Щампи с образа на св. Йоан Рилски Чудотворец във фонда на Националната библиотека

Във фонда „Карти и графика” на отдел „Специални колекции” на Националната библиотека се намират няколко уникални щампи с лика на най-великия светец на българската земя, пречестния Божи угодник преподобни Йоан Рилски.

Манастирското братство обикновено възлагало на иконописец изработването на всяко изображение, след което скицата се изпращала на майстор-гравьор във Виена, Будапеща или Москва. Сюжетът като правило пресъздавал образа на светеца, заобиколен със сцени от неговото житие и изглед на манастира.

Най-старата щампа е още от края на ХVІІІ в., когато в Рилския манастир по подобие на манастирите от Света Гора, Синай или Йeрусалим се е организирала първата българска щампарна.

Изображението на тази щампа е от 1792 г. Централно място в нея заема образът на св. Йоан Рилски, заобиколен от медальони с житийни сцени и панорамен вид на манастира, гравирана е в Москва със средствата на богатите български търговци братя Мустакови. Начинът на изобразяване съчетава средновековните похвати с известно желание за реализъм, ето защо изобразените сгради са далеч от реалния им по онова време вид. Те са по-скоро знаци на съществуващото, отколкото негово изображение. На щампата се вижда градината на манастира, в която са подредени редове от зеленчуци и овощни дървета, заобиколена със зидана, масивна стена и порта.

Щампа на Св. Йоан Рилски Чудотворец,
1 л. черно-бял отпечатък, гравюра на медна плоча.
Отпечатана в Москва през 1792 г.

През 1866 г. монахът Калистрат организира типография в манастира, в която започва сам да гравира клишета за щампи и прави опит да въведе литографията. Работилницата за щампи съществува до 20-те години на миналия век, когато възпроизвеждането на старите щампи чрез фотоцинкографски клишета измества ръчно отпечатваните щампи. През 60-те години на ХХ век е направен опит за възобновяване на щампарната, но тъй като материалната полза от дейността не била в очакваните размери, опитите били преустановени. Калъпите са пренесени и запазени в депото на манастирския музей.

Свети Йоан Рилски, гравюра на мед,1 л. черно-бял отпечатък.
Щампата е поръчана през 1866 г. от рилския монах Калистрат в ателието на Йозеф Наймайер в Беч (Виена). Щампована е от монаха в щампарницата на Рилския манастир.

Св. Йоанн Рилский Чудотворец,
гравюра на мед, 1 л. черно-бял отпечатък.
Гравюрата е поръчана и щампована от рилския монах Калистрат в ателието на Наймайер в Беч (Виена), 1866 г.

Съществен принос за развитието на щампарната в манастира има проигумен Хаджи Исай. През 30-те години на XIX в. той построява със свои средства отделна сграда за работилницата и заплаща за изработката на повече от 12 калъпа с разнообразни сюжети, гравирани във Виена или Будапеща.

Св. Йоанн Рилский Чудотворец,
автор: Хаджи Исай, 1839 г.
1 л. черно-бял отпечатък,
Риломанастирска щампа, гравирана и заплатена от хаджи Исай. Образът на светеца е поставен в пищна рамка. Наоколо се редуват сцени из житието на светеца, а отдолу е сцената с посрещането на донесените от Търново мощи.

Да се опишат всичките чудеса на светеца ще е нужна много хартия. Но сега следва разказът за чудо, случило се на бойното поле преди 110 години. Историята е стигнала до нас благодарение на йеромонах Онуфрий, комуто пък била разказана от офицери, очевидци на самото чудо.

Случило се е по времето на Балканската война (1912 – 1913). Българската армия победоносно настъпвала срещу турците и Одрин вече бил превзет. По пътя към Истанбул се намирал важният стратегически пункт Чаталджа. Българските воини напредвали устремено и Чаталджа скоро щяла да бъде превзета. Виждайки, че българите не могат да бъдат спрени, турците прибегнали до помощта на арабска кавалерия. Арабите се биели толкова ожесточено, че „се хвърляли чак да късат със зъби” по думите на очевидци. В българските редици настъпили колебание и смут. Изведнъж в тези толкова критични мигове войниците виждат как един старец с дълга бяла брада, подпрян на монашески жезъл и с високо издигнат кръст ги повежда отново в битката. Тогава се досетили, че това е „земният ангел“, великият закрилник на българския род – свети Йоан Рилски. Гледката била потресаваща!

Воините благоговейно паднали на колене, а после с нови сили, въодушевление и бодрост се хвърлили наново в битка. Макар да не завладели Чаталджа, българите удържали позициите край града, блокирайки по този начин турската армия и попречвайки ѝ да се притече на помощ на Одрин. За това изумително събитие разказали дошлите на поклонение в Рилския манастир след войната офицери, които сами били на бойното поле и станали преки свидетели.

Много често именно вярата е била последният крепител на бойния дух на българите и в този епизод (или легенда) от Балканската война се потвърждава, че Православието е давало и дава сила на българските воини.

В тази връзка рубриката „Перли в короната” представя и една интересна карта от фонда на Национална библиотека, която се появява „от само себе си“ в процеса на търсене на друг материал за светеца. Без никой да подозира за нейното съществуване, тя изпада сякаш отникъде, за да се покаже наяве.

Балканска война. Европейска Турция. Чаталджа.

Положението на българските и турски позиции,
гледани от птичи поглед.
Военна карта. 1 л. двуцв. печат.

Щампите могат да се видят в рубриката Дигитална библиотека през сайта на Националната библиотека.

Повече от хилядолетие след като предаде духа си в Божиите ръце през 946 г., св. Йоан Рилски продължава да се моли за своя народ пред Божия престол и да върши чудеса.

Източник: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“