По огнената диря на търновския небожител
Вратата на кабинета рязко се отвори и вътре нахлу колегата Х. Той размаха една книга, която отвори на титулния лист и победоносно извика: “Гледай само какво заглавие – „Крилатият въздухоходец”. Хем лети, хем върви. Няма никаква логика!” „Но това определение е цитат от службата на св. Теодосий Търновски. – опитах се да възразя плахо аз. – Освен това, транспортната логика няма нищо общо със сакралната. Йеросхимонах Спиридон е познавал добре античната митология и образът на въздухоходеца вероятно е навеян от западни изображения на Меркурий”. Колегата изсумтя недоволно, дръпна книгата от ръцете ми и излезе – вероятно, за да се жалва на другиго.
В страна като нашата, в която по думите на Елин Пелин единственият възможен гений ще е гений на завистта, непресъхващият поток от нови и то приносни книги на проф. дфн Димитър Кенанов естествено буди неприязън у едни и възхищение у други. Но още Христос е казал: „Горко вам, кога всички човеци заговорят добро за вас” (Лука 6:26). Най-новата публикация на Кенанов1 следва характерния за него формат – сборник от оригинални изследвания, преводи и факсимилета на текстове, които фокусират в личността и делото на изтъкнатия български исихаст преп. Теодосий Търновски. Проблемът е, че разполагаме само с един съвременен извор за него – житие, съставено от константинополския патриарх Калист, което не е запазено в оригинал, а в среднобългарски превод, допълнително подлаган на редактиране. Допълнително затруднение внася и фактът, че това житие е запазено само в един препис на Владислав Граматик от 1479 г. Новата книга на Кенанов е посветена на светлата памет на наскоро починалата негова майка – една благородна и интелигентна жена, ако се съди по качествата, които е предала на сина си.
Първата студия в книгата е посветена на идейното богатство, което сплотява духовно най-видните представители на исихазма на Балканите през XIV век – св. Григорий Синаит, Теодосий Търновски и Калист. Негов първообраз са примерите на искрено приятелство в Стария и Новия завет на Библията и сред кападокийските св. отци от IV век.2 Тук може да се допълни, че кападокийците, които учат в Атинската академия, всъщност следват идеала на приятелството, установен в античната гръцка философия.3 Исихасткото братство се оформя при общото обучение в обители като Парория и Килифарево и се поддържа от общо следваните принципи на теорията и праксиса. В тази хармонична симфония обаче се дочува и един дисонанс – посланието на Калист до търновското монашество (не до патриарха) от 1361 г. В него открито се изявяват претенции за господство над Българската църква и се отправят обвинения в литургически нарушения, равносилни на ерес. Ако са основателни, обвиненията най-вероятно засягат неуредиците в богослужебния живот на Българската църква, предизвикани от хаоса на бубонната чума. Те може би са свързани и със задкулисни преговори между Константинополската патриаршия и видинската епархия, която по-късно се отцепва от Търновската църква. Не трябва да се забравя, че още през 1357 г. Калист издава указ, с който заповядва Иверския манастир на Св. Гора, основан от грузинци в края на Х век, да бъде предаден на гръцките монаси. Подобно отношение едва ли може да бъде определено като „братско”.
Кенанов отбелязва търновския събор през 1359 г. „срещу иудаистката пропаганда на евреите, подслонили се в Търновград” (с. 12, бел. 12). Българи и евреи съжителстват на Балканите вече 13 века и историята не познава нито един случай, при който евреи се опитват да прозелитстват сред българи – поведение, което е забранено от държавните закони и църковните канони. Да се смята, че юдеите били насърчени от втората съпруга на цар Иван Александър – еврейката Сара (Теодора), е невероятно, защото тя се старае да се прояви като усърдна ктиторка на православни църкви и манастири. Религиозна офанзива е предприета в Търново в средата на XIV век, но тя не е на евреи спрямо българи, а на българи спрямо евреи, които са обвинени, както на Запад, в разпространение на Черната смърт.4
Исихастките творби следват параметрите на средновековната художествена литература, според които ползването и копирането на по-стари, осветени от традицията образци не е плагиатство, а добродетел и модел на творчество. Според мен прочутото видение на молещия се Теодосий, обгърнат цял от неръкотворна светлина, в Похвалното слово за Евтимий от Григорий Цамблак (с. 18) най-вероятно е топос, заимстван от житията на двама египетски светци – дякон Евагрий и Шенуда.5
Следващите две статии в книгата сменят темата и преминават от исихазма към неоисихазма. Мащабната школа на преп. Паисий Величковски (1722-1794) със своя интернационализъм и ирационализъм се противопоставя на настъпващия в Европа и дори в Атон (академията на Евгений Вулгарис) национализъм и рационализъм. Образно казано, тя е последният лъч от сиянието на Византия. Преп. Паисий има немалко ученици българи, но и досега липсва монография или студия за влиянието на неговата школа върху нашата духовност и култура. Един от примерите за това влияние е йеросхимонах Спиридон от Габрово, предал Богу дух в Рилския манастир през 1822 г. В неговото лице се съчетават по странен начин исихазъм и национализъм, което се доказва от неговата История на българския народ (1792) и упрека му към българите в „безумие”, защото забравили родния светец Теодосий, почитан от гърците. Първата статия на Кенанов за отец Спиридон има предимно автобиографичен характер, а втората анализира вещо неговата редакторска техника, метафрастичния му маниер.
Следващият дел на книгата е озаглавен „Текстове”. В него са поместени: житието на св. Теодосий (с. 49-72), факсимилета на същото житие (с. 73-98), посланието на Калист (с. 99-109), краткия предговор на о. Спиридон (с. 111-113), както и съставеното от него житие (с. 114-135) и служба на св. Теодосий (с. 136-152).
В третата част на книгата „Притурки” Кенанов обнародва материали, свързани с различни аспекти на исихастката теория и практика. На първо място фигурира част от житието на преп. Максим Кавсокаливит (с. 154-157) – колоритен светогорец, който е известен с това, че вечер съгражда колиба от клони, а сутрин я изгаря, за да изпълни буквално думите на Христос, че Син Човешки няма къде глава да подслони (Лук. 9:58). Следва една забележителна студия за семантиката на неръкотворната Божия светлина и връзката ѝ със символа на кръга. Кенанов правилно извежда исихастката семиотика на темата за кръга от мистиката на Псевдо-Дионисий Ареопагит, но тъй като той е неоплатоник, би било уместно да се отиде по-далеч и да се потърсят измеренията на символиката на кръга в диалозите на Платон – особено „Тимей”.6 Втората студия разисква метафората на духовния полет в патрологията въз основа на много примери. Книгата завършва с извадки от словата на преп. Макарий Египетски в редакцията на Симеон Метафраст според ръкопис Хилфердинг № 47. По принцип е желателно цитатите от св. отци да се дават по строго научни издания на оригиналните езици, а не по руски преводи или даже по изследвания.
С разнообразното си съдържание новата книга на проф. дфн Димитър Кенанов може да се сравни с благоуханен букет от цветя, чиято красота разкрива светлия образ на преп. Теодосий Търновски и изповядваното от него и неговите съратници учение на исихазма. Като истински православен мистик килифаревският отшелник се отказва от епифеномените на преходния свят, за да има за свой събеседник непреходната благодат – „сдържаща и призоваваща, и чрез светлина представяща светлина, и извисяваща, и преобразуваща ежедневно към по-висшето”.7 Новото издание може да обогати библиотеката и знанията на всички, които проявяват интерес към българската и византийската литература, както и към историческите перипетии на Православната църква.
Бележки
1 Кенанов, Д. Крилатият въздухоходец Теодосий Търновски. Велико Търново, Пик, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2010, 188 с. (Библиотека „Филология”).
2 White, C. Christian Fiendship in the Fourth Century. Cambridge, 1992.
3 Konstan, D. Friendship in the Classical World. Cambridge, 1997; Aspects of Friendship in the Graeco-Roman World. Ed. by M. Peachin. Portsmouth, RI, 2001 (JRA Supplementary Series, 43); La société des amis à Rome et dans la littérature médiévale et humaniste. Еdd. P. Galand-Hallyn, S. Laigneau, C. Lévy and W. Verbaal. Turnhout, 2008.
4 Стефанов, П. архим. Danse macabre: Нов поглед към църковните събори в Търново през ХІV в. – В: Теодосиеви четения. 640 години от успението на преп. Теодосий Търновски. 27 ноември 2003 г. Килифаревски манастир “Рождество Богородично”. Отг. ред. Д. Кенанов. Велико Търново, 2005, 75-88.
5 Изречения египетских отцов. Памятники литературы на коптском языке. Введ., пер. с коптского, коммент. А.И. Еланской. СПб., 2001, с. 120.
6 Апостолов, Г. Символът на кръга в ранната гръцка философия. – Философия, 10, 2001, № 4, 43-47.
7 Филотей Кокин. Две слова за таворската светлина. С., 2011 (Bibliotheca Christiana. Series Nova, 18), с. 247.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
Следвайте ни
