Църквата не трябваше ли да е PR на Бога?

Не зная дали в Синодалната палата си имат PR отдел. Като нищо, то сега кой няма. (PR-ът като технология горе-долу тръгва от църквата. Така, както и пропагандата.)

В случая с "Шифърът на Леонардо" владиците би трябвало да си искат хонорара за перфектно построена пропагандна кампания от "Александра филмс" и издателска къща "Бард".

Първите държат правата за филма, а вторите – за книгата. Като гледаме какви финансови резултати донесоха църковните роптежи срещу Мел Гибсън и "Страстите Христови" ($ 234 млн., за протокола) – трябва да са останали много доволни.

Не вярвам обаче да са си платили. Не че поповете ни са кристално чисти – просто на българска почва чак такива дълбоки замисли са неосъществими. И да е имало цакане, то е станало някъде на по-високо ниво – между Ватикана и "Сони Пикчърс", да кажем. Но да оставим конспирациите на Дан Браун и подобните му, те не са работа на вестниците. Работа на вестниците е да се запитат: Синодът няма ли си по-важни и богоугодни дела от това да заседава за вредата от един филм върху психиката на тълпата? Свещенослужителят не трябваше ли да е един вид PR на Бога – да се грижи за съхранението и разпространението на неговото слово, вместо да се цупи пред слабоумните провокации на Холивуд?

Протестът на владиците е изсмукан от пръстите; преписаха го от руските и западните си колеги. Те не бяха гледали филма преди заседанието, освен ако митрополит Кирил не е мушнал под расото пиратски DivX. Затуй да успокоим душите им: "Шифърът на Леонардо" е твърде посредствен, за да "руши нравствените устои на обществото и държавата". Това едно. И друго – Браун не е измислил топлата вода, ами е нафърфорил в стил комикс вече известни идеи и гностически митове. То и затова се водят дело след дело срещу него. "Светата кръв и Светият Граал" например се продава от години. И по света, и у нас. Но не върви да заклеймяваш нещо, което са чели малцина – не е ефектно. Не е професионален PR това.

Има и друг заек в храстите на Св. Синод. Стилистиката на протеста им силно напомня изказа на едни отминали времена, когато на Великден телевизията излъчваше най-атрактивната си програма. По-пипната и от тази на Нова година, само и само да не отиде някой на литургия. Не ви ли звучи познато: "Руши нравствените устои на обществото и държавата, което ще се отрази пагубно на борбата срещу пороци като наркоманията, проституцията, престъпността и други злини на съвремието."

Колцина от заетите в Синодалната палата търкат столовете там отпреди 1989 г. и не са забърсвали праха от разбиранията си оттогава насам?

Нравствените устои ги руши порното, което се лее от всеки ъгъл. Наркотиците, които се продават в дворовете на училищата. Ванко 1 и Кондьо ги рушат, но не с песните си. А с действителния трафик на проститутки – за което и са осъдени. Борбата срещу тия пороци е работа на закона. Законът се грижи да се спазват част от Божиите заповеди; но срещу прелюбодейството, примерно – за разлика от църквата – не се бори.

А културата, хеле масовата, традиционно е в добри отношения със закона. Дан Браун и Рон Хауърд са, сигурна съм, съвестни данъкоплатци.

Кой е основният закон? Конституцията. Какво пише там? "Вероизповеданията са свободни."

Превод – източноправославни, католици, мюсюлмани, юдаисти имат еднакви права с тези на атеисти, гностици, езичници и, да речем, адвентисти.

Най-притеснителното в цялата PR акция е другаде. Преди няма и половин година ислямският свят силно се разгневи. Причината беше идентична: датски карикатурист се отнесъл пренебрежително към пророка Мохамед, внушавайки, че тероризмът се ражда от исляма. Не избухна трета световна война. Но в арабския свят гориха датски знамена и обсаждаха посолства; а паднаха и човешки жертви.

По-важното е, че тогава целият западен свят се удари в гърдите: к’ви са тия? Ние как можем да търпим подигравките с Буш и папата, а те – не?

Не опират нещата до миролюбие. Опират до авторитети. Когато имамът се разгневи, мюсюлманинът тръгва да гори датски знамена. А Ватиканът, като заклейми Дан Браун, паството качва продажбите му.

В нашия случай причинно-следствената връзка е следната. Който тръгне днес да вярва на Синода, че "Шифърът на Леонардо" руши устоите на държавата, утре ще повярва, че Одри Тоту е праправнучка на Христос и по права, и по съребрена линия. (С това разкритие завършва романът на Дан Браун. Одри Тоту е актрисата, която изпълнява ролята на въпросната наследничка във филма.)