Старата църква в Добърско

Село Добърско се намира на 20 километра от град Банско. Разположено е високо в Разложката котловина в Рила планина с живописна гледка към Пирин и Родопите.

За пръв път в исторически документ селото се споменава в Рилската грамота на цар Иван Шишман от 1378 г. заедно с други села, дарени на Рилския манастир. Едно от местните предания разказва, че след трагичната битка при близката Беласица през 1014 г. ослепените войници на Самуил тръгнали към Рилския манастир, но успели да стигнат до местността, където днес се намира Добърско. Някои от войниците останали тук, основавайки по-късно школа за пеене. Тя все още съществува. Това предание добърчани са отразили и в стенописите на храма. Според друга легенда, Самуиловите войници са основателите на селото.

До издигането на Банско през края на XVIII век Добърско е било икономически водещо селище в Разложката котловина. Около 1930 г. към селото са принадлежали и махалите Годлево и Бачево. Тук хората отглеждали много добитък, от който добърските търговци изнасяли вълна за Турция и Европа – Босна, Сърбия, Испания, Виена, Будапеща и др.

Църквата „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е изградена като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли). Смята се, че е издигната през 1614 г. от будни и заможни добърчани. Съществуват и предположения, че е построена много по-рано – през 1122 г.

Храмът бил малък по размери (8.37 x 6.50 x 5.20 м) и, както турците изисквали, външно не се отличавал от жилищните сгради. Наполовина в земята, без камбанария и купол, с малки прозорчета-мазгали, той приличал повече на малка непристъпна крепост. Но добърчани компенсирали това с вътрешната му, необичайна и богата украса и благолепие – фрески и образи на над 460 библейски и местни герои. В църквата няма и един сантиметър стена, който да не е изографисан. Образите на светци при норма от четири до пет за храм, тука са цели 30. Доминират светците воини като св. Георги, св. Димитър, св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат и др. Това не се среща никъде на друго място. Поразителните стенописи и автентична архитектура на храма го причисляват към най-ценните образци на българското изкуство.

Съгласно средновековното разбиране, че творецът трябва да остане анонимен, тъй като не той, а Бог движи ръката му, живописците не са ни оставили имената си. Очевидно е обаче, че тук е работила цяла група – първомайстор, калфа и чираци. Първомайсторът е рисувал основните сцени и светците, а калфата и чираците – второстепенните сцени, декорациите по дрехите, воинските атрибути и др.

Макар и създадени преди четири столетия, стенописите изглеждат така, сякаш са рисувани вчера. Те дори не са реставрирани. През 1973–1978 г. реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова само ги почистили от наслоените сажди от свещите, горели в периода, когато църквата е била действаща, и ги обновили. Екипът, извършил почистването, е оставил ивици, на които личи предишното състояние на фреските. Ярките цветове са се запазили, въпреки че през ХІХ в. турците са превърнали храма в хамам (баня).

Сред фреските могат да се видят и ликовете на дарителите, поръчали построяването на този малък, но поразително красив храм. В класическа схема дарителите Хасия, Богдан и Спас държат макет на храма, а от другата страна той е поддържан от строителите Станко, Смилен и Спас.

В края на преизобилната и живописна градина на църквата – истинско великолепие от цветове и аромати, се намира и лековитият малък извор, който не замръзва дори и през най-студените зимни дни, и заради който, според преданието, тук останали да се лекуват част от Самуиловите войници.

Днес църквата е сред културните паметници под защитата на ЮНЕСКО, но е отворена за посетители. Въпреки желанието на Неврокопска св. митрополия, в него богослужения все още не се извършват; добърчани се черкуват само в църквата „Сретение Господно“, построена през 1860 г. и изографисана от майстори от Банската зографска школа.

Снимки: Булфото

По материали от книгата на Елена Флорева „Старата църква в Добърско“, изд. „Български художник“, 1981 г. и historymuseum.org