Апокалиптичните предчувствия на века

Изследването е резултат от задълбочен предварителен труд по издирването и събирането на материали за новомъчениците и е високоприносно за науката с това, че обнародва неизвестни досега текстове; за първи път реабилитира новомъченичеството като явление от голямо значение за историческата наука; за първи път разглежда ролята на Атон и в частност на Иверския скит „Св. Йоан Предтеча" за българското новомъченичество.

Авторът е изтъкнат българист и богослов с многобройни публикации върху старобългарската литература и връзките й с Атон, възпитаник на Атонската академия „Атониас" и Софийската духовна академия „Св. Климент Охридски", а понастоящем доцент-преподавател по български език и литература в новосъздадения Факултет по балканистика към Солунския университет. Цялата му научна дейност го определя като истински приятел на България.

Именно К. Нихоритис за първи път изказва аргументирано с факти мнение, че „новомъченичеството, подготвено в Атон, не е било случайно и стихийно, а организирано" и предлага термина „атонска школа на новомъчени чеството", който обхваща цялата дейност на светогорските монаси при подготовката на новомъченици и посмъртната им прослава: бъдещите мъченици са били целенасочено подготвяни за своя подвиг от опитни атонски старци, а след смъртта им атонски монаси са увековечавали саможертвата им в жития и служби и са разпространявали култа им в поробените балкански страни. По този начин новомъченичеството е служело като най-силно оръжие срещу асимилаторската политика на поробителя. В такъв контекст е разгледано и неговото влияние върху духовното формиране на Васил Левски.

Въз основа на редица светогорски ръкописни сборници и исторически свидетелства К. Нихоритис прави преглед на творците на богослужебна прославителна книжнина в чест на новомъчениците и заключава, че те са предимно светогорци, поради което можем да говорим за атонски агиографски цикъл и атонски химнографски цикъл в чест на новите мъченици. Направен е задълбочен богословски и културноисторически анализ на произведенията, а самите произведения са приложени във втората част на книгата в оригинал и в паралелен новобългарски превод, който се публикува за първи път. Публикацията дава тласък за бъдещи изследвания върху тези текстове, които, както отбелязва и самият автор, очакват своите изследователи езиковеди.

В допълнение към богослужебната книжнина е направен преглед и на други свидетелства за култа към новомъчениците – църкви в тяхна чест, техни мощи, икони и т. н.

Освен в културноисторически аспект новомъченичеството се изследва и в нравственопсихологически план – проучват се психологическите мотиви за саможертвения подвиг, които често са следствие от насилствено помохамеданчване, нанесло неизлечими рани върху съвестта на бъдещите мъченици. Във връзка с това е анализирана и ислямизационната политика на завоевателя спрямо обезправеното немюсюлманско население на империята.

Темата за новомъченичеството в книгата на К. Нихоритис е поставена в контекста на темата за Света гора. Основна в книгата е тезата, че Атон има първостепенна ръководна роля не само в мъченикотворчеството, а и изобщо в запазването на народностното съзнание и духовност, както през целия период на османското иго, така и винаги. Ценността на Атон е преди всичко във функцията му на духовен стожер на Православието. Именно на Атон като във всеправославен център хората от различни народи са преодолявали народностните разделения помежду си чрез единомислието си в Христа и са постигали истинско равенство. В такъв смисъл авторът определя Света гора като „сърцето на Балканския полуостров и на цялото Православие" и поставя като важна задача пред науката проучването на духовната единност, постигната на Атон.

Така, макар и изследваща миналото, книгата всъщност отпраща послания към настоящето и към самите нас, разбуждайки заспалата ни съвест. Всички проблеми, изложени в книгата, звучат актуално. Апокалиптичните предчувствия на века актуализират подвига на новомъчениците, извършен във време, застрашено от вероотстъпничество, каквото е и нашето, и превръщат разказа за Света гора в горещ зов за опазване на най-голямата православна светиня на Европа – Атон: „Съществуващата днес опасност от изопачаването или изчезването на атонската традиция бе предсказана от атонския мислител на XIX в. Козма Фламят (1952). Той предвиждал края на Атон само тогава, когато отслабването на атонската традиция и нарушаването на атонските идеи доведе до навлизането на светския дух в монашеския живот на Атон.

Ако погледнем днес Света гора, ще видим, че целият полуостров е превърнат от работилница на духа в една зидария за реставрация на сградите. И ако се измени, както се говори, начинът на управлението в Атон и се разреши на жени да го обитават, той ще се обърне от първенствуващ в една нищожност."

Въпреки тези тревожни предупреждения книгата съвсем не е песимистична, напротив – строгите апокалиптични послания са балансирани с човеколюбив и христолюбив оптимизъм, че балканските народи могат да намерят път един към друг чрез Православието и конкретно чрез атонската традиция и така могат да се противопоставят на духа на материализма и светскостта. Тази позиция бива определена от К. Нихоритис като „атонски патриотизъм", какъвто откриваме в пълна мяра и в настоящата книга. Ето защо обективното научно изложение на фактите е съчетано със силен нравствен и емоционален патос – във връзка с неизвестните имена на повечето от наставниците на новомъчениците авторът заявява, че е наш дълг да ги издирим, за „да се отдаде заслуженото на ревностните учители и будители на нородностното съзнание на балканската общност"; изследвайки влиянието на българското новомъченичество върху духовното израстване на дякон Игнатий (Васил Левски), научният изказ спонтанно преминава във възторжена стихотворна възхвала. Всъщност тези „метаморфози на стила" са закономерни за темата на изследването, защото тя засяга най-висши ценности като Православието, новомъченичеството, Света гора, а за тях е трудно да се пише само обективно. Монографията е израз на преклонение пред подвига на новомъчениците и като всяка книга, която, вместо още повече да приспива, събужда заспалата ни съвест, заслужава наистина висока оценка. В знак на лична благодарност към автора, че е посветил изследването си на толкова стойностна тема, ще повторя мотото на книгата като благопожелание към самия него: „Ублажавай искрено преподобномъченика, за да станеш мъченик по добронамереност и да премине животът ти без гонение, без огън, без бичуване, и да се удостоиш с почитта на тези мъченици" (св. Василий Велики).