За книгата „Православието” и нейния автор Павел Евдокимов

Източник: Омофор

 За книгата

Откъс от предговора към книгата, написан от протопрезвитер Борис Бобрински, декан на Парижкия богословски институт “Св. Сергий "

Православието може да се мисли само “на колене”, молитвено, с чувство на дълбоко смирение и собствено недостойнство пред величието на неговата тайна.

Оттук и езикът на всеки “разказ” за Православието трябва да бъде съзвучен на своя тайнствен, мистичен предмет, да бъде вдъхновен от молитвата, чувството за духовна хубост и светлина, или казано накратко, да въвежда в тишината на молитвеното, безмълвното деяние.

Подобно на прелюдията в музикалните творби, след кратък исторически преглед уводната част на книгата разкрива основните черти на Православието – тайната на Богочовечеството, определяща самото битие на Църквата, Тялото Христово, в което са призвани да се съчетаят в духовна хармония и единство, редът и свободата, преданието и творчеството, послушанието и радостта.

Делението на пет основни части се различава коренно от метода на изложение в учебниците по догматическо богословие.

Първата част, посветена на антропологията, представя съдбата на човека от началото, от райското първобитно състояние. Показан е човекът, създаден по образ Божи и призован към богоподобие, отпаднал чрез непослушанието си от богообщение и слязъл в страната на греха и смъртта, но неизгубил в тайнствените дълбини на сърцето си печата на Божия образ и носталгията по изгубения рай.

Православната антропология е неотделима от пътя на спасението и следователно – от призваността на човека към обожение: „Образ съм на неизречената Ти слава, ако и да нося раните на греховете”.

Втората част е посветена на тайната на Църквата.

Третата част – за вярата на Църквата, т.е. за догматическото учение и неговите основи в Свещеното Писание и църковното Предание

Четвъртата част, за молитвата на Църквата, ни предлага чудесен синтез на молитвеното трудене или дори на цялото молитвено битие на Църквата: категориите на свещеното пространство и време, храма и самия човек. Тук се усеща полъхът на Тайноводството на преп. Максим Изповедник и на цялата източна литургична традиция.

Въведение в иконата е една от най-блестящите глави на книгата на Павел Евдокимов, който посвещава значителна част от творчеството си на умозрението на иконата. Главата за иконата завършва с обширно тълкуване на Троицата на преп. Андрей Рубльов, връх на православното и руското иконописно творчество.

Петата част, посветена на есхатологията или последните времена, ни напомня, че Църквата е в света но не от света, и че тя е изцяло обърната към бъдещото Царство, наченките на което са вложени в сегашния живот на Църквата чрез участието в тайнствата.

Последните страници – за разделението на християните – са написани с болка и дръзновение. Оставайки изцяло верен на вероучението на православната Църква, П. Н. Евдокимов вярваше, че всеки вярващ и търсещ Христа с цялото си сърце върви по пътя на светостта към Божия престол, защото тайната на Царството е тайна на светиите, които ще намерят в Христа и Църквата единение отвъд пределите на земните прегради.