Руските духовници в България

Руските православни духовници идват в България след Освобождението през 1878 г. Присъствието им става значимо с прииждането на бялата руска емиграция у нас след 1919 г. и с благосклонната подкрепа на Българската православна църква. Влиятелният Софийски митрополит Стефан (бъдещ Екзарх) е назначен за национален комисар, а по-късно и за Председател на Комитета по делата на руските бежанци в България.

Огнища на руските духовници са мъжкият манастир Св. Спас в с. Черган, Ямболско (основан в 1879 г. от „белия” генерал Скобелев), храмът-манастир Св. Николай (осветен 1902 г.) в с. Шипка, известната руска църква Св. Николай Чудотворец (осветен 1914 г.) и църквата Св. Никола на ул. „Калоян” в София.

През 1922 г. в руския мъжки манастир "Св. св. Кирик и Юлита" до Асеновград се открива единственото в Европа руско богословско-пастирско училище, където се подготвят свещенослужители, както за Руската православна църква зад граница, така и за нашата църква. На руските монаси се предоставя Кокалянският манастир Св. Архангел Михаил и древновизантийският храм Св. Атанасий Велики във Варна.

През 1946 г. се основава руски женски манастир Покров на Пресвета Богородица в с. Княжево, Софийско, който сега е единствената старостилна обител в страната. Руски монахини от Югославия са приютени в манастира Св. Петка-Параскева до с. Клисура, Софийско в периода 1954 – 1980 г.

Алманахът „Русские в Болгарии”, (Пловдив, 2010) за първи път дава био-библиографска информация за много от най-видните руски църковни деятели в България. Сред тях са професорите Н. Н. Глубоковский, М. Е. Поснов, Г. В. Флоровский, Г. И. Шавелски; Архиепископите Серафим (Соболев) и Дамян (Говоров); архимандрите Пантелеймон (Старицки) и Сергий (Соболев); протоиереите княз А. А. Ливен, Н. В. Владимирски, Г.С. Голубцов, В. А. Флоровски, В. Д. Шпиллер; игуменките Серафима (матушка княгиня О. А. Ливен) и Диодора (Докторова). Професор Глубоковски е учен от световно значение и основоположник на богословското образование в България (с над 50 научни труда). Владика Серафим е изключителен проповедник и благовестител, чиято прослава като светец се очаква от мнозина вярващи както в България, така и в Русия.

Над 100 руски свещеници и дякони са служили в различни епархии в страната, и то в отдалечени места, непривлекателни за българското духовенство. Много от тях (като отец Н. Л. Сомохин, служил в с. Пищигово, Пазарджишко) са бивши офицери и високообразовани хора, за които миряните си спомнят с най-добри чувства.

В резултат от плодотворната дейност на руските свещеници в България – според думите на архиепископ Серафим Соболев „Вот и попали мы в хорошую сторонушку” – е останало значително културно и материално наследство, което следва да бъде издирено, описано, обработено, съхранено и представено в дигитален вид.

Даниела Атанасова е научен сътрудник към Централната библиотека на БАН. Тя е част от екипа на проекта "Русский мир". През 2008 г. проектът печели конкурс за финансиране от фонд „Русский мир” в резултат на което издава информационния алманах „Русские в Болгарии 1877-2007 гг.” Базата данни обхваща биографска и библиографска информация, архивни документи, описание на паметници и фотовидео материали, свързани с дейността на руската емиграция в България. | rusmir.cl.bas.bg