Дума: Хората на духа надвиха на политическите бардове

Интелектуалци и архиереи с единна концепция срещу детската агресия и насилие; Интелектуалци и архиереи доказаха, че не са си чужди, когато трябва да се решава проблем от значение за цялото общество

Образованцы. С тази обобщаващо-обидна и непреводима, но твърде разбираема дума, Солженицин нарече преди десетина години руската интелигенция, подчертавайки бездуховността на литературната прослойка, претендираща за елитарност. Напоследък подобни мнения, макар и не казани така, по пророчески, лаконично и ясно, се прокрадват и у нас. Стигмата "политически бардове" си спечелиха и българските писатели, художници и музиканти заради площадните изяви някога на неколцина ултра политизирани и до днес техни "събратя".

Половин дузина хора на изкуството обаче измиха срама от българската интелигенция и показаха, че в България все още има хора на духа. Издателят Иван Гранитски, поетите Любомир Левчев и Недялко Йорданов, композиторите Хайгашот Агасян и Ценко Минкин, и художникът проф. Димитър Сотиров подкрепиха желанието на архиереите от Светия Синод обществото да предприеме най-сетне нещо за ограничаването на агресията и насилието сред децата. На работна среща в Синодалната палата вчера те се обединиха около мнението, че без Българската православна църква и подкрепата на интелектуалния елит трайното решаване на проблема е невъзможно, защото за никого не е тайна, че забранителен режим на едно или друго, ограничава проблема само за определен период от време. За окончателното му разрешаване е необходима промяна на мисленето.

До месец ще бъде представена концепция за въвеждането на вероучението като редовен предмет в българските училища, за да може това да стане още от следващата учебна година. Това заяви Варненският и Великопреславски митрополит Кирил.

Концепцията ще бъде подготвена съвместно – така, както в миналото заедно по проблеми в обществото са работели българските духовници и българските интелектуалци, подчертра издателят Иван Гранитски.

В момента в училищата религията се изучава като свободноизбираем предмет. Според митрополит Кирил чрез въвеждането на вероучението като редовен предмет ще може да се преодолее и насилието сред учениците в училищата. Българската православна църква може да помага за този проблем чрез духовната просвета сред децата и учениците, отбеляза архиереят.

Българските интелектуалци ще помогнат на църквата в тази насока, оказвайки "умен" натиск върху Министерството на образованието и науката. Ние ще лобираме и в парламента за опазването на българския дух, заяви Иван Гранитски.

След срещата митрополит Кирил каза, че в рамките на месец ще разгледат концепциите за вероучение, изработени в различните епархии в страната заедно с регионалните инспекторати по образованието и директорите на училища, за да се направи от тях обща концепция на БПЦ за вероучението. Дядо Кирил не скри, че се обсъжда и вариант в някои училища в районите със смесено население, където преобладават мюсюлманчета, да им бъде преподавата именно тази религия, като се осигури възможност за вероучение и на християнчетата, независимо колко малко са те.

Това е само един от многобройните варианти, но още нищо не е решено. Когато направим концепцията, ще я представим официално на министъра на образованието и науката Даниел Вълчев, каза Варненският митрополит. Той изрази надежда, че тя ще бъде подкрепена от още интелектуалци, а чрез конкретни нормативни документи изучаването на този предмет да влезе в българските училища, като задължителен, още от следващата учебна године.

Иван Гранитски съобщи, че интелектуалците ще подготвят писмо до министър Вълчев в подкрепа на концепцията на БПЦ. Издателят обясни, че ще бъде потърсено съдействие и от Министерството на културата, от парламентаристи и политици, за да бъдат подкрепени усилията на Светия синод този въпрос да бъде решен по-бързо.

Срещу насилието може да се излезе с разум, сърце, хармония, опрощение и любов. Ние ще лобираме в парламента за опазването на българския дух, каза още Иван Гранитски. Според него връщането на младите хора в храмовете ще бъде дълъг процес, който ще продължи години.

Иван Гранитски бе категоричен, че българските интелектуалци ще помогнат на църквата в тази насока, оказвайки "умен" натиск върху Министерството на образованието и науката.

Дали от следващата учембна година всички деца в българия ще изучават задължително вероучение в училище все още е въпрос неясен, но е ясно едно – хората на изкуството у нас не са претенденти за елитарна прослойка, а хора на духа.