Ограда до небето. Обикновените чудеса на Дивеевския манастир

За Казанския храм на Дивеевския манастир св. Серафим Саровски казвал, че при свършека на света “тази църква ще бъде взета изцяло на небето”. За другия храм — Троицкия — предсказал, че “убогият Серафим ще се упокои тук тялом”. “Съвременниците на стареца се чудели много на тези негови думи: “Та нима саровци ще ви дадат?” Защото светецът приживе се подвизавал в манастира в Саров, на 20 километра от Дивеево, и там сестрите ходели при него за съвет” — разказва майка Сергия, игумения на Серафимо-Дивеевския манастир “Св. Троица”.

 И все пак станало точно така, както предрекъл великият старец. В началото, след канонизацията на светеца през 1903 г., неговите мощи почивали в Саров. След революцията комунистическата власт ликвидирала манастира, а мощите на светеца били конфискувани и отнесени незнайно къде. Хората ги смятали за изчезнали, но през 1990 г. те били намерени в хранилищата на „Музея на религията и атеизма“ в Ленинград. Саров по това време вече бил закрит атомен център, забранена зона, където можело да се влезе само през армейско КПП. Затова мощите на преподобния, след като преминали с литийни шествия през половин Русия, се упокоили тъкмо в Дивеево, в Троицкия храм.

Вощеницата на св. Серафим

Раката с мощите на св. Серафим Саровски

Сред морето от хора, посрещнали през 1991 г. в открития отново манастир мощите на св. Серафим, била и 91-годишната схимонахиня Маргарита. Тя била едва 15-годишна, когато няколко години преди революцията постъпила в Дивеевската обител и станала послушница. През 1927 г. болшевиките затворили манастира и сестрите – а те били повече от хиляда – се разпръснали.

Повечето монахини минали през затвори и лагери, но от вярата си и от монашеските си обети не се отрекли. Самата майка Маргарита прекарала почти 10 години по лагери. Когато се върнала, тя се заселила в Дивеево недалеч от разорения манастир. В дома си пазела вощеницата на стареца Серафим, която той малко преди смъртта си през 1833 г. завещал на дивеевските сестри с думите: “С нея ще ме посрещнете в Дивеево”. Повече от 150 години вощеницата се предавала от едно поколение монахини на друго. И ето че през 1991 г. майка Маргарита, по това време вече старица, дошла да посрещне мощите на св. Серафим със същата тази вощеница — предала я на дивеевския протодякон, а той я поставил върху свещника и я запалил.

След 1991 г. започнало да се изпълнява и едно друго предсказание на великия старец: след като мощите му се упокоят в Дивеево, обителта ще разцъфти с нова сила и с времето ще се превърне в лавра – така наричат само най-големите манастири в православния свят. “Татко Серафим предсказал, че територията на манастира ще стига до реката — разказва майка Сергия. — Може би това няма да стане по време на нашия живот. Но ние вече се замисляме къде биха могли да се преселят институциите, които заемат в момента тази територия — прокуратурата, полицейското управление, две административни сгради и т.н.”. Впрочем, през изминалите след новото отваряне на манастира години вече много повече светски институции са се изселили оттук, а от рова на Светата Канавка [1] са извадени прекараните там по съветско време канализационни тръби.

“През онези години за това бяха нужни 5 хиляди долара — спомня си майка игумения. — Пари нямаше. И изведнъж идва непознат човек и дарява тъкмо тази сума”.

Ограда до небето

Светата Канавка на Небесната Царица

Започнали да правят насипа и рова, наречен “Света Канавка” още приживе на преподобния Серафим, комуто това наредила Самата Небесна Царица. Богородица се явявала 12 пъти на стареца. “Аз по собствена воля не съм сложил ни едно камъче в манастира – само това, което ми е наредила Света Богородица” — казвал преп. Серафим. Той посочил, че ширината на Канавката трябва да бъде 3 аршина (1 аршин — 71 см), дълбочината на рова – също 3 аршина, а височината на насипа, образуван от изхвърлената пръст – също толкова. “Тази земица ще се цени като злато” — предрекъл старецът. По думите на св. Серафим по Канавката минава всеки ден Богородица, взела Дивеево за Свой четвърти земен дял след Атон, Иверия и Киев.

На сестрите казвал: “Само ако знаехте каква е тази Канавка — тя е ограда до небето! Когато настъпи свършекът на света, антихристът ще почне да събаря кръстовете от храмовете и да разорява манастирите и всички манастири ще разори! И като стигне до вашия, Канавката ще се изправи от земята до небето и той няма да може да мине, отникъде няма да го пусне Канавката; тъй ще си и замине отдето е дошъл”.

Поклонниците и днес вземат пръст от Канавката, слагат я върху болните си места и получават изцеление. “Който мине по Канавката и прочете наум 150 пъти молитвата “Богородице Дево, радуйся”, ще има тук Атон, и Йерусалим, и Киев” — казвал преподобният Серафим.

“За нищо не сме се молили…”

Много поклонници посещават и скитовете на обителта, които от 1991 г. насам са станали повече от двайсет. “За нищо не сме се молили. Господ Сам даваше всичко в ръцете ни — разказва майка игумения и дава един пример: — В началото на 90-те един от кметовете на селата наблизо ми каза, че в селото му има две старици, които много молят да ги посетим. Две сестри, две стари моми, Екатерина и Анастасия. Отивам там и те ми казват: “Майко, да знаете колко сме ви чакали, колко сме се молили на преподобния Серафим!” И показват богатството си — голям портрет на стареца върху платно, дореволюционен. Имаха си и други съкровища — 10 чифта плъстени обувки, 10 чифта чорапи и и 5 хиляди рубли, спестени от пенсията. “Всичко това ще ви дарим, само да възстановите нашата църква!” Отидохме да я видим – храм без прозорци, без покрив, като след бомбардировка, птици прехвърчат из него. А стариците все ни молят: “Нашето село Автодеево е съзвучно с Дивеево…”

Когато ни посети патриарх Алексий II, заведохме го в този храм по купищата натрошени тухли и боклуци… А само след една година Негово светейшество вече стоеше там на амвона, сред пълна чистота и ред. Една от стариците, Екатерина, опяхме в този храм, а другата, Анастасия, се замонаши и живя у нас до смъртта си”.

Особена история е свързана и с манастирското гробище. “Само преди 10 години това бе пусто поле, а сега там има дървен храм, парк, водоем със златни рибки. Всичко е сторено с усилията на нашия благодетел Вячеслав. Самият той е много вярващ човек. И главното му желание беше баща му да приеме вярата. По молитвите на Вячеслав баща се покая преди смъртта си и умря примирен с Бога. Гробът му бе един от първите в манастирското гробище. В дните, свързани с паметта на баща му (рождения ден, деня на смъртта и именния ден) Вячеслав винаги пристига при нас, отива на гроба му, стои на службата и прочита за починалия целия Псалтир — а това са 6 часа непрекъснато четене. Той има такава силна вяра, че аз го давам за пример понякога на сестрите”.

“Идвайте при мен като при жив и аз ще ви помогна!”

Чудотворната икона на Богородица „Умиление“ в Дивеево

Повечето поклонници непременно посещават и светите източници, които в Дивеево и околностите са повече от десет. Потапят се с молитва за излекуване. Мнозина се изцеляват. “За някого бързото излекуване е полезно, а за друг не. Господ Сам вижда какво е нужно на човека” — казва майка игумения. Между другото, самата тя преди замонашването си е работила повече от 10 години като лекар, въпреки че още от млади години е знаела, че пътят ѝ ще бъде друг — монашески. Родителите ѝ били вярващи хора, семейството живеело в град Сергиев Посад, ходели да се черкуват в Троице-Сер­гиевата лавра. Към тамошните старци се обръщали неведнъж за наставление и съвет.

“Когато станах на 20, мама ме заведе при манастирския старец архимандрит Серафим. Каза, че иска да знае какво ще стане от мен — разказва матушка Сергия. — Старецът каза: “Ще стане монахиня”. По това време аз бях студентка в медицински институт. Мама възрази: “Отче, ама това е скучно”. А старецът: “На мен не ми е скучно, и на нея няма да бъде!” На младини матушка съжалявала, че семейството ѝ е малко, само четирима души (тя има сестра): “А сега моето семейство е стократно по-голямо, в манастира има повече от 500 сестри. Игумения на нашата обител е Самата Небесна Царица, а главен попечител е преподобният Серафим. И това не е преувеличение. Всеки, който прекрачва прага на обителта, усеща присъствието на Божията Майка, всеки, който мине по Канавката. А онези, които се покланят на раката с мощите на преподобния, никога не си отиват неутешени. Сбъдват се думите на великия старец: “Идвайте при мен като при жив, и аз ще ви помогна”.

Превод: Андрей Романов

Източник: Aif.ru

Бележки:

[1] Светата Канавка е една от най-големите светини на Дивеево. Прокопана на мястото, където във видението на св. Серафим е минала света Богородица.