Проф. Тотю Коев – „смиреният“ бунтар

Десетки изпращат съболезнования по Интернет за кончината на изтъкнатия богослов

Православната традиция не позволява отслужването на панихиди и паленето на свещи за починали в дните на Светлата седмица. Неизбежността на житейските обстоятелства обаче налагат понякога, макар и без обредност, да почитаме мислено паметта на хора, отишли си скоро от нас.

На Велики четвъртък след боледуване почина кориефеят на догматическото богословие в България и безспорен специалист по инославни изповедания проф. Тотю Коев.

"Макар и родом от село (роден е през 1928 г., в Габровското село Армени б.а.), проф. Тотю Коев бе благородник по душа. Приемаше трудностите с невероятно търпение и спокойствие, спомня си за него проф. Иван Желев – един от многобройните му ученици преди години в семинарията, а днес директор на Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет. През 1962 г. патриарх Кирил, се бе амбицирал да направи всички преподаватели в Духовната академия монаси или поне свещеници и въдвори проф. Коев, тогава кандидат на богословските науки, в Черепишката духовна семинария. Нашият учител Коев, както го наричахме по това време, си признаваше, че няма призвание за расото, продължава проф. Желев. Вместо обаче, както някои преподаватели-миряни в академията по принуда да приемат изискването на дядо Кирил, той смирено, съвсем по християнски, прие кръста си с достойнство и позволи да бъде преместен в пустошта сред черепишките скали, откъснат от света", спомня си неговият възпитаник.

"Разжалването му" обаче по спомените на неговите ученици не се отразило на отношението му към тях. Връщането му като преподавател в Духовната акдемия става възможно едва през 1969 г., когато доц. архимандрит Серафим Алексиев и архим. Сергий Язаджиев в знак на протест срещу въвеждането на новия календар в България напускат Духовната академия и се оттеглят в Княжевския манастир. Едва тогава гладът за преподаватели принуждава патриарх Кирил да върне проф. Коев от Черепиш в София.

Проф. Коев беше от хората с много приятели, раздаваше своето приятелство, но никога не искаше нещо в замяна, твърдят неговите близки. Най-близък негов приятел до края остава ученикът му от семинарията историкът проф. Георги Бакалов.

Дни след смъртта му десетки негови студенти и колеги от страната и чужбина изпратиха своите спомени за него в сайта www.dveri.bg

"Казват, че гениалността се заключава в умението да казваш много неща с малко думи. – пише за него Венцислав Каравълев. Проф. Коев беше един от малцината, които умееха не само да казват много неща с малко думи, но и да облече най-трудната материя в лесна и достъпна за всеки форма", добавя бившият студент.

Като голяма загуба за църквата и систематическото богословие определя кончина му епископ Йосиф – митрополитът на САЩ, Канада и Австралия. За него отец Иван Петкин от българския храм "Св. Иван Рилски" във Виена заявява: "Уважителното отношение към учениците и студентите му, неподправената му скромност, му отреждат заслужено място не само в нашите сърца". Храмовото духовенство на българската черква във Виена ще отслужат панихида за проф. Коев на Томина неделя – първия ден, в който това може да стане след дните на Възкресение Христово.