Първо цялостно издание на Германовия сборник

Източник: БНР

Той е писан по времето на цар Иван Александър. Тогава е имало традиция преписвачите да слагат много големи приписки, в които описват съдържанието на текста, отбелязват по кое време е писан, споменават имената на владетелите. Именно в такава приписка е споменато името на един митрополит Герман, на когото е отделен специален абзац. Явно той е бил много важен за писача на нашия ръкопис, който остава анонимен и нарича себе си скромно “някой си”. Той казва, че не с неговия труд е създаден този ръкопис, а с милостта и участието на митрополит Герман. Митрополитът е доста загадъчна личност, защото неговото съществуване не е потвърдено от други исторически извори. Достатъчна е обаче ролята, която е изиграл за създаването на този сборник.

Защо преписвачите винаги са пределно скромни?

Това е модел на поведение – продължава доц. Мирчева. – Те са смирени божи люде, обикновено духовници. Не отдават особено значение на своя личен труд, много по-важно е това, на което посвещават труда си. Господ, Света Троица и всякакви духовни преживявания ги вълнуват много повече, отколкото техният собствен труд. Те винаги описват себе си като нищи, невежи, молят смирено прошка за грешките си. И обикновено са анонимни.

Ръкописът съдържа 44 слова.Това е сборник не за богослужебна употреба, а за прочит. Книга, която един образован читател от средата на XIV век е четял. Съдържанието е много интересно, голяма част от текстовете са преводни от гръцки, каквато изобщо е старобългарската литература. Но заедно с това вътре са и двете слова на Йоан Екзарх, за които споменах, и три текста, които принадлежат на Св. Климент Охридски. Има и няколко текста, които нямат намерен досега гръцки оригинал. Така остава открита възможността те да бъдат смятани за оригинални, макар и анонимни произведения на старата българска литература.

Това е сборник, ориентиран по реда на празниците от календара. Започва се от началото на църковната година, което във византийската църковна традиция е на 1-ви септември. И вътре по специална програма, за която аз съм убедена, че е дело на самия писач и съставител на сборника, са подбрани текстове за големи празници от календара. Забележителното е, че са взети текстове, които са много по-древни от средата на XIV век. Сигурна съм, че изборът е съзнателен, че е търсена основата на старобългарската литература. В този смисъл анонимният преписвач съставя една антология на старобългарската преводна и оригинална литература от X-XI век. Това е голямата ценност на този сборник –обобщава Елка Мирчева.

В коментарния текст към сборника е отбелязано, че в много отношения той е онази досега “липсваща брънка във връзката между българската, сръбската, руската и славяно-румънската средновековна книжнина.” През IX век България, наскоро приела християнството, приема и Кирило-Методиевите ученици, които създават Преславската и Охридската книжовни школи. На разбираем за народа език там започва да се превежда и преписва богослужебна литература, да се създават оригинални произведения. Скоро новата писменост и тази литература ще послужат и на други народи. Днес оригиналът на Германовия сборник се пази в Румънската патриаршеска библиотека под номер едно.