Монитор: Пантеон скара историците във Велико Търново

Източник: в. Монитор, бр. 2803

Погребението на цар Калоян трябваше да се извърши на 22 март, в деня на една от неговите най-успешни битки, при Клокотница, още повече че тогава е и празникът на Велико Търново. Според проф. Божидар Димитров обаче вероятно това ще стане по-късно. "Не мога още да се ангажирам да ви кажа точна дата отсега", каза той. Тържественото погребение ще се проведе по всички канони на православното християнство. На него е поканен и вероятно ще присъства и президентът Георги Първанов.

Тленните останки на трима български царе от Първото и Второто българско царство ще бъдат погребани в средновековната църква "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. Новината потвърди пред "Монитор" директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.

Тримата царе, чиито останки ще останат завинаги на търновска земя са Самуил, Калоян и Михаил Трети Шишман. Първото и вероятно най-ранно погребение ще бъде това на цар Калоян. Неговите останки бяха открити през 1972 г при археологически разкопки в двора именно на църквата "Св. 40 мъченици" и то остана в науката с името "Калояновото погребение". Основание за предположението, че тук е погребан именно цар Калоян е откритият в гроба масивен златен пръстен, на който е изписано името му.

И досега обаче сред търновските археолози и историци съществуват спорове дали откритите кости са действително на един от най-великите български царе от династията на Асеневци или на някой болярин и велможа, носещ същото като царското име. От няколко години останките на откритите кости са експонирани под стъклен похлупак в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Повечето от местните историци са на мнение, че тленните останки не трябва да бъдат показвани като туристическа атракция, а да бъдат върнати обратно в земята, като това стане с подобаващия за случая църковен ритуал.

На обратното мнение е обаче бившият директор на търновския музей Христо Харитонов, който упорито настояваше те да останат в музея и да бъдат показвани на туристите. Според първоначалната идея погребението на цар Калоян трябваше да се извърши на 22 март, в деня на една от неговите най-успешни битки, при Клокотница, още повече че тогава е и празникът на Велико Търново. Според проф. Божидар Димитров обаче вероятно това ще стане по-късно. "Не мога още да се ангажирам да ви кажа точна дата отсега", каза той.

Тържественото погребение ще се проведе по всички канони на православното християнство. На него е поканен и вероятно ще присъства и президентът Георги Първанов. Вече е поръчан саркофагът, в който за вечни времена ще бъдат положени костите на легендарния български цар. Саркофагът ще бъде изработен от неръждаема стомана във великотърновския военно-ремонтен завод "Терем-Ивайло". Останките на Калоян ще бъдат положени там, където са открити преди близо четвърт век – в гроб №39 в северната галерия на църквата. Заедно с него ще бъдат погребани и останките на още трима търновски боляри, чиито гробове също са били открити при разкопки на храма-светиня. Другите двама владетели, чиито останки също ще бъдат погребани в двора на "Св. 40 мъченици", са тези на един от последните български царе от Първата българска държава Самуил и на правнука на Иван Асен Втори – Михаил Шишман. В момента костите на Самуил се пазят в солунския университет, а тези на Михаил Шишман се намират в църквата "Старо Нагоричин" в Сърбия. Почти всички великотърновски учени и историци посрещнаха вчера с одобрение идеята на директора на Националния исторически музей и заявиха, че е било крайно време тленните останки на Калоян да намерят най-после покой в земята. Единственият поддръжник на идеята те да останат като музейни експонати е бившият музеен шеф Христо Харитонов и той не пожела да коментира идеята на своя софийски колега официално.