Семейството си е чист бизнес

17 Декември 2005, бр. 2427

“Млади не щат брак, поп и ходжа ги венчават”

Няма какво да го усукваме. Любовта е прекрасно нещо, но сватбата си е чист бизнес. Така е у нас, така е и по света. Нищо чудно, че в Смолянско в една ритуална зала са извършени 5 граждански бракосъчетания за 3 години. Хората в Родопите отдавна са се усетили, че държавната гаранция за правото им на собственост, олицетворявана от длъжностното лице и не дотам смисленият ритуал, са бошлаф работа. Все едно, ако се разведат, трябва да пръснат едно състояние по съдилища, за да доказват на кого е кравата и на кого – телето, родено по време на брака им. Друга работа е сухата пара, която булката слага в джоба си. Или живата стока, която си е все нейна, защото така е решил семейният съвет. Тя, булката, си знае, че и да мине през гражданското, и да не мине, все тя ще дои и овцете, и кравите, и грижите за всичко вкъщи са си все нейни. Младоженецът също трябва да е доволен. Колкото повече движимо и недвижимо имущество тръсне на раменете на жена си, толкова повече работа ще има. И по-малко време да мисли къде да кръшне. Така че сделката устройва и двамата.

Но не само у нас е така. Най-големият подарък за американските мъже напоследък бил жените им да имат втора девственост, а защо не и трета. И там не хранят илюзии, че първият е до гроб. Колкото повече печели мъжът и колкото повече получава жената, толкова повече й е меракът да хвърли къде 2 000, къде 5 000 долара за нова девствена ципа и зарадва половинката си, след като му е народила куп деца. И това си е въпрос на просто благосъстояние, което няма нищо общо с гражданското.