Православието и глобализацията: Архиепископ Анастасий

Архиепископ Анастасий е една от знаковите фигури в съвременното Православие – и това във време, когато Интернет ни залива с информация за живота на Църквата в целия свят и в общия информационен шум зърното често се губи сред плявата. Но кратката петнадесетгодишна най-нова история на църквата в Албания неизменно изпъква като пример за… ами, чудо – защото няма как по друг начин да се говори за възраждането на църковния живот в такива мащаби, в такива срокове и от такива минусови изходни нива, както това се случва пред очите ни в Албания.

Прочитайки книгата на архиеп. Анастасий, чудото някак ти се изяснява – не че става по-малко поразително, но придобива някаква плътност и очертания в образа на този удивителен човек. Вдъхновен и вдъхновяващ, ерудиран и неуморен, предан и обичащ Църквата, и просто човек, до когото се чувстваш топло и спокойно – той е всичко това. А иначе академичната му биография е респектираща – дългогодишен професор по история на религиите в Атинския университет, бивш декан на Богословския факултет на същия университет; автор на повече от 150 статии, гост лектор в най-престижните университети в целия свят.

Книгата представлява сборник от текстове, повечето от които представени във вид на лекции пред различни аудитории през последните десетина години. Темите варират от съпоставителни анализи ("Култура и Евангелие", "Диалог с исляма", "Православието и правата на човека") до рефлексии върху посоките на развитие на човечеството и Църквата – в текстовете "Към една глобална общност", "Глобализацията и религиозният опит".

Визията на Анастасиос притежава не само академичната стойност на аналитичен продукт от най-висока класа и пълноценно православно участие в глобалните дебати за "сблъсъка на цивилизациите" (Хънтингтън), човешките права, тероризма и войната, крахът на ценностите и т.н. Мисионерският талант и незаменимото присъствие на архиепископа като че ли следва логиката на старото клише, което наскоро видях изписано със спрей на стената на една софийска сграда: "Мисли глобално, действай локално". В този смисъл, Анастасий е глобалист, както всеки истински визионер, макар да е пределно "локален" в любовта си и в служението на своето "малко стадо" в Албания.