. Трябва да се изясни по какъв начин може да се преподава този предмет и как да се запознаят децата с духовното богатство на християнството. Но религията не може да се въведе в училище като конфесионален предмет, защото има редица аргументи за това. Причината е, че някои хора може да поискат да има задължително обучение и по всички останали вероизповедания. Съответно много семейства ще се възпротивят на това. Трябва да е ясно обаче, че обучението по религия не може да стане така, както си го представя Светият синод. Начинът, по който искат да се преподава този предмет, е демодиран и не отговаря адекватно на съвременния език. Никъде в Библията не се споменава, че Христовото Евангелие трябва да се преподава по неразбираем начин. Напротив. Още апостолите са казали, че трябва да се говори ясно на хората, а не сложно и неразбираемо. В този смисъл изискването към църквата за яснота и комуникативност е зададено още в самото Евангелие.
– Под каква форма обаче трябва да се преподава религия в българското училище?
– В България под никаква форма.
– Според Вас на този етап не може да се въведе такова обучение, така ли?
– Да, песимист съм. Идеята да се учат будизъм и други религии, също не е адекватна. Как едно дете в 5-и клас ще разбере за какво става въпрос. Може би само най-общите понятия за монотеистичните религии биха могли да се преподават, да речем, в часовете по история на културата. По-рано бях привърженик на идеята за задължително изучаване на вероучение в училище. Но разбрах, че мястото на религията е първо в семейството и църквата и докато тя не зазвучи автентично от устата на самите свещеници, няма как да бъде предадена навън. След като тя вътре в църквата звучи фалшиво и има проблеми с автентичността при самите духовни пастири, много трудно може да пробие в училищата и да стане общовалиден предмет. А мисленето, че децата ни ще станат едва ли не по-морални като се въведе такъв предмет в училище, е направо смехотворно. Това е наивно и глупаво и трябва да е извън всякакво обсъждане.
– Не мислите ли, че стана объркване в обществото за понятията религиозно обучение и обучение по религия. Някои от родителите се изплашиха, други заявиха, че няма нужда от отделен предмет по религия.
– Това е въпрос на гледна точка и родителите не са тези, които ще определят учебните програми. Това трябва да го реши Министерството на образованието, което пък е добре да почерпи опит от други страни. Но позициите, които се предлагат, не са приемливи. Говоря за крайната позиция на Светия синод и другата, релативистката, според която трябва да се въведе предмет по религия, в който ще се учат неща, непредставляващи интерес за деца в 5-6 клас. Това е въпрос на дълга дискусия и на традиции. А в България няма никакви традиции. Въпреки че се учеше вероучение преди 9 септември, комунизмът и атеизмът бяха насадени много бързо у нас.
– Мислите ли, че можем да говорим наистина за разделение на децата по религиозен принцип, както твърди проф. Георги Бакалов?
– Не знам той откъде има такива наблюдения. Аз не мисля така. По-скоро подобно разделение ще се създаде изкуствено, когато в някое училище се учи православно вероучение, а родителите не искат детето им да изучава такъв предмет. По този начин се получава разделението. По-скоро е опасно другото – липсата на религиозен усет, на интерес към религиозността. А разделението е в много малки общности и групи.
– Липсата на интерес не се ли забелязва в цялото общество?
– Да. Вината за това носят първо родителите и учителите. Не може да изучаваш Достоевски и да не знаеш нищо за православната религия. Това е абсурдно и е част от проблема на общото хуманитарно образование. Защото непознавайки религията, децата не могат да изучават пълноценно нито един хуманитарен предмет. Но е абсурдно свещеник в училище да преподава Словото Божие. Реалността е съвсем различна и ако вървим срещу нея, означава да вървим срещу разума.
– Не стигаме ли отново до проблема с четенето? Българинът май се докосва все по-малко до книгите.
– Има такъв проблем и това е въпрос на общата липса на религиозност у българите. На липсата на по-дълбока вяра. Светият синод и Българската православна църква се държат по-скоро като бюрократична система от миналия век, от времето на комунистическа България. Книгите не могат да бъдат винаги пример. От друга страна, цялата съвременна култура е култура върху естетиката на злото. Затова ще бъде несправедливо децата да не знаят и другата страна на медала, че има и спасение от пошлостта. Според мен разговорът за обучението по религия е важен. Но начинът, по който се провежда в България, го прави абсолютно безсмислен. И това идва от дефицит на вяра и здрав разум от страна на дебатиращите страни. Ако Светият синод толкова държеше да има вероучение в училищата, щеше да се погрижи църквите да не остават непреодолимо препятствие пред множеството българи, които по време на прехода искаха да чуят нещо за Словото Божие. Църквата има съвсем друга мисия и тя е спасителна. Така че не може да иска училището да поеме изпълнението на тази задача. Не е съвсем резонно.
– Защо чак сега всички се сетиха да повдигнат тази тема?
– Този разговор се водеше спорадично. Бях студент, когато се заговори за вероучението и от време на време тази тема се възбужда като някакво възпаление. Това е като разговорите за корупцията. Понякога си чешем езиците по проблеми, които не сме решили през годините. Затова и този разговор не прави изключение. Въвеждането на религиозно обучение няма да стане толкова лесно. Няма и смисъл да се избързва, защото има редица други проблеми пред образованието.
– Мислите, че отново дискусията ще стихне, така ли?
– Да, може и да бъркам, но така мисля.
– Но от просветното министерство заявиха, че другата година може да бъде въведен нов предмет "Религия". Ще стигне ли времето за изготвянето на учебници и за намирането на подходящи преподаватели?
– Каквото и да бъде въведено, то няма да е по-различно от това, което се учи сега по лошо написани учебници и с лошо подготвени учители. Това че си завършил Богословския факултет не може да те направи веднага учител. Много учители пък ще бъдат преквалифицирани от други стари идеологически дисциплини. По-добре е да има дебат и да се направи по-радикална реформа. Тогава вече да говорим за религия. Защото на този етап се води безсмислен разговор.
– Заговори се, че през последните години българинът се е върнал в църквата. Това така ли е?
– Има завръщане, но не толкова масово. Енорийският живот започна да се събужда, макар и в съвсем малки форми. Наблюдава се леко събуждане. Фактът, че вече има два сайта за православие и списания доказва това. Оптимист съм в това отношение, но всичко става много бавно и може да продължи десетилетия. Църквата има да върши по-важни работи, а тя, за съжаление, е в много тежка криза и то по най-големите си върхове. Затова дискусията за вероучението е отклоняване на вниманието на обществото от съществените проблеми.
– На какво се дължи тази криза според Вас?
– На това, че повечето хора в църквата бяха назначени от комунистическия режим, без да имат духовни качества. Години наред са служили на Държавна сигурност, на БКП, а не на Христос. И виждате какви са плодовете от това сега. Българската църква е пълна катастрофа. Това не се наблюдава в нито една църква на други страни, преживели комунистически режим. И тук е големият проблем, който трябва да се дискутира. Църквата продължава да мълчи за хората, които бяха избити, да мълчи за това защо остави хората сами през годините на прехода. Защо не им посочи ориентири, а вкара престъпници в настоятелствата на големите си храмове.