Слово за лъжливия антихрист, безбожния сатанаил, как го плени Архангел Михаил…

1. Господ наш Исус Христос, който е направил небето и земята и целия свят с едно слово, създаде и множество ангели и архангели и много оръжия във вишния Йерусалим, да слизат при тези, които са в божия свят и да бранят от лукавия човешкия род. След това Господ взе земя и насади рай. И човека сътвори по свой образ, като взе пръст от земята. Заповяда му да владее в рая и да царува над всяко земно дихание. Сатанаил видя тогози човек, падна ничком на земята, обладан от зла мисъл и си рече: “Господ създаде от земна пръст човека и го постави над всички, вишният Отец го прослави, а ангелските сили му се покланят. Аз не мога да го гледам, нито да му се поклоня. Но да събера своите сили, славата си и всички ангелски чинове — 40 хиляди, и да взема боготканата одежда, всечестния богоплетен венец и скиптъра на архангелските чинове. Наистина, всичко ще взема и ще изляза от небесата; ще поставя своя [1] престол на небесните облаци и ще бъда подобен на вишния.”

2. Това всичко като помисли, прелукавият Сатанаил подмами множество ангели и излезе от уредените седем небеса. Щом излезе, отвори небесните скривалища на вятъра и дъжда и проливаше вода по земята. И сътвори небеса, подобаващи нему, създаде мрачно слънце и мрачна луна и звезди без зрак. Тогава постави своя престол на небесните облаци и седна на престола си, обиколен с многобройни нечисти бесове, цялото негово войнство 40 хиляди.

3. А във висинето отецът свика своите четирима архангели, първи слуги на своя престол — страшния Михаил, и Гавриил, и Урил, и Рафаил. И рече им Господ: “Виждате ли, мои ангели, как избяга прелукавият Сатанаил и как прелъсти множество ангели, които аз създадох чрез свети дух. Имах ги като свои небесни сили, а той ги примами, изведе ги във вечната тъма. Но аз ще създам избрани хора, които ще изпълнят моята воля — апостоли, пророци и мъченици. И ще ми бъдат като ангели, и ще умножа ангелското войнство стократно от ангелите, отпаднали от небето. Архистратизите рекоха: “Господи, докога лукавият ще съблазнява и ще мъчи човешкия род?” Господ отговори: “Ще взема 7-та част от света от 7-мия мир на вековете.” Архангелите не разбраха словото господне и рекоха: “Разясни ни това, което ни каза.” Господ рече: “Ще ви явя словото, като ви дам разум и истина, амин. Казвам ви, когато Сатанаил се съблазни и избяга, положи и болест в сътворения от пръст човек, когото аз създадох със своите ръце; но и той ще бъде част през второто мое пришествие. Тогава смъртта ще царува над всяко дихание по земята, над хората и животните, защото тогава всичко над всичките ще бъде Сатанаил със своето престъпление, тлен, жалост смъртна и власт Сатанаилова във вечната нощ на ада. И след това ще сътворя друг свят…, който ще бъде безсмъртен и безкраен. Там ще има радост и живот. Праведниците ше бъдат заедно с мен в царството небесно, а законопрестъпниците ще изпаднат.” И чу се глас, който говореше: “Нечестивите няма да видят славата божия!” Архистратизите казаха: “Каквото искаш, можеш!”

4. И пак рече господ: “Архистратиже Гаврииле, на тебе говоря, слез при долния мъчител да вземеш от него моята боготкана одежда и светлия венец, скиптъра на архангелските чинове и цялата слава, която той ми отне. Гавриил каза: “Този лукав Сатанаил прелъсти с хитростта си множество твои ангели. Заради това аз се боя да ида при него.” Повелителят каза: “Чуй божията заповед!” “Господи — отговори Гавриил, — знаеш, че още от началото на света беше нагласена тайната в тайнството и ти държиш в безсмъртната си ръка божественото дело, но нечистият дух ни надви със своето лукавство и днес, като привлече нечестиви сили, въстана срещу дивното божество. Господи, дължината му е сто лакти, ширината му петдесет лакти, устата му е като голяма яма, погледът му като змия и аспида и има три глави тази сатана. И смърт сее, скърца със зъбите си, заради това, владико, ще ме изплаши, затуй няма да се подчиня на твоята сила, прости своя раб.” Господ му каза: “Бог е добър, Гаврииле.”

5. Владетелят прости на Гавриил и отново рече на архангел Михаил: “Ти беше първи в царството на моя единороден син, на теб прилича, казвам, днес да слезеш при долния мъчител Антихриста, за да вземеш от него боготканата премяна, богоплетения венец, скиптъра на ангелските чинове, които ми открадна. Отнеми му красотата и славата както прилича, та да познаят неговите слуги кой е господ.” Архангел Михаил каза: “О, всесилни владико, знаеш, че тоя злоумен Сатанаил ще поиска да ме засрами, но аз не мога да престъпя твоята заповед и твоето добро, ще ида при долния мъчител. Побързай, господарю, и положи над главата ми своята пресвета десница и помощ. И моля ти се, Господи, заради думите, които ще му кажа, да не ми се разсърдиш. Защото господ вижда хитрините на Сатанаил, всички негови ангели треперят от него. Ще подмамя неговия разум: ако не го излъжа, как ще го надвия?” На това Господ каза: “Ти иди, Михаиле мой, при долния мъчител, и ако му речеш лъжа, нека ти бъде тя благословена, за да го оплениш. Аз ще ти пратя слънце да ти помага, и ще го разпаля седем пъти повече от слънцето,” що грее. То ще изгори планините, и хълмовете, и земята 8 лакти в дълбочина, и ще пресуши два дяла от морето. И ще излея своя гняв над тези противни синове и законопрестъпници.” Архангелът запита: ”Владико, а как ще мога аз да изтърпя горещината и гнева на Твоята доброта?” — “Михаиле, каза му Господ, ти не се бой, аз ще спусна над главата ти студен облак.” Тогава Михаил падна пред нозете владичини, а той простря пресвета ръка и я положи над главата Михайлова, за да посече той Антихристовата глава и неговата сила.

6. След като Михаил бе благословен от Царя на владетелите, слезе на второто небе, взе своя смъртоносен меч и го наостри. И разпери своите криле — 40 лакти широки, и затръби с тръбата си. После трепна с крилата си и почна да слиза от небесните висини. От неговото слизане и от звука на крилата му небесата се разлюляха, земята се устраши, морето се отдръпна и бездънните глъбини се разтресоха. А Антихрист, който седеше на своя престол, се смути и рече: “Що би това, та земята днес се потресе? Какво стана, та морето побягна? Да не би Горният Отец да се е разгневил срещу нас; да не би Сам да е тръгнал на бой?” И като погледна небето с лукавите си очи, видя Михаил да слиза като огнена мълния и позна го по пресветлото му лице.

И рече Сатанаил на слугите си: “Михаил иде от небето, но не знам за добро ли или за зло. Да излезем да го посрещнем и да видим за каква работа иде при нас.” И тръгна цялото негово войнство на среща с Михаила, но като видяха смъртоносния му меч, не посмяха да пристъпят към него. От звука на крилете му се разлюляха небесата, лукавите бесове бяха отблъснати на три поприща и паднаха по лицата си на земята. От това лукавият Сатанаил разбра, че за зло слиза Михаил при него. Тогава той взе огнения си меч, стрелите си и обтегна своя лък като за бран срещу Михаила. А Михаил стъпи на камък, слезе на земята и рече на земята: “Така говори господ: “Да застанем прилично, да стоим със страх.” Тогава земята и всичко, що бе върху нея, се укроти. И настъпи тишина по Михаилово повеление.

7. Михаил погледна леденото небе и мрачното слънце, и бледия месец, и това всичко като видя, си рече: “Ще лъжа и ще го хваля.” И каза: “О, силни, аз видях твоите добри, дела и твоето изкуство, и твоите големи сили. Творенията ти са по-добре направени от тези на вишния Бог. Ти готвиш срещу мен стрели и своя лък, и меч остриш, като за бой се тъкмиш срещу мене, но не е прилично тъй да правиш. Аз зная, че всеки цар се радва, като види да идва някой войн от чужди места или старейшина. Той му приготвя престол и трапеза и го целува. Аз съм избягал от Бога, за да бъда с тебе, а ти готвиш стрели и меч срещу мене. Защото аз видях твоите добри и велики дела и твоето изкуство, и видях небесата, украсени и утвърдени от твоята ръка, пресветлото слънце и сияещия месец, видях и красивите звезди и виещия вятър. Познах твоята сила и заради това дойдох при теб. Ако искаш, ще бъда неотстъпно с теб; след кратко време всичките хиляди чинове ще ме последват и ще бъдат с тебе тук.” Тогава Сатанаил рече на своите слуги: “Радвайте се днес, слуги мои, и веселете се! Радвай се и се весели, престоле мой, весели се и ти, държаво моя, защото Михаил дойде при нас и ни каза цялата истина — всички други ангелски чинове ще дойдат при нас.” После Сатанаил рече на Михаила: “Радвай се и ти, прекрасни Михаиле, звездо светла, втори ще те поставя в моето войнство.” И заповяда да поставят Михаила на втория престол, да седи до него и да се държат за ръце.

8. По Божие повеление се отвори вратата на слънцето и изгря горещо и палещо слънце. И почнаха да горят хълмовете, задимяха земята и антихристовите небеса. И всички негови слуги задимяха от слънчевия пек и легнаха като мъртви на земята. Слиса се Антихрист, но заради Михаила не смееше да признае колко му беше жега. А Бог покри невидимо Михаил с облак. Тогава архангелът рече: “О, силни, какво да правим, щом слънцето така пече и ни гори? И земята задимя от голямата жега, а твоите слуги лежат като мъртви. Що да чиним, та да не погинем?” Сатанаил отговори: “Не бой се, Михаиле, не си ли разбрал с каква хитрост живея аз и моето ангелско войнство, не бой се от огъня, уповавай се на моя ум и на силата ми.” “Ти си силен — каза му Михаил — не се боиш, но аз не мога да търпя тази горещина. Не виждаш ли, тъй като аз напуснах Горния Отец и дойдох при тебе, заради това ме пали огън.” Сатанаил рече на Михаила: “Не бой се за нищо, аз зная голямо езеро, да отидем там да се окъпем и да се поразхладим, докато зайде слънцето, а сетне ще идем на изток и ще затворим вратата на слънцето, за да не може да ни грее.”

Михаил като чу за езеро, много се зарадва, защото там щеше да оплени Сатанаила, и каза: “Силни, да идем при езерото!” Тогава Сатанаил се обърна към слугите си: “Пазете добре Михаила да не би с лукавство и с лъжа да ми отнеме добрите дарове и да ме стори грозен и безславен, та ако стане така, ще бъда за смях на слугите си. Моите ангели ще кажат, ето нашият княз обедня и стана пленник на Михаила. Аз съм господ, никой да не посмее да лукавствува.” И като поведе слугите си, тръгнаха към езерото. По пътя разговаряха за бога и как ще затворят пътя на слънцето. Михаил рече на Антихриста: “Господарю, да побързаме заради горещината, а после лесно щем стори това.” Като достигнаха до езерото, Сатанаил каза на Михаила: “Влез да се прохладиш, а аз ще ти послугувам, защото си ми мил.” На това Михаил отговори: “Робът не е по-голям от своя господар, ти си бил пръв на небето, ти и в глъбините пръв трябва да бъдеш. Аз не познавам дълбочината на езерото, боя се от морските зверове и от змея, който отецът създаде. А ти си силен и ще укротиш змея със своята сила. Тогава аз ще сляза, понеже така подобава да ти послугувам.”

9. Антихрист съблече дрехата си, венеца и цялата слава, която беше получил от божиите ангели, даде ги в ръцете на Михаил и му рече: “Да не се съблазниш!” Тогава Михаил му отговори: “Тако ми твоята сила, у мен няма лукавство!” Антихрист рече отново на слугите си: “Пазете Михаила добре” — и влезе да се къпе в езерото. И като влезе, пак излезе и видя, че Михаил гледа нагоре към небето и се готви да хвръкне. Рече му: “Михаиле, не ми се кълни в моята сила, а се закълни във вишния отец, та да бъда безгрижен.” Михаил видя, че не може да го излъже, та рече: “Тако ми твои сили, господарю, и на вишнего отца, у мене няма лукавство!” Тогава Антихрист каза: “Няма лукавство у Михаила.” И отхвърли грижа и страх, и трепна с нечестивите си криле, и слезе на дъното на езерото. Гръм и трясък се дигна във водата от спускането на лукавия, измряха много риби и зверове, земни и морски. Змеят чу силния гръм, усети Сатанаил, който слезе на дъното и се сплете с него: “Ти затри всички морски живини, иди на дъното иа дълбочината, каквото търсих и намерих, искам да слезем до края на бездната.”

10. В това време Михаил се помоли на Господа Бога: ,,Вседържителю и вечни царю, създателю на огнените чинове и управителю на невидимите сили, никъде от никой човек невидян, бъди ми помощник. Ти, царю, който със своето желание низвергна мъчителя на земята, ти, всечестни владико, чуй ме в този час и увеличи тази глъбина колкото до небесата [та да не може Антихрист да излезе скоро из нея]. И спусни над мен своята пречиста десница, Господи, да не ме хване тоз лукав бяс, да не се похвали с твоя архагел.” Така като се помоли, Михаил стори страшен знак над езерото в името на Небесния Отец и го окова в лед. След това трепна с крилата си и се възнесе до първото небе. Там го посрещна Господ Бог и му се зарадва. Рече му: “Радвай се, Михаиле, който носиш на своя своето!” И архангелите извикаха с висок глас и рекоха: “Твой от твоите ти се пренася.” Всички небесни сили разбраха, че Михаил е дошъл и извикаха единогласно: “Теб възпяваме, Теб благославяме, владико, славим те, блага светлино, благодарим ти, Господарю вседържителю, и молим ти се, Боже наш!” Земята и морето въздадоха хвала и поздрав на Михаил и велика слава, а бездната се разлюля.

11. Всичко това чу Сатанаил в дъното на водната бездна, разбра, че е опленен и много се разтревожи. Беше се борил три часа. И тогава отхвърли змеят от себе си на четири мили, излезе до повърхнината на езерото, и като намери небесния знак, уплаши се. Извика със силен глас: “Где сте, ангели мои?” Но не чу глас от тях, беше ги изтребил Михаил. Лукавият сатана разбра, че господнето знамение му пречи да излезе, затова взе от езерото голям камък — дълъг 200 лакти и широк 100 лакти, удари камъка в твърдината с беззаконната си глава и го отхвърли от езерото на пет поприща от мястото. При онова езеро имаше планина и планината се нарече Тадера, та до днес.

Лукавият Сатанаил излезе и намери своето войнство избито, всички лежащи мъртви. Той извика: “О, тежко ми! Изгубих всичките си сили и надежда изгубих!” И скръцна със зъби, и трепна с крилете си, стигна до третото небе и хвана Михаила за стъпалото и за дясната ръка с лукавата си десница. И като стисна Михаил за стъпалото, улови и светата боготкана одежда. Тогава Михаил извика с голям глас и рече: “Погледни, владико, своя раб и запази твоя настоятел; простри ръката си, защото съм притиснат от лукавия; хвана ме за лявата нога и ме улови за божествената премяна. Слез, господарю, пипна ме лукавият, не оставяй своя раб, ще загина!” Владетелят на висините каза на великия ангел: “Михаиле, не бой се, вземи своя меч и му порази зрението.” Тогава Михаил рече: “Господи, дай ми власт окончателно да го погубя, та никога вече да не посмее да излезе срещу нас!” Но Господ му рече: “Не, недей, Михаиле, а направи както ти казах. Дванадесет сили съм му дал, отначало му отнеми петте сили, а му остави 7.” Тогава архангелът взе своя смъртоносен меч и удари Сатанаила по връх глава. И отслабна безсрамният и отиде в пропастта посрамен, оголен и ограбен, както му приличаше. Михаил предаде боготканата дреха, неувяхващия венец и скиптъра на ангелските чинове в божиите ръце.

Така направи Михаил, защото бог не му позволи да погуби Сатанаила до край. И дойдоха при архистратиг Михаил всечестните първи власти и престоли господни, херувими и много серафими и многообразни ангелски легиони, цялото войнство на небесния Йерусалим. Дойдоха да видят Михаила, да познаят войника и радваха се. Като дойдоха, видяха неговото посърнало лице като от зной. И му въздадоха хвала и голяма радост. На нашия Бог слава во веки!