Един възрожденски свещеник



Отец Иван Чуклев от Велико Търново

Пълното име на този духовник е Иван Хаджикръстев Чуклев, но в миналото той е известен и с прякора поп Иван Самоводченина. Роден е в будното село Самоводене до Велико Търново през 1815 г. 

Баща му хаджи Кръстю Чуклев се занимава със земеделие и търговия, като натрупва с честен труд значително състояние. Глава е на 15-членно семейство. Избиран няколко пъти за кмет на селото, хаджи Кръстю също е църковен настоятел и жертвува немалки суми за развитието на училищното дело в Самоводене. Неговата съпруга Цана е природно интелигентна жена, която ръководи цялото домакинство.

След като завършва курса на местното килийно училище, Иван зажаднява за по-голямо образование. Той често посещава близкия Преображенски манастир, пее в храма и с помощта на монасите задълбочава познанията си. В него постепенно назрява копнежът да се отдаде на служба на св. Църква като свещеник и то във Велико Търново. Хаджи Кръстю посреща с радост благочестивото желание на сина си. Той оженва Иван на 30-годишна възраст за една богата мома на име Димитра от с.Сергювец (сега Първомайци), Горнооряховско. Тя е дъщеря на известния в този край богаташ хаджи Георги Цанков. Въпреки че неписаната възрожденска традиция изисква кандидатите за свещеници да са семейни с повече от едно дете, още през същата 1845 г. Иван е ръкоположен за свещеник в село Самоводене от Великотърновския митрополит-фанариот Неофит Византиос. Внукът на отец Чуклев, който предава спомените си за него, твърди, че хиротонията е извършена от владиката Паиарет. Това обаче не е вярно, понеже този архиерей управлява само между 1838 и 1840 г.

След като служи в самоводската църква две седмици, отец Иван заминава за Велико Търново. Тук получава енория при църквата „Св. Никола” (малката), като заплаща по тогавашния обичай въпреки каноните 3000 гроша за ръкоположението и още толкова за енорията. Отец Иван свещенодейства в храма цели 44 години. По думите на неговите съвременници той се отличава с благост, умереност и съзнание за отговорност. В молитвата е точен и вглъбен. Тъй като поверената му църква „Св. Никола” е сравнително нова (строена е през 1836 г. от Колю Фичето), големи грижи за поддържането й не са нужни. В епоха, когато биенето на камбани у нас е забранено от поробителите, свещ. Иван Чуклев си поставя за цел да построи камбанария до храма и успява. Тя е завършена през 1872 г. от неизвестен майстор – вероятно уста Иван Давдата или уста Велю,учител на Колю Фичето. В цялостния архитектурен силует и куполният завършек на камбанарията не се откриват леките форми и раздвижените необарокови форми на Фичето.

Отец Иван също участва в работата на общината и не остава настрана от църковно-националната борба. Една вечер през 1869 г. йеродякон Игнатий (Васил Левски), облечен с расо, идва на служба в църквата „Св. Никола”. След вечернята отец Иван завежда Дякона у дома си. Тук последният преспива и се запознава със синовете на свещеника. Рано сутринта Левски е доведен в хана на патриотката Бяла Бона (Бона Генева Станчева) – център на апостолите. Това неизвестно и необнародвано досега сведение по всяка вероятност е достоверно. Левски посещава отново Велико Търново при първата си обиколка през януари-февруари 1869 г., а през есента на същата година идва втори път и основава революционен комитет с председател Христо Иванов Големия (Книговезеца).

В дома на отец Иван царува дух на родолюбие и нелицемерна вяра. Той има три деца, от които двама сина – Георги и Давид, и една дъщеря – Миланка. Давид е изпратен да учи в Русия и при обявяваването на Освободителната война се записва в Кишинев доброволец в Българското опълчение .Сражава се на връх Шипка и остава по чудо жив. Георги се занимава с търговия и членува в търновския революционен комитет. През 1871 г. е избран за председател на градското читалище „Надежда”. След Освобождението става заместник-председател, театрален деец и финансов чиновник. Избран е за кмет на Велико Търново през 1880 г. и оставя добри спомени с грижите си за благоустройството на старопрестолния град. През целия си живот той е на своя пост като църковен псалт. Миланка Попиванова е активна членка на женското дружество, основано от Евгения Кисимова. През 1877 г. в двора на църквата „Св. Никола” е погребан Павел Бобеков – председател на революционния комитет в Панагюрище и опълченец, който умира от коремен тиф. Във Велико Търново през февруари и март 1879 г. заседават избраниците на народа, за да приемат първата Конституция на независимото княжество. На отец Иван се пада високата чест да посрещне гостите в училището към църквата „Св. Никола”, където се водят разширените заседания с участието на делегати и от Източна Румелия, Македония, Тракия и др.

През следващите години свещ. Чуклев се дистанцира от междупартийните ежби с ясното съзнание, че вярата не може и не трябва да се смесва с личните предпочитания. Подобна обективна позиция за съжаление не се споделя от много духовници, за които Димитър Маринов пише в спомените си: „Владиците, с изключение на Блаженейший йший Антима и епископа Климента, бяха и останаха с консерваторите и зимаха живо участие в нашите политически борби, което участие се отзова много пагубно върху черковно-духовното състояние на народа и предизвика упадъка на религиозноста между низшето духовенство и народа….”

На 9 януари 1890 г. отец Иван Чуклев служи св. литургия в църквата си, която този път не е добре отоплена. Хремата му преминава в бронхопневмония и след двуседмично боледуване той почива в Господа на 75-годишна възраст. Неговото тяло е погребано в двора на църквата зад олтара до старата лоза. Без да е пророк или гений, свещ. Чуклев – един от „малките големи хора” по израза на М. Горки – влага като хиляди други набожността, упованията, делата си в темелите на свободна България. Настоящите редове са първи опит да бъде изтрит праха на забравата от неговото име.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

2 Отговори

  1. Ivan Nikolov каза:

    Особено ме впечатли фразата“[i]като заплаща по тогавашния обичай въпреки каноните 3000 гроша за ръкоположението и още толкова за енорията“[/i] Прощавайте, това не се ли казваше „симония“?! Че и двойна – и за ръкоположението ..и за енорията?!! На мен взе да ми се гади,отче Павле,от гръцките владици и“благочестивите“ им обичаи, които ми се струва, не са били забравени и изоставени и от приемниците им,а вие какво мислите по въпроса? След като научих как е било по [i]тогавашния обичай [/i] интересно ми е да узная в някоя от следващите ваши публикации как е и по „сегашния обичай“!

  2. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Със сигурност знам, че в Румънската църква не може някой да се ръкоположи, без да плати съответната тлъста сума на ръкополагащия. Това е останало от фанариотския им период (ХVІІІ-ХІХ век).

    В България днес е според случая. Неписана традиция е след литургия на владика да се даде банкет и да напълни багажника на лимузината с печени кокошки, пити и дамаджани. Чувал съм, че предишният патриарх Кирил вземал големи суми, за да служи, но близки до него отричат тези твърдения.