Цветът в Петокнижието

На 29 ноември в Софийския университет българската лингвистика получи нов повод за гордост. Неговото заглавие е „Цветът в Петокнижието“ с автор Мони Алмалех (УИ ‛Свети Климент Охридски“, С., 2006 г.)

Известен с разнообразната си научна и преподавателска дейност, езиковедът-българист и хебраист увенчава дългогодишния си труд върху семиотиката на цветовете с нов успех. С представянето на „Цветът в Петокнижието“ се заеха трима професори: Стефана Димитрова, Васил Райнов и Мирослав Дачев. Те последователно споделиха впечатленията си от работата на автора и нейния краен резултат.

Книгата „Цветът в петокнижието“ е плод на десетгодишен труд. И докато предишните научни дискурси на Алмалех се насочват към семиотика на цветовете във фолклора и в литературата, то логиката в тази градация води към Книгата на книгите и по-специално към Стария завет.

Библейската херменевтика не е по силите на всеки лингвист, спомена проф. Димитрова, но Мони Алмалех не само има солиден опит от научното си общуване в България и Израел. Той не докосва Библията ‛на сляпо“, а изчаква точния момент на професионално и житейско развитие, за да поеме отговорността да изследва тази толкова трудна материя. Както сам авторът признава в увода към книгата си – през годините е полагал усилия „да бъде професионално и душевно готов за среща с библията“.

„Цветът на петокнижието“ е изчистена, прецизна и най-вече достъпна книга. Тя своеобразно предефинира българския текст на Петокнижието, разкривайки елементи на експлицитна херменевтика. Монографията насочва вниманието към отделни фрагменти от Стария завет, породени от езиковата асиметрия (понятие, недостатъчно изследвано в България, както отбеляза проф. Стефана Димитрова). Иначе казано, занимава се с онези части от Стария завет, които се губят при превода на български или други индоевропейски езици и които само един знаещ иврит човек би могъл да улови и изследва.

Личното познание на Стария завет и неговото вътрешно преживяване правят „Цветът на петокнижието“ изключително ценна книга за българската културна традиция. Без да е точно дефинирана в жанр, според проф.Райнов книгата на доц. Алмалех успява да надскочи езиковите парадигми, навлизайки в поле, което напуска езикознанието. Тя е повод за „научен празник“.

Мони Алмалех продължава работата си. След „Цветовете в Петокнижието“ очакваме „Светлината в Стария завет“ и „Макрочервеното в Стария завет“…