Дума: На Голяма Богородица в Бачковския манастир

Източник: в. Дума, бр. 191

Богомолци от цялата страна нощуваха пред дверите на обителта

Стотина души чакаме, потрепервайки от сутрешния родопски хлад, да ни пуснат в двора на Бачковския манастир. Шест и половина сутринта е, развиделява и по поляните наоколо вече мърдат, преспалите под звездите поклонници. Жени, мъже, деца – стари и млади, здрави и хроми, българи и роми, разговарят тихичко и като че са дошли за тайнство. Атмосферата е заразителна и жената, с която пътувахме от Пловдив, изненадващо споделя: "Дойдох заради един сън". От чантата й ухае печена преди час погача, носи цветя и свещи. След неволното признание се умълчава и чинно застава до другите, чакайки реда си да пристъпи край Чудотворната икона на Светата майка.

В седем тежките двери се отварят и пъргави богомолци се нареждат първо на опашката за служби. Цените са от левче, за да споменат духовниците седем имена в молитвите си на празника, до 10 лева за годишно поменуване на едно лице. Следват редичките за курбан, за свещи… В притвора на манастирския храм "Успение Богородично" вече е пълно с хора. Чакат ред, за да запалят свещ и да се поклонят пред лика на Света Богородица. Службата, започнала в три и половина, вече е свършила и в черквата са останали най-ревностните вярващи. Някои са преспали край олтара за изцеление.

Оттук си тръгвам заредена с енергия и сякаш по-здрава, затова идвам двайсет години поред, разказва жена на средна възраст от с. Дълго поле, Карловско. Приятелките й, насядали покрай стените в храма, кимат утвърдително, готови да споделят всичко без имената си. И те са от редовните посетители на Бачковския манастир за храмовия му празник Успение Богородично. Винаги идват от предния ден и нощуват в хотелската част на обителта. Забелязали са, че тази година има много млади хора и повече мъже. А ромите, винаги са тук, особено на Голяма Богородица по стар стил, допълват жените.

Край китните алеи пред църквата посяда задъхана група. Казах ви още във влака да направим списък с имената, нарежда пътувала цяла нощ варненка и вади тефтерче. Млад монах учтиво упътва богомолците в двора на манастира и обяснява какъв е редът. Край него по калдаръма възрастен мъж с усилие бута в инвалидна количка съпругата си към храма. Поклонилите се пред Чудотворната икона бързат към черковния магазин, където "стоката е осветена и благословена". Там най-много се харчат медальони и малки икони с образа на Богородица. В извилата се огромна редица пред манастирския храм чака спокойно и цигуларят Георги Янев от оркестър "Орфей". До него са притихнали съпругата му – певицата на групата.

По-встрани от тях възрастен монах разлива в съдинки светена вода от голяма дървена каца. За здраве и берекет, край масата с обредните хлябове, свещеник чете молитви. Вече кладат огъня за курбана, който вярващите ще опитат на обед. Игуменът на Бачковския манастир архимандрит Борис е осигурил за почерпката 50 кг месо. Спретнал е сериозно организацията на празника и доволен, бавно крачи из двора и приветливо кима на богомолците, които го разпознават.

Вярващите вече са хилядно множество, а е едва осем и половина. Наоколо ухае на босилек и летни китки. Целият ден ще е така, хората идват и си отиват доволни и просветлени, мъдро реди достолепен монах, един от осмината в обителта. Любопитна жена иска да разбере днес ли изнасят Чудотворната икона от манастирската църква. На Великден, бе жена, казва инокът и мърмори под носа си: "Не знаете, ама поне се научихте да питате".

Надолу по пътя местните вече са наредили по сергиите мурсалски чай, сладка от редки плодове, козе и биволско кисело мляко, сирене, родопски халища – всичко, което е за продан. Капанчетата са пълни с хора, един закусва, друг пие кафе, а на една "фирмена" табела се кипри надпис: "Кебапчета от месо". Автомобилите в този час са стотици. От всички краища на страната продължават да прииждат вярващи. Голяма Богородица е.