Музикоучителят отец Неофит Рилски – 140 години от неговата кончина

Днес се навършват 140 години от кончината на о. Неофит Рилски, една наистина енциклопедична личност (духовник, книжовник, преподавател, музикоучител, художник) от нашето Възраждане.

Известният българист Константин Иречек го определя като „патриарх на българските учители и книжовници“. Йеромонах Неофит Рилски (със светско име Никола Поппетров Бенин) е роден в Банско ок. 1793 г. Учи в килийното училище при баща си поп Петър Бенин, а по-късно изучава живопис в Рилския манастир при Тома Вишанов – Молера.

На 18-годишна възраст Никола става монах в Рилския манастир и приема монашеското име Неофит. По-късно получава високо образование в Мелник. Отец Неофит открива славяно-гръцко училище в Самоков и учителства в Габрово и Копривщица. Връща се в Рилския манастир, където се занимава с книжовна и педагогическа дейност.

От 1848 до 1852 г. йеромонах Неофит е преподавател по славянски език във Висшето гръцко богословско училище на о-в Халки, след което до края на живота си работи в Рилския манастир.

Умира на 4 януари 1881 г.

Отец Неофит Рилски е автор на оригинални и преводни религиозни съчинения и учебници: „Болгарска граматика“ (1835), „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Краснописание“ (1837), „Новий завет“ (1840 )[1].

Знаем, че османското робство задържа задълго формирането на светска професионална музика в поробените балкански държави. Затова наличието на църковна и фолклорна музика в тези страни е проява на професионална музикална култура. В България „почти до средата на XIX в. липсва светска музикална култура и църковнопевческото изкуство у нас е единствената музикална област, способна да отговори на потребностите на зараждащата се българска нация от „висока наука”, както я нарича самият о. Неофит Рилски.”[2]

Трябва да отбележим, че в Рилския манастир в областта на църковната музика преди о. Неофит са работили немалко книжовници. При постъпването му в манастира о. Неофит изучава пеене при своя духовен учител Йеротей Рилски[3]. А „там по това време са се усвоявали новите тенденции в източноправославното балканско музикално изкуство – музиката от т. нар. екзегетически (тълкувателски и реформаторски)период“[4].

Известно е, че през 1814 г. в Цариград се появява т.нар. Нов метод на аналитична нотация (дело на тримата цариградски музикоучители Хрисант, Хурмузий и Григорий), който почти веднага е пренесен в Рилския манастир от Йоасаф Рилски Втори, който се обучава по Новия метод в Цариград[5]. По-късно йеромонах Неофит става ръководител на цялата музикално-организирана дейност в Рилския манастир. „Това недвусмислено личи от собствените му бележки в неговия голям ръкопис НР 115 (2856) от библиотеката на Рилския манастир, където над ирмоси вместо „Достойно ест” от Ксенофонт Рилец е написал „непоправены еще“, а над „Седмични херувимски песни” от Атанасий – ‘поправены’“[6].

Трябва да отбележим, че заедно с о. Неофит в манастира работят много музикоучители: Аверкий Попстоянов, игумен Йосиф, Агапий, Атанасий, Исай, Ксенофонт, Кирил, Константий, Максим и др.[7] Те осъществяват сериозна музикално-преводаческа дейност, творят нови песнопения, създават музикални ръкописи[8].

Музикалното наследство на Рилския манастир „се очертава като един от важните маркери на народностно-националното, съизмеримо в значимостта си с европейските музикални ценности…” [9]. Рилските музикални ръкописи[10] са „най-голямата и най-богатата музикална сбирка от нотирани ръкописи в България и една от най-големите сбирки с нотирани славянски ръкописи от Балканите, съхранявани в европейска библиотека.”[11]

По време на преподавателската си дейност в Богословското училище на о-в Халки о. Неофит се запознава с тамошните музикоучители, между които се откроява името на прочутия певец и преподавател Теодор Фокейски. Това довежда до усъвършенстване на познанията му по църковно пеене[12].

 

Музикалното творчество на йеромонах Неофит е значително – той има както лични, така и преводни произведения[13]. В предговора на издадената от Рилския м-р през 2015 г. песенна Антология на о. Неофит Рилски (датирана 1873 г.), писан от редактора на изданието йеромонах (сега архимандрит) Макарий Чакъров, е отбелязано, че песенни композиции на о. Неофит присъстват и в редица ръкописи в атонски манастирски библиотеки. Други са част от псалтикиите на Никола Триандафилов, Ангел Севлиевеца, Тодор Икономов, без обаче да е упоменато авторството му[14].

Лични Неофитови композиции са: полиелеите на осемте гласа, похвалните песни в памет на св. евангелист Лука и св. Иван Рилски, стихирата „Тебе одеющагося“, „Блажен муж”, „Достойно ест”, „Возбранной воеводе” на осми глас, седмичните херувимски песни и др. Отец Неофит прави преводи на песнопения като „Слово благо“ от Хурмузий, „Возсия благодат“ от Яков Протопсалт, „Нине силы“ от П. Лампадарий, „Вкусите и видите“ от Йоан Клада и Георги Критски и др.

„Проучването на авторските музикални произведения на отец Неофит Рилски – пише д-р Андрей Касабов – ни разкрива, че той е познавал отлично Новата метода, като е прилагал с висока професионалност нейните композиционни и модални структури към църковнославянските богослужебни текстове.“[15]

Знаем, че и днес в храмовете на Българската православна църква звучи два вида пеене – източно църковно пеене и многогласната хорова музика.

Източното църковно пеене (псалтика) е едногласно и, макар че търпи различни промени във времето, е старото пеене на Църквата. Другият вид пеене е многогласното пеене. Както е видно и от името му, то е разписано на отделни партии (например тенор, баритон и бас). Многогласното църковно пеене е пренесено у нас от Русия главно след Освобождението.

Първият многогласен църковен хор в България е основан през 1868 г. в гр. Свищов от Янко Мустаков – музикант, учил в Букурещката консерватория. Поради обективни причини, свързани с характерното за православните християни многовековно звучене на псалтиката в храмовете, отец Неофит е превеждал и творил композиции в областта на източното пеене (и до ден днешен в манастирите ни се използва едногласна музика). Едва след негово време многогласното пеене се утвърждава по нашите земи – както казахме, то навлиза от Русия, а и първите ни композитори след Освобождението учат навън и съответно въвеждат музикалната стилистика, характерна за Западна Европа.

И друг път съм писал, че според мен има нещо символично във факта, че тези двама музикално одарени българи, о. Неофит Рилски и Янко Мустаков (представители на двата вида църковна музика), напускат земния свят в една и съща година – 1881 г. – като че това е вид узаконяване на бъдещата съвместна съдба и право на съществуване и на двата типа сакрално пеене у нас. И историята го доказва – двата вида църковно пеене се изпълняват заедно в храмовете ни повече от 150 години. А нашата роля е, колкото и всеки от нас да има свои предпочитания, да поддържаме това мирно музикално съжителство под купола на храма. Защото ако музиките в църквата, в лицето на техните изпълнители, не могат „да си подадат ръка“, какво остава за порядките в света…

Източното пеене, което е владял о. Неофит, има своя ортография. Ортографията, или правописът определя правилата за писане на невмите[16], с които традиционно се фиксира източното църковно пеене. Борис Борисов, съвременен църковен певец и познавач на невмената ортография, твърди, че о. Неофит Рилски е бил много добър ортограф[17]. Аналитичното разлагане на някои стари музикални формули (вид музикални фрази), което прави о. Неофит, е реформаторско. „Свидетелство за това е фактът – пише о. Макарий Чакъров – че едва в началото на ХХ век различни музикоучители в съседна Гърция започват да използват подробната анализа в записването на своите нови композиции, нещо което йеромонах Неофит прави половин век по-рано.“[18]

Знаем, че о. Неофит е бил борец за просвета и църковна независимост. В същото време обаче това не му е пречело да превежда композиции на гръцки музикоучители. Това, разбира се, означава, че както за него, така и за другите наши възрожденски музикоучители, източното църковно пеене не е смятано за гръцко, а за общо достояние на целия Православен свят.

Хорът към Неврокопската св. митрополия с ръководител проф. Йоанис Папахронис носи името на йеромонах Неофит Рилски. Името му носят улици, читалища, училища в различни части на страната, както и Югозападният университет.

О. Неофит Рилски е ключова фигура в историята както на цялата културно-просветна дейност в България, така и на църковно-музикалното изкуство в страната ни през XIX в. И днес, в XXI в., о. Неофит има своето значително място в сърцата и мислите на сънародниците си, които в негово лице имат сериозен повод да считат себе си за народ не само с богато минало, но и с обещаващо бъдеще.

Бележки:

[1] Срв. Гергова, А. съст. Българска книга, Енциклопедия, София-Москва, 2004, с. 309.

[2] Атанасов, А., Куюмджиева, С., Велинова, В., Узунова, Е., Мусакова, Е. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир, С., 2012, с. 13.

[3] Срв. Куюмджиева, С. Музикалната дейност на Неофит Рилски. – Бълг. музика, 1981, 4, с. 34.

[4] Пак там.

[5] https://www.pravoslavie.bg/%D0%9C%D1%83%D0%B7%D0%B8%D0%BA%D0%B0/200-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B0/ хиперлинк

[6] Куюмджиева, С. Музикалната дейност на Неофит Рилски. – Бълг. музика, 1981, 4, с. 36.

[7] Пак там, с. 34-37.

[8] Срв. Атанасов, А. Музикалните ръкописи в Рилския манастир. В: Православна музика. – Бълг. музикознание, 2007, 3-4.

[9] Атанасов, А., Куюмджиева, С., Велинова, В., Узунова, Е., Мусакова, Е. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир, С., 2012, с. 12.

[10] Тези ръкописи са създадени в до-Хурмузиева и Хурмузиева стилистика.

[11] Атанасов, А., Куюмджиева, С., Велинова, В., Узунова, Е., Мусакова, Е. Славянски музикални ръкописи в Рилския манастир, С., 2012, с. 24.

[12] Срв. †Неврокопски митрополит Пимен. Отец йеромонах Неофит Рилски. С., 1984, с. 52.

[13] Срв. Атанасов, А. За авторските песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от ХІХ в. от Националния музей “Рилски манастир”). – Бълг. музикознание, 1988, 1.; Атанасов, А. Преводните песнопения на Неофит Рилски (по изворови данни от църковнославянските ръкописни певчески сборници от ХІХ в. от Националния музей “Рилски манастир”). – Бълг. музикознание, 1988, 2. ; Касабов, А. Авторските песнопения на отец Неофит Рилски. – В: Рилският манастир – история, памет, духовност. Доклади от Международна научна конференция, 28 септември – 1 октомври 2017 г. Рилски манастир, 2018; вж. Йеромонах Неофит Рилски. Антология, Рилска св. обител, 2015.

[14] Йеромонах Неофит Рилски. Антология, Рилска св. обител, 2015, с. 6.

[15] Касабов, А. Авторските песнопения на отец Неофит Рилски. – В: Рилският манастир – история, памет, духовност. Доклади от Международна научна конференция, 28 септември – 1 октомври 2017 г. Рилски манастир, 2018, с. 158.

[16] Под невми обикновено се разбират нотните знаци, с които едногласната християнска музика на Средновековието е била записвана от VIII в. нататък. В Православната църква от 1814 г. насам за фиксиране на едногласната музика се ползва т.нар. Хрисантова невмена нотация, носеща името на един от реформаторите на късновизантийската нотация – духовника от Константинополската патриаршия архимандрит Хрисант (впоследствие митрополит Брусенски).

[17] В разговор с автора на статията.

[18] Йеромонах Неофит Рилски. Антология, Рилска св. обител, 2015, с. 7.