Eдин живот, посветен на вярата и науката

Наскоро излезе от печат биобиблиографията на архим. доц. д-р Павел Стефанов, преподавател в Катедрата по теология на Шуменския университет, сътрудник на сайта Православие.БГ от самото му създаване. По този повод публикуваме увода на книгата с автор проф. д. и. н. Тотю Тотев, както и отговорите на архим. Павел на небезизвестната анкета на проф. Иван Д. Шишманов.

Архимандрит д-р Павел е роден като Владимир Стефанов Георгиев в Русе на 23 декември 1948 г. Баща му е железничар, а майка му – работничка. Двамата са преселници в града от родните си села в Лудогорието. След като завършва гимназията “Христо Ботев” с много добър успех, той работи като смазвач в Захарен завод, началник на станция във фабрика за лимонена киселина, преводач от английски език в завод за лакове и бои. През 1970 г. приема кръщение и след едногодишна подготовка постъпва в Духовната академия в София, която завършва като първенец на курса през 1975 г. 

Дипломната му работа е на тема “Атинагор – християнски апологет от II в.” Скоро приема монашество в Троянския манастир и служи като секретар на Ловчанската митрополия (1976-1978), енорийски свещеник в с. Николово и Просена, Русенско (1978-1982), специалист и старши специалист в Църковно-историческия и архивен институт в София (1983-1986). От 1986 до 1993 г. той е безработен по политически причини. Четири пъти е следствен и разпитван в Държавна сигурност, но не е осъждан.

В катедрата по богословие на Шуменския университет отец Павел постъпва след успешен асистентски конкурс през 1993 г. Тук чете лекции и ръководи упражнения по три дисциплини: Обща история на Църквата, История на Българската църква, История на съвременните православни църкви и Литургика. Специализирал е по история на философията и история на Англиканската църква в Уулвърхемптънския университет (Великобритания) през 1995 г., по история в Централно-европейския университет, акредитиран от Нюйоркския държавен университет, в Будапеща (Унгария) през 1996-1997 г., по история на православните църкви в колежа “Кибъл” на Оксфордския университет през 1999 г., Института за източните църкви в Регенсбург (Германия) през 2000, 2001 и 2002 г.

Преподавателската натовареност с лекции и упражнения, заетостта като заместник-ръководител на катедрата по богословие (теология), както и постоянното членство през последните две години в комисията по акредитация на специалността в Шуменския университет не попречиха и не отклониха отец Павел от научноизследователските му занимания. Красноречиво свидетелство за това са неговите многобройни участия в научни форуми (конференции, симпозиуми и конгреси) у нас и в чужбина – Милано, Истанбул, Будапеща, Москва, Александруполис, Филаделфия и др., и над 200 публикации (статии, студии, съобщения, рецензии, преводи и др.), отпечатани или приети за отпечатване в утвърдени списания, поредици и сборници. Към тази значителна научноизследователска продукция се отнасят няколкостотин научнопопулярни статии и материали, публикувани в местни и централни всекидневници, седмичници, специализирани юбилейни издания или четени по ефира на местни и национални радиостанции. Благодарение на голямата си работоспособност и доброто владеене на редица чужди езици отец Павел е превел трудове като “Древен Патерик”, трудове на руски религиозни философи, книгите на Ч. Берлиц “По следите на Ноевия ковчег”, на Д. Кон-Шербок “Еврейското наследство” и др. Той е член на редакционните колегии на две от утвърдените вече ежегодни издания на шуменския Факултет по българска филология, история и богословие – “Епископ-Константинови четения” и “Трудове на катедрите по история и богословие”. Тук трябва да се спомене и за съставителството му на две биобиблиографии – на архимандрит д-р Климент Рилец (сп. “Духовна култура”, 1986, № 3, 12-18) и на проф. д. и. н. Т. Тотев (частично в ЕКЧ. Т. 2, 1996, 173-178 и изцяло 1999).

Също трябва да се изтъкне, че 20 от трудовете му са отпечатани или приети за печат през последните три години. Само през 1997 г. той успява да защити две дисертации – докторска “История и същност на гностицизма” на 19 юни 1997 г. и магистърска “Българската екзархия 1870-1915 г. Църковна политика и балкански национализъм” на 24 юни с. г., както и да напише и отпечата монографично изследване “История на Руската православна църква през XX век”. На 31 октомври 1998 г. патриарх Максим и Св. Синод го удостоиха с чин “архимандрит”. През 2000 г. отец Павел получи научно звание “доцент”. Той е също редовен член на Нюйоркската академия на науките.

Отпечатаните и приетите за печат статии и научни съобщения на отец Павел по своя характер и тематика се диференцират в няколко групи. Най-многобройна е групата, в която се осветляват проблеми и въпроси на църковната история. Втората група включва студийни и статийни разработки, посветени на раннохристиянските ереси и по-точно на гностицизма – изворознание, генезис, същност и разновидности. В следващата група попадат близо 20 статии и научни съобщения, в които вещо и с професионализъм са разгледани въпроси на църковната епиграфика, неизвестни или слабо известни средновековни ръкописи, старопечатни църковни книги, както и художествени паметници от епохата на Средновековието и Българското възраждане. Отец Павел с широката си библиографска осведоменост и богословска ерудиция е успял да включи в научно обръщение нови паметници и творби. Около 80-те рецензии, които той е публикувал, дооформят сериозността на заниманията и научния му облик на задълбочен изследовател.

Освен всичко, изброено дотук, отец Павел беше ефимерий (свещеник) на студентския параклис “Преп. Паисий Хилендарски”, където служеше редовно. Там се черкуваха не само теолози, но и други студенти и вярващи. Към параклиса функционираше неделно училище. Отец Павел подпомагаше дейността на Православния студентски богословски съюз към Шуменския университет и като негов почетен подпредседател го представляваше в чужбина.

Във връзка с кръглия 60-годишен юбилей на архимандрит д-р Павел Стефанов искам да му пожелая крепко здраве, сили и успех в неговото всестранно служение на Бога и на хората. Ad multos annos!

Проф. д. и. н. Тотю Тотев

Архим. доц. д-р Павел Стефанов: МОЯТА АНКЕТА
(с въпроси, зададени на проф. Иван Д. Шишманов преди столетие)

1. Коя краска предпочитате? – Светлосинята.
2. Коя е любимата Ви миризма? – На жасмин.
3. Кое цвете Ви се вижда най-хубаво? – Есенната хризантема, която подарих за първи път в живота си.
4. Кое животно Ви е най-симпатично? – Домашното куче.
5. Коя краска на очи и коси предпочитате? – Черната.
6. Коя е според Вас най-почтената добродетел? – Честността.
7. Кой порок мразите най-много? – Лицемерието.
8. Кое е най-любимото Ви занятие? – Интернет и медитацията.
9. Кое развлечение Ви е най-приятно? – Слушането на музика.
10. Кой е според Вас идеалът на земното щастие? – Знанието, че човек е рожба на Бога.
11. Коя съдба Ви се вижда най за окайване? – На непреклонния атеист.
12. Може ли да Ви попита човек на колко сте години? – На 23 декември 2008 г. за мое учудване навърших 60.
13. Кое кръстно име бихте си взели, ако бихте го избирали сам? – Името на апостол Павел.
14. Кой е най-хубавият момент в живота Ви? – Когато чух по радиото на 10 ноември 1989 г., че е свален Тодор Живков, с което започна рухването на комунизма у нас.
15. Кой е най-тъжният? – Когато узнах за смъртта на майка ми на 29 август 1997 г.
16. Коя е Вашата главна надежда? – “Бог на надеждата” (Послание до римляни 15:13).
17. Вярвате ли в приятелството? – Да, въпреки всичко.
18. Кой е според Вас най-хубавият момент през деня? – Полунощ.
19. Кое историческо лице Ви е най-симпатично? – Иисус Христос.
20. Коя личност от театър или роман? – Шухов от повестта на Александър Солженицин “Един ден на Иван Денисович” и Серафим от едноименния разказ на Йордан Йовков.
21. В коя страна бихте предпочели да живеете? – България, на второ място – Италия или Франция.
22. Кой е любимият Ви писател? – От чуждите – Данте Алигиери, Симон Вейл, Томас Мъртън, Александър Солженицин, Емил Чоран, от българските – Алеко Константинов, Йордан Йовков и Николай Лилиев.
23. Кой живописец? – От средновековните – Панселин, от новите – Търнър, Моне, Ван Гог, от българските – Иван Милев.
24. Кой компонист (композитор)? – Дебюси, Равел, Григ, Месиан, от новите – Ленън и Макартни.
25. Ако бихте желали да си имате девиз, кой бихте си взели? – “Върви си по пътя, а псетата нека да лаят” (Данте).
26. Кой е според Вас майсторското творение на природата? – Звездното небе.
27. От кое място Ви е останал най-приятният спомен? – От Гложенския манастир, остров Халки, Регенсбург, Цюрих и Сан Франциско.
28. Кое е любимото Ви ястие? – Шоколад.
29. Предпочитате меко или твърдо легло? – Средно твърдо.
30. Кой чужд народ Ви е най-симпатичен? – Италианският и френският.

31. Напишете някоя Ваша мисъл или цитат, смисъла на който Вие одобрявате – “Кога изпълните всичко вам заповядано, казвайте: ние сме слуги негодни, защото извършихме, що бяхме длъжни да извършим” (Евангелие от Лука 17:10).