Никола Хаджиев: Левски беше и любов, и истина

Слово на Никола Хаджиев – директор на Национален църковен историко-археологически музей, произнесено на 19.02.2008 г. пред паметника на Васил Левски по повод 135 години от неговата гибел.

Уважаеми господин Президент,
господин Председател на НС,
господин Министър-председател,
господин Областен управител,
господин Кмет, Ваши Високопреосвещенства,
Преосвещенства и Всеблагоговейнства,
дами и господа парламентаристи и министри,
достойни воини, почитаеми медиатори – журналисти,
обични българки и българи, мили деца,
драги съотечественици,

Историческото време прибави още една година към лето 1873-то, когато в онази мразовита февруарска утрин тук, на това място беше повесен Единственият Голям син на майка България – Васил Левски, йеродякон Игнатий. Изминаха 135 години от неговото преминаване чрез смъртта в безсмъртието.

Васил Левски живя и работи с проникновението за важна и отговорна роля в съдбините на своя народ и с готовност за саможертва. Той толкова силно обичаше Отечеството и народа си и страдаше неизмерно за поруганата му чест, за отнетите му права и за потъпканата му свобода, щото навсякъде и всякога, при всички обстоятелства без колебание отдаде всичко от себе си и самия себе си в името на тази любов. Тя, истинската любов, е жертвена! И ако някой казва, че обича, но отказва да положи душата си за другите, такъв не говори истината. А Левски беше и любов, и истина!

Той послужи на велика и благородна мисия – да унищожи робската система, да премахне робството в душите и поведението на сънародниците си, да направи от роба свободен човек, да го превърне в поборник за своето освобождение и за освобождението на всички поробени.

Отдаден всецяло на борбата за държавна, национална и човешка свобода, Апостола остана до последно единен и неделим, еднозначен и последователен. Всяка негова постъпка, всяка мисъл, всеки ред и всяка дума от “страшното му и опасно слово” бяха точни прозрения и оценки на онова време и тогавашните реалности и излъчваха исторически послания за политическото бъдеще на България, а и на света.

Каквото и най-възвисено да се каже за него, то всякога ще бъде недостатъчно, защото идеалът, който той носеше в душата си и желаеше да изгради за другите беше и остава съдържание от непреходни ценности – доброволно посвещаване, пълно себеотдаване, безкористен труд и борба за народ и Родина, за тяхната свобода, за справедливо съществуване, за равноправие, за зачитане достойнството на всеки, безусловна жертвеност за един по-добър и по-съвършен свят и нищо от никого и от никъде за себе си. Цялата дейност, най- съкровените мечти и пориви на Апостола са изпълнени с този Божествен плам (огън). Трогателно и скръбно до смърт той повтаря в своите писма: “Аз съм се обещал на Отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.” Същото звучи и в неговото величествено заклеване: “Ако испечеля, печеля за цял народ, ако изгубя – губя само мене си!”

Васил Левски е едно върховно въплъщение на нравственост. Със своите морални качества и добродетели, чужд на суетата и гордостта, без стремеж за самоизтъкване, безупречен в поведението и отношението си към другите, той израсна в образец на неповторим ръководител. Толерантност, добронамереност и човечност излъчват неговите разсъждения, че “целта ни в Българско е братство със секиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме секиму!”

Колкото повече времето минава, отброявано с годините, толкова повече Апостола ни става по-скъп, по-близък и по човешки непрежалим! Ако България не беше го родила, ако той не остави след себе си този всебългарски жертвеник, пред който безмълвно свеждаме глави, едва ли националният ни ръст щеше да бъде толкова извисен и народностното ни самочувствие толкова съдържателно и изпълнено с доброто в него, като доминанта на нашето битие!

Признателните поколения осеяха земята ни Българска с паметници на благодарност и признателност към Апостола – във Варна, Силистра, Велико Търново, Плевен, Дряново, Монтана, Видин, Перник, Кюстендил, Благоевград, Разлог, Гоце Делчев, Оряхово, Пазарджик, Стрелча, Смолян, Асеновград, Пловдив, Хасково, Бургас, на Гълъбец, на Буново, както и по много географски ширини на света, но само кръстното място на бесилото, което поетът сравни с Христовото разпятие, се превърна в национален олтар – жертвеник на вярата в Бога, на любовта към Отечеството, на надеждата за вековечното пребъдване на България, на възкресението и вечността. Неугасващият огън на този жив жертвеник озарява истината, доброто, правдивото и честното и изгаря лъжата, мерзостта, подлостта и злото. Стотици поколения застават на колене пред него, поднасят с треперещи длани цветя, с тях и воплите на душите си, горестта на сърцата си и сълзите на очите си, запленени от могъществото на неговия дух, от неотразимата сила на личността му, от неговата нравствена чистота и мистична обаятелност.

Всеки от нас се опитва да се измерва с Левски, с неговото величие, а той остава все така недостижим! Да повдигнем очи към погледа му! По него ще разберем доколко тази дързост ни се отдава и ще познаем добре ли постъпваме, добре ли работим, добре ли вървим. Защото заветите на Дякона не остаряват. Те са изписани със сакрални букви в духовното небе на България – така както над християнския свят стои Словото Божие, така както слънцето изгрява и залязва, за да дарява живот на всичко и на всички.

Досточтимо събрание,

Мъченикът не пропусна предсмъртно, под бесилото, да отдаде рапорт пред Родината, да направи отчет пред народа и да изповяда пред Бога: “Всичко, което съм сторил, сторих го за Отечеството!”

И днес сме пред неговия лъчезарен образ, на неговата страшна Голгота, без да знаем все още къде го упокоява скърбящата му майка България. Но затова пък нейните чеда, всяко българско дете знае кой е той: йеродякон Игнатий – вяра и служение, Апостол на свободата – любов и страдание, Васил Левски – саможертва и безсмъртие! Полезно ще да е да не забравяме думите на големия поборник и общественик Стоян Заимов, изречени на 22 октомври 1895 година при освещаването и откриването на този храм и пантеон: “Българе, помнете, че свободна България е създадена за свободни българи, за свободни граждани на свободна страна… Нека духът на Левски – Ангел-хранител на Българската свобода, на веки веков да лети в небесата на целокупна, свободна и независима България!”