Поповете спорят на какъв език да служат

29 ноември 2005, бр. 4633

Как да осигурят заплатите на свещениците, решават на събора; Ще изгоним младите от храма с църковнославянския, твърдят миряните

Тази седмица Светият синод ще насрочи датата на Шестия църковнонароден събор. Това, разбира се, зависи и от здравословното състояние на патриарх Максим. Неговото заболяване предизвика немалко емоции и активира владишките мераци за евентуален наследник на бялото було. Но след като вече е ясно, че Негово светейшество засега няма никакво намерeние да се представи на своя небесен началник, съборът си остана редовен, а не избирателен. И работата му ще протече в съвсем друга насока. А на делегатите наистина предстои да вземат доста решения. От формална гледна точка най-важното от тях са поправките в Устава на Българската православна църква. Някои от тях са елементарни, като отпадане на споменаването на отдавна забравени тоталитарни организации като Отечествения фронт. Или като вписването на двете нови епархии – Плевенската и Доростолската. Далеч по-бурни дискусии обаче ще възникнат при въпросите, свързани с финансирането на църквата. А стане ли въпрос за пари, за гушата се хващат и родни братя, какво остава за "духовни" такива. Сега по-богатите епархии де факто издържат по-бедните. Това обаче едва ли е по вкуса на съответните владици. Ако обаче митрополиите минат на самоиздръжка, някои просто няма да могат да плащат заплатите на свещениците. Търси се компромисен вариант – да ги издържат църковните настоятелства. Само че енория с енория не си приличат по имотност и щедрост на миряните. Самите свещеници, които са избрани за делегати, от своя страна ще поставят остро въпроса не само за редовно изплащане на заплатите, а и за социалните си осигуровки. Но наред с проблемите от материално естество не по-малко бурни дискусии се очакват и по някои чисто канонични въпроси. Вече се надигат гласове църковните служби да се водят на съвременен български език. Аргументите на привържениците на това обновление са съвсем основателни – повечето хора, особено младите, не разбират абсолютно нищо от богослужението на църковнославянски. Консерваторите обаче твърдо се противопоставят на всякакви иновации. Остро ще се постави и въпросът как БПЦ би осигурила учители по религия, ако предметът стане задължителен, за което настоява Светият синод и което вече се дискутира в МОН и в парламентарните комисии по образование и по религиозни дела. С една дума, съборът няма да бъде скучен. Дано все пак да завърши и с някакви конкретни и най-важното – делови решения. Които да докажат, че БПЦ най-сетне излиза от летаргията си и иска реално да заема това място в обществото, за което претендира.