Сега: Опитаха се да превърнат „Св. София“ в корпорация

– Отче, вярно ли е, че църквата "Св. София" (Чикаго, САЩ) ще се продава?
– Не. Няма такова нещо.
– Дори се говореше, че гръцката и сръбска колонии проявяват интерес да я купят. Слух ли е или истина?
– Не, не беше слух, а самата истина. Имаше сериозна заплаха църквата да ни бъде отнета и превърната в нещо друго.

– Как се стигна дотам?
– Трябва да се върна малко назад. Първо, при строежа на църквата се разкриха много финансови злоупотреби. И мое задължение беше да попитам къде са отишли парите.
– За каква сума става въпрос?
– За над 150 000 долара.
– Кой извърши тези злоупотреби.
– Главният касиер на църквата Димитър Текатов беше надписал чекове за тази сума на Христо Шопов, които беше генерален контрактор по изпълнение на строежа на църквата. Ние направихме ревизия, видяхме липсващата сума. Имахме устна договорка с Христо Шопов да върне парите, но в един момент той отказа и започнаха конфликтите. Оказа се, че съм неудобен и бях уволнен.
– Имаха ли право да уволняват духовно лице?
– Преди 10 г. тайно, без никoй да знае, 5-ма души от старото ръководство на църквата са подменили устава и са я направили нещо като частна свободна църква. Нещо като частна корпорация.
– Не съм чувал за такова нещо. Може ли така?
– И аз не бях чувал. Явно, че може. Било е тайно, направили са църква, която не е подчинена нито на патриарх, нито на Светия синод. На никого!
– Как разбрахте това?
– Когато дойде моят адвокат, и каза, че аз не мога да бъда уволнен, защото съм духовно лице. Тогава те извадиха този документ, че църквата е независима. И бордът на директорите може да прави всичко, каквото поиска.
– Къде са хората, участвали в преврата?
– Двама са починали, един е спрял да ходи на църква и да се интересува какво става. Тогава хората, които останаха заедно с техни поддръжници, извикаха полиция. Два пъти идваха полицаите и накрая я затвориха, а аз и част от ръководството бяхме изгонени.
– Как реагираха хората от нашата колония?
– Спряха да ходят на църква, а ние продължихме да водим битки по съдилищата, но дейността около църквата замря.
– Какво правихте през тези 2 години?
– Започнах втора работа. Трябваше да се издържам. Занимавам се със строителен мениджмънт. Иначе на празници се събирахме да служим, където може. Например, служил съм в "Рамада хотел", по частни къщи или ползвахме услугите на други църкви.
– Кой ви възстанови на служба в "Св. София"?
– Годишното събрание избра ново настоятелство и на другия ден ми се обадиха да дойда, за да бъда свещеник отново. Старото ръководство беше сменено. Ако това не бе станало, тази църква щеше да бъде под друго име. Щеше да бъде взета от банката и банката щеше да я продаде, защото имаше около 100 000 долара задължения, направени от старото ръководство. Това е станало, след като аз бях уволнен. Това не бяха парите от заемите, които сме взели допълнително от банката, за да изплатим покупката на земята и строежа на църквата. Имаше и такъв случай – бившият председател на църковното настоятелство Веселин Кръстев беше взел още 50 000 долара, като казал, че ще прави детска площадка. Но нищо подобно не е направил. Този човек не е осъден пък и кой ще осъди някого за такава глупост.
– Колко излезе целият строеж на църквата и колко долара дължи тя на банката?
– Целият строеж струва около 1,6 млн. долара, но после се оказа, че парите са със 100 -150 хил. долара повече. Значи около 1 млн. 750 хил.
– Какво беше първото нещо, което новото ръководство на църквата направи?
– Първото беше да върне църквата към Светия синод на БПЦ. Ние изпратихме съответните документи до митрополит Йосиф – той отговаря за църквата и той е нашият духовен глава. Първата седмица след като бях възстановен, само за една вечер се събраха 18 000 долара. Това беше същият ентусиазъм, с които се построи църквата едно време. Другият голям проблем пред нас беше, че връзката между църквата и хората бе скъсана. През последните 2 г. много хора се отдръпнаха. А знаете колко трудно се възстановява доверието. От 10 месеца, откакто съм преизбран, се опитваме да възстановим това доверие. Успяваме, но бавно.
– Опитват ли се местните политици да общуват с вас?
– Все още ме търсят. Когато празнувахме рожден ден на в. "България" в Чикаго, дойде секретарката на губернатора на Илинойс Род Благожевич и ми каза: "Къде изчезна, търся те навсякъде. Ти си нашият човек за българите в Чикаго." Така че имаме добри връзки с властите.
– Има ли носталгия по България сред нашата колония?
– Носталгията поотмина. Не е като от 90-те години. Повечето от дошлите в началото на 90-те се установиха, животът и работата им потръгнаха. Новите идват легално със зелена карта. Намират работа, устройват се. Малко е трудно в началото, но навсякъде е така. Почти всяко лято едно 50-60% от нашенците се прибират в България, децата виждат баби, дядовци, хората се срещат със старите приятели. Така че тежкото време на раздялата отмина.