Монитор: Църковен имот става SPA хотел на Агафонов

Източник: в. Монитор, бр. 2835

Владиката даде 14 дка земи срещу 26 % дялово участие; Митрополит Кирил е ортак на скандалния бизнесмен в “Света Ана”

Варненският митрополит Кирил стана ортак на скандалния бизнесмен Георги Агафонов, научи "Монитор". Владиката е отстъпил право на строеж на Агафонов върху 14 дка църковен имот, който се намира в местността "Траката" край Варна.

Там е и лятната резиденция на митрополита. Църковният имот ще бъде превърнат във ваканционно селище "Света Анна" със SPA хотел на икономическа групировка "Перун", която е собственост на сина на Георги Агафонов – Иван, и на Иван Колев. Пазарната цена на квадратен метър на "Траката" е между 100 и 150 евро, а парцелите отдавна са изкупени. Георги Агафонов настоявал да купи имота, но от епархийския съвет категорично му отказали.

На разгорещеното заседание на епархийски съвет против продажбата се обявяват двамата миряни там – Юлиян Гендов и Симеон Симов. В съвета влизат още владиката дядо Кирил, свещениците отец Цветан и отец Иван – и двамата от катедралния храм "Свето Успение Богородично". След съпротивата на миряните църковният имот да бъде продаден на Агафонов, сделката се оформя като отстъпено право на строеж. 26 процента от общата застроена площ по нотариален акт ще остане за църквата, а останалите 74 процента за инвеститора "Билдресурс".

Сделката е добра за църквата, най-големият й кусур е, че е с Георги Агафонов, призна пред "Монитор" Юлиян Гендов. В тази вилна зона обезщетенията за отстъпено право на строеж вървят около 30 процента от общата разгърната застроена площ, а Варненската митрополия ще получи 26 на сто. Той не знаеше дали църквата ще прави там жилища на свещениците, дали ще даде построеното за някаква търговска дейност, но е сигурен в едно – че средствата от сделката трябва да отидат или за домове на свещеници, или за увеличаване на заплатите им. По груби изчисления строителството на SPA селището ще струва около 3 млн. евро.

Грандиозният строеж на ваканционно селище "Света Анна" напредва. На терена все още стои скромната лятна резиденция на Варненския и Великопреславски митрополит Кирил, чиято съдба е неизвестна. Малката едноетажна постройка личи, че е църковна единствено по оградата с кръстове. Парцелът от близо 14 декара, собственост на Българската православна църква, е ограден с платна, зад които кипи мащабно строителство, видя "Монитор".

Вляво от т.нар. попска вила на груб строеж вече е изграден Г-образен блок, терасиран според релефа на 3 и 4 етажа. Етажността му е определена от нормативите за височина на строежите в тази вилна част на Варна. Вдясно в имота работи огромен кран, а по дълбокия изкоп личи, че строежът ще има и подземен етаж. Табела указва, че възложител на обекта е "Билдресурс" ООД в София, а координатор инж. Виолета Райчева. Строител е фирма "Сплендид" от Добрич.

На обекта работят 185 души. Крайният срок за завършване на първото църковно ваканционно селище и SPA хотел "Света Анна" е 14 март тази година. От началния ден на строителството – 17 юли м.г., се вижда, че някой много бърза да построи ваканционното селище, което заема три улици в скъпоструващата вилна зона край Варна – ул. 7, 8 и 10.

Цялата строителна документация на селището, което ще цъфне в църковния имот, е изрядна. Това заяви кметът на район "Приморски" – Пламен Градинаров, който научи от "Монитор" за мащабния градеж на "Траката" и спешно прати проверяващ екип.

Проектът

В двора на тъй наречената попска вила ще бъдат разположени според плана шест еднофамилни къщи, две двуфамилни и три големи вили. Вероятно тъкмо трите големи вили представляват Г-образен три- и четириетажен блок. Запознати твърдят, че намерението на владиката било там да се помести занималня за млади свещеници.

Подробният устройствен план за селището е стар и е от времето на кмета Христо Кирчев. Главният архитект на Варна Иван Трендафилов заяви, че веднъж книжата на обекта са връщани за преработване, после кусурите им са отстранени и строежът има законно строително разрешение. Общината е задължила инвеститора да изгради канализация, каквато липсва във вилната зона, още повече че се предвижда да има и SPA център.

По план застроената площ на вилното селище "Света Анна" ще бъде 2796, 84 км. метра, а разгърната – 9509,06 кв. метра. Проста сметка показва, че църквата ще разполага само с около 2600 кв. м, а останалите над 7 дка застроена разгърната площ стават владение на Георги Агафонов.

Идеята в двора на ваканционното селище да има параклис е подсказана на свещениците от заместник-кмета Борис Корновски. Корновски е съсед по вила с попската и идеята му е параклисът да бъде ползван от живеещите хиляди варненци във вилната зона.

Митрополит Кирил: Ще има барове и пиянство

Варненският и Великопреславски митрополит Кирил не одобри питането на "Монитор" какво ще има в бъдещото ваканционно селище.

Пишете, че ще има барове и пиянство, нищо друго не казвам. Господ ще ви съди, нищо друго не мога да кажа, рече той и ни обвини в предателство.

За разправии с отстъпване на правото на строеж на свързаната с Георги Агафонов фирма признава и протосингелът на Варненската и Великопреславска митрополия отец Серафим, който в момента е в немилост заради взето отношение по строителството на частен манастир в църковния имот в село Рогачево. Отец Серафим отказа повече подробности заради твърде влошените си отношения с владиката.

Досие на Георги Агафонов: От зарзаватчийницата до собствеността в 33 фирми

До края на 1989 г., т.е. преди да попадне във вестниците чрез списъка на нещатните сътрудници на ДС и далеч преди да влезе в списъка на кредитните милионери, Георги Агафонов е само един управител на луксозна зарзаватчийница в центъра на Бургас.

През 1992 г. Агафонов създава 11 фирми, в съдружие с Иван Николов, професор по семепроизводство, бивш служител в селскостопанския отдел на ЦК на БКП. Ражда се Икономическа групировка "Перун", която инвестира в селското стопанство.

През 1993 г. Агафонов предвидливо си създава и банка. Между другото, на 11 март 1993 г., изпреварвайки съдебната регистрация, БНБ дава лиценз (вътрешен ­ само за страната) на ТБ "Славяни" АД. Години наред като председател на банката Агафонов ще я представлява, ще предоставя кредити, ще подписва гаранции ­ предимно на свои и роднински фирми, както пише в доклада си бившият министър на вътрешните работи Николай Добрев и дава пример с отпуснатите 1 млрд. лв. на Агафоновата "ИФФ груп"…

До края на 1993 г. ­ само за няколко месеца, банката натрупва 35,875 млн. лв. загуби, според данни от собствения й баланс. Към края на 1997 г. , след като банката е затворена, е установено, че от раздадените 5 946 000 000 млн. лв. заеми 5 352 000 000 са несъбираеми, т.е. ­ раздадени са 90 процента лоши кредити…

Прохождането на Агафонов в частния бизнес е свързано с първите крачки и на Илия Павлов. Двамата са съкооператори в създадената през 1988 г. "Мултиарт".

През 1992 г. регистрира общо 11 фирми.

Едва 7, но значително по-влиятелни, са фирмите, които той създава през 1993 г. Тогава се появява финансова къща "Прима", в която негов съдружник е бъдещият депутат от СДС Максим Димов. Малко след това се ражда и скандалната ТБ "Славяни". Следва я Радио-телевизионната компания "Седем дни".

Няколко месеца по-късно е регистрирано "Велес холдинг" АД, където Агафонов се свързва с мощните икономически групировки. Негов съакционер е шефът на "Туристспортбанк" Любомир Гибински. Дъщерна фирма на холдинга е "Мултигруп Велес", в която участие има Илия Павлов.

Агафонов има дял и в пловдивския "Национален инвестиционнен фонд", където участват още Първа частна банка, Обединена българска банка, "Агробизнесбанк", "Финансова-брокерска къща ­ Пловдив", и "Популярна каса", чийто собственик е Христо Александров.

Георги Агафонов е регистрирал общо 33 фирми с различно участие.

В Ловешко отказали да дадат манастирски имот

Георги Агафонов си харесал и друг църковен имот, научи "Монитор". Бившият шеф на банка "Славяни" искал да вземе под аренда 2 600 дка гори, собственост на Етрополския манастир "Света троица". На "инвестиционните му намерения" се противопоставил свещеник Емил Екимов, а след това и Ловчанският митрополит Гавриил.