Сега: Църквата вдига резиденция вместо манастир
Свети Влас не е подходящ за света обител – монасите ще станат атракция, твърди Сливенската митрополия
През 1999 г. след многократни молби от страна на БПЦ несебърският общински съвет се съгласи да замени с църквата 6 дка. Митрополията получи терени до Свети Влас, а даде на община Несебър диви парцели край с. Емона. Мотивът на градския парламент бе, че мястото се дава за възстановяване на опожарения от турците манастир "Св. Петър". С помпозна церемония теренът бе осветен и бе съставен инициативен комитет за възстановяване на манастира, чийто обществен председател стана Гиньо Ганев.
Вчера секретарят на митрополията Вълкан Янев уточни, че манастир няма да има. Според него още няма решение какво точно ще се прави върху терена. Мислело се за църква. Шефката на Бургаския исторически музей Цоня Дражева обаче съобщи пред "Сега", че е виждала инвестиционно намерение за изграждане върху въпросния терен на резиденция на сливенския владика дядо Йоаникий. Янев отрече това. "Наскоро идваха да съгласуват с мен строежа. Той бе описан като "място за почивка на митрополията", каза обаче Дражева.
Тъй като терените край Св. Влас представляват археологически интерес за Националния институт за паметниците на културата, всеки строеж по тези места трябва да се съгласува с института. "Рано или късно всичко скрито се узнава и Бог го вижда", коментира пък председателят на църковното настоятелство в Св. Влас Ангел Ангелов. Въпросните декари се намират на 50 м от морето и в момента пустеят.
ИСТОРИЯ
През XIV век по тези земи са изградени 5 манастира: "Св. Петър", "Св. Илия", "Св. Андрей", "Св. Влас", от който произлиза името на сегашния град, и девическият "Св. Ана". Всички те са унищожени от турците през XVIII век, но отделни отломки от тях все още могат да бъдат намерени.
Ако манастирите не трябва да са туристическа атракция, защо не се закрият Рилския, Бачковския и някои други? Една телена ограда, надпис „Забранено за туристи“ и вход само с пропуски от Светия Синод. Хем ще възстановим истинското монашество, хем хората ще се насочат към нормални дестинации.
А за резиденцията – блазе им на служителите на митрополията. След тежък и изтощителен труд Церкви и отечеству на ползу (а монасите – след постнически и аскетични подвизи) – какво му трябва на човека? Един шезлонг, едно мартини, пък ако ще – и на 50 м от брега…