Стандарт: В Родопите вярата не разделя, а помирява

Източник: в. Стандарт, бр. 4837, 26 юни 2006

По време на войните мюсюлмани и християни са били като братя

На 2 юли 2006 г. в Смолян ще бъде тържествено осветен катедралният храм "Свети Висарион Смоленски" – първата нова църква в града за последните 130 години.

Ако България днес заслужено получи всеобщо признание, че е пример за етническия мир и религиозната толерантност, особено на фона на Западните Балкани, то това важи с най-голяма сила за Родопите. Може би защото суровият живот в планината предполага солидарност в трудни моменти, за да могат хората да оцелеят и да се преборят с природните стихии или с политическите превратности.

В Родопите открай време са живеели хора с различна вяра. Деспот Алекси Слав, племенник на цар Калоян, след смъртта на вуйчо си през 1207 г. не признава узурпатора Борил и управлява планината чак до 1230 г. И дава подслон на богомилите, преследвани от цар Борил. Самият той пък е женен за католичка – дъщерята на латинския император Анри. Не случайно едно от старите имена Родопите е Славееви гори.

Ислямизацията на част от родопското население през ХVII век не променя чисто човешките взаимоотношения на добросъседство между християни и мюсюлмани. Те са особено силно изразени по време на военните конфликти. През Руско-турската война 1877-1878 г. мюсюлманите крият в къщите си християните и не допускат издевателства и репресии от страна на преминаващите турски войски. Същото се повтаря с обратен знак по време на Балканската война по време на настъплението на българската армия. Класически пример затова е случаят със знаменитите Агушеви конаци, които са истински шедьовър на самобитната родопска архитектура. Млад български офицер иска да ги взриви, но местните християнски първенци успяват да го разубедят. За ежедневната взаимопомощ на битово равнище пък просто е излишно да се говори. Затова днес в Родопите мирно съжителстват минарета и камбанарии. Често пъти градени с общ труд на мюсюлмани и християни. Защото лош е не вярващият човек, а този, който няма свой Бог.

Адвокат Тодор Батков: Храмът е вдигнат на свято място

Искам най-чистосърдечно да поканя всеки да присъства на празника за освещаването на църквата "Свети Висарион Смоленски". Независимо дали е родопчанин или не, дали е християнин, мюсюлманин или атеист. Искрeно вярвам, че това събитие наистина ще се помни дълго време. Защото съграждането на такава църква в тези трудни времена е нещо наистина значимо за Родопите, а и за цяла България

Самият храм е в центъра на града и е разположен на свято място – там, където е имало параклис до старите смолянски гробища. Те са били частично унищожени в началото на 80-те години, когато е правена голямата реконструкция на градския център за посещението на дипломатическия корпус. Предишният параклис, върху който е изграден храмът, е построен преди 400 години.

Може да се каже, че храмът вече в общи линии е готов. Иконостасът е монтиран и в момента се поставят иконите. Вчера бяха окачени 5-те полилея. Те са изработени във фабрика на Руската православна църква. Най-големият от тях е висок 5,60 м и е с диаметър 3,80. Сигурен съм, че за 2 юли ще е готов.