Истории за делничната святост в книгата „Несветите светци“



Книгата „Несветите светци“ на архимандрит Тихон (Шевкунов), която породи голям интерес и извън Русия, вече е и на българския книжен пазар.

„Това е полезна книга. За църковния човек целият живот на светеца е обвит с благоухания; той сякаш от раждането си стъпва по облаци. А отец Тихон в книгата си доближава светците до нас, обикновените негероични хора, разказва ни за онези, чиято всекидневна, делнична святост е почти незабележима.“ (Протодякон Андрей Кураев)

„Книгата е написана от много надарен писател. Виждаме хумор, ирония, патос, трагизъм, драматизъм. Хуморът не винаги бива сполучлив в църковна среда, лесно преминава в подигравателност, кощунство. Тук е спазена онази мярка, която може да се нарече православен хумор. Читателят ще види тук фрагменти от Патерика на 21 век. Но същевременно това е жива, съвременна и талантлива литература. Тук имаме и фрагменти от проповеди, и изповеди, и притчи. Книгата е написана от човек, упоен от църковния и манастирски живот.“ (Борис Любимов, ректор на Московското театрално училище „Шчепкин“)

Книгата „Несветите светци“ можете да откриете на следните места:

– Ателие-книжарница „Къща за птици“ (ул. Проф. Асен Златаров 22, София)
– „Български книжици“ (ул. Аксаков 10, София);
– Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ (за контакт: отец Божидар Маринов);
– Църковен магазин (ул. Цар Самуил 111, София);
– Книжарница „Кито“, София;
– Верига книжарници „Приятели“;
– Книжарница „Благослов“, Варна


Из книгата „Несветите светци“

 

За молитвата и лисичето

В Египет, където в дълбока християнска древност е имало много велики манастири, един монах дружал с прост и безкнижен селянин фелах. Веднъж селянинът казал на монаха:

– Аз също почитам Бога, Който е създал този свят! Всяка вечер сипвам козе мляко в чинийка и я оставям под палмата. Нощем Бог идва и изпива моето млечице. То Му харесва много! Нито веднъж не съм виждал нещо да е останало в чинийката.

Чувайки тези думи, монахът не могъл да не се разсмее. Той обяснил добродушно и достъпно на своя приятел, че Бог не се нуждае от козе мляко. Селянинът обаче упорито държал на това. И тогава монахът предложил да проследят тайно следващата нощ какво става с чинийката с млякото под палмата.

Речено – сторено: през нощта монахът и селянинът се скрили недалеч оттам и на лунна светлина скоро видяли, че към чинийката пристъпва лисиче и изпива цялото мляко.

Селянинът бил като поразен от гръм от това откритие.

– Да – съкрушено си признал той, – сега виждам, че това не е бил Бог!

Монахът се опитал да утеши селянина и започнал да обяснява, че Бог е Дух, че Той е съвсем различен от нашия свят, че хората Го познават по особен начин… Но селянинът само стоял пред него с наведена глава, после заплакал и тръгнал към колибата си.

Монахът също се отправил към килията си. Но когато стигнал до нея, той с изумление видял Ангел, който му преграждал пътя. Монахът паднал от страх на колене, а Ангелът казал:

– Този прост човек няма нито възпитание, нито мъдрост, нито образованост, за да почита Бога по друг начин. А ти с твоята мъдрост и образованост му отне тази възможност. Ще кажеш, че си разсъждавал правилно? Ала едно нещо не знаеш ти, мъдрецо: Бог, виждайки искреното сърце на този селянин, изпращаше всяка нощ при палмата лисиче, за да го утеши и да приеме неговата жертва.

За една света обител

Някъде във вътрешността на Русия преди революцията имало манастир, за който в околността се носела лоша мълва. Казвали, че монасите там са все мързеливци и пияници. По време на гражданската война в близкото градче дошли червените. Те събрали жителите на пазарния площад и докарали монасите под конвой.

Комисарът се обърнал високо към народа, сочейки калугерите:

– Граждани, жители на града! Всички вие познавате по-добре от мен тези пияници, лакомници и мързеливци! Сега вече властта им свърши. Но за да разберете докрай как тези паразити са мамили векове наред трудовите хора, ние слагаме на земята пред тях техния Кръст и тяхното Евангелие. Ей-сега пред очите ви всеки от тях ще стъпче тези символи на измамата и поробването на народа. А след това ще ги пуснем, нека си вървят накъдето им видят очите.

От тълпата се разнесъл смях.

И ето че, докато тълпата викала „у-уу“, напред излязъл игуменът – дебел мъжага с месесто пиянско лице и червен нос – и казал на своите монаси:

– Е, братя, живяхме като свине, да умрем поне като християни!

И нито един от монасите не мръднал от мястото си. Съсекли ги със саби до един.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Валентин Велчев1 каза:

    Много рядко нещо ме е трогвало толкова силно като тези две истории. Книгата заслужава да бъде прочетена.