Стандарт: Боянската църква възкръсна след 50 г.

Източник: в. Стандарт, бр. 5000

Родолюбиви бизнесмени събраха парите за изографисване на храма; Сагата с нейната реставрация бе решена за 8 месеца

С тържествен водосвет, отслужен от протосингела на Софийска митрополия архимандрит Йоан, вчера бе открита за посещения Боянската църква. Реставрацията на нейните стенописи е част от инициативата "Вечните сгради на България", стартирана преди година от компания "Евромаркет груп", съвместно с в. "Строителство и градът" и Националния исторически музей. На церемонията присъстваха дарителите, благодарeние на които стана възможна реставрацията на храма, както и президентът Георги Първанов и столичният кмет Бойко Борисов.

Само няколко бабички и учениците от боянското школо търпеливо издържаха на студа пред вратите на църквата, докато архимандрит Йоан отслужи водосвета. Навън останаха и повечето от дошлите за откриването спонсори. За да не се съсипят стенописите, вътре вече няма да се допускат големи групи. След излизането си от храма президентът изрази задоволството си от реставрацията. "Станахме свидетели на нещо много важно – силата на гражданското начало. Вече много културно-исторически обекти се възродиха за нов живот благодарение на патриотичния български бизнес, който показа готовност да застане зад подобни проекти. Затова смятам, че държавата е длъжна да поощри подобно желание и готовност. Ние трябва да напомним на Европа, че сме една от нациите, на които се крепи днешната европейска цивилизация", завърши краткото си слово президентът. Той обаче категорично отказа да коментира закона за досиетата и семинара на ДПС и побърза да си тръгне в компанията на столичния кмет Борисов и директора на НИМ Божидар Димитров.

Сагата с Боянската църква започва през 1954 г., когато тя престава да бъде действащ храм. Оттогава датират усилията за реставрация на сградата и на пострадалите от времето стенописи. Методите и средствата на реставрация предизвикаха яростни дискусии между чужди и български реставратори. Последният екип, работил върху стенописите, беше спрян от министър Ема Москова преди 10 години, което доведе до влошаване на състоянието им.

През 2004 г. църквата, която беше самостоятелен музей, е предадена за управление на НИМ. При първия конкурс "Сграда на годината" на вестник "Строителство и градът" през 2005 г. тя е удостоена с приза "Вечната сграда на България". Фондация "Етерна" започна кампания за набиране на средства за реставрация на стенописите.

В акцията се включиха телевизионното предаване на БНТ "Памет българска" и сдружение "Плиска".

В кампанията участваха около 50 фирми, сдружения и частни лица. Те събраха нужните 165 000 лева за реставрацията. Списъкът с имената на дарителите на Боянската църква, който започва със севастократор Калоян и цар Константин Асен-Тих, е изсечен на плоча от черен мрамор, поставена вдясно от входа на храма.

Реставрацията на стенописите започна през март 2006 г. и е дело на екип, ръководен от проф. Григори Григоров и Владимир Цветков.

Шедьовърът е граден цяло хилядолетие

Днешната Боянска църква е градена в продължение на цяло хилядолетие. Тя е основана в края на Х – началото на ХI век. Тогавашният комендант на Боянската крепост – боляринът Ботко, решава да построи за духовните нужди на семейството си и гарнизона малка кръстокуполна църква с вградени подпори, формиращи вписан кръст. Тя е известна и днес като Старата църква. През ХII век е обновена и изографисана. В средата на ХII, по времето на цар Константин Асен Тих (1257-1277) и царица Ирина, и по поръчка на софийския феодален владетел севастократор Калоян и жена му Десислава към западната фасада на Старата църква е построен притвор, а над него – малък параклис, посветен на свети Панталеймон. Така църквата добива днешния си вид и се превръща в характерните за епохата двуетажни църкви-гробници. Долният етаж, който бил определен за гробница на дарителите, е покрит с полуцилиндричен свод с две ниши, оформени в северната и южната стена, а семейният параклис повтаря архитектурния тип на първоначалната църква.

През 1259 г. цялата църква е изписана отново. Живописта е дело на български зографи, останали за съжаление анонимни, и демонстрира белезите на Търновската школа.

Църквата в Бояна е единственият цялостно запазен паметник, който разкрива облика на "дворцовото" от ХIII век. Тук за пръв път в българската иконография е изписан свети Йоан Рилски, основоположник на монашеството у нас. През средата на ХIХ век жителите на село Бояна обновяват църквата и построяват двуетажно преддверие.

Царица Елеонора я спасява от събаряне

В началото на миналия век не времето, а хората се оказват най-голямата заплаха за уникалната църква. През 1912 г. жителите на Бояна искат да сринат вековния храм, който бил вече отеснял за увеличилото се население, и на негово място да вдигнат нов. Църквата е спасена благодарение на царица Елеонора – втората съпруга на цар Фердинанд. Тя се намесила и издействала на боянчани парцел за строеж на нова църква. Това обаче става повод да започнат и първите работи по спасяването на стенописите. През същата година Народният музей в София възлага реставрацията им на австрийския художник Йосиф Бала. Те обаче са завършени през 1914-1915 г. от българския му колега Марин Георгиев. През 1934 г. отново се започва реставрация, възложена на проф. Кирил Цонев, през 1944 г. Карл Йорданов почиства стенописите. През 1977 г. църквата е затворена за посещения. Започват консервационни работи, извършвани от Националния институт за паметниците на културата. Те обаче са прекратени през 1996 г. – както поради липса на средства, така и поради дискусии относно ползваната технология.