“Страстите Христови” промениха човеците

В навечерието сме на великия християнски празник Възкресение Христово. По обясними причини това изключително събитие в човешката история привлича вниманието на всички хора. В тази връзка издадената от в. "Стандарт" книга Страстите Христови не е просто сантиментално или морално-педагогично припомняне за минали събития, но свидетелство за съпричастност и уважение към духовните традиции на нашия народ. Защото Христовият кръст е не само възпоменание за страданията на Господ, но и символ на жертвено предаване на живота в ръцете на Отец.

При съставянето на евангелията новозаветните писатели подхождат внимателно и прецизно към източниците, от които черпят сведения. Тяхната цел е да могат максимално изчерпателно да представят на читателите истинския образ на Христос и смисъла на събитията, свързани с Неговия живот и служение. На някои места те представят събитията в техния хронологичен ред; на други изваждат събитието и го поставят другаде, за да изтъкнат или подчертаят важността му. Тази точност по поразителен начин присъства в повествованията за Христовите страдания и кръстна смърт: и четирите евангелия са съгласни относно реда на събитията през онези дни. Вероятно това съгласие отразява щателното съхранение на точния ред на разказите, свързани с Христовото разпятие, от страна на ранните християнски общини.

Тайната вечеря, Гетсимания, залавянето на Христос, съдът, разпятието и смъртта, погребението, празният гроб и явяванията на възкръсналия Исус са представени като последователен разказ във всичките четири евангелия. При Йоан Тайната вечеря е изложена в няколко глави (13-17). Самият разказ за страданията започва така: "След тези думи Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, където имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му. А това място знаеше и Юда, който щеше да Го предаде, защото Исус често се събираше там с учениците Си" (Йоан 18:1). Очевидно тази градина е Гетсимания, посочена в две от синоптичните евангелия (Мат. 26:36; Марк 14:32). Съгласието между св. евангелист Йоан и синоптиците относно разказите за страданията е забележително. Това предполага, че четвъртото евангелие предава толкова древно предание колкото и синоптическите извори и че събитията, свързани със страданията, били смятани за едно цяло още от самото раждане на църквата в Ерусалим. Следователно редът на събитията, описващи страданията, не е творчество на евангелистите, а възлиза към преданието, което е вкоренено и следващо реда на случилото се от живота на Исус Христос.

Често се възразява, че разказите за живота на Исус Христос, както и тези за Неговите страдания са предубедени и че поради тази причина тяхната хронология, историческа прецизност и достоверност е съмнителна.

Евангелистите действително не скриват факта, че техните евангелия са пропити от личния им опит и преживяване на Възкресението. Без Христовото възкресение нито Църквата, нито евангелията биха съществували. Евангелията свидетелстват за миналите факти в перспективата на ситуацията след Възкресението и за евангелистите не съществува друга възможна перспектива.

Отец Георги Флоровски отбелязва: "Ние не можем никога да си спомним дори нашето непосредствено минало точно така, както сме го преживели, защото ако ние наистина си спомняме, а не просто сънуваме, всъщност си спомняме миналите събития в една перспектива на фона на променената атмосфера на нашия обогатен опит."

Възкресението не само придава смисъл и значение на това, което го предхожда, но и преобразява хората и институциите.

Спазването на съботата е заменено от празнуването на деня на Христовото възкресение; неделята, а не съботата се превръща в ден, "що (Господ) бе сътворил и създал" и венец на седмицата.

Въпреки че проявяват страх и боязън през време на Христовото тържествено влизане в Ерусалим, след Възкресението учениците стават свидетели, от които никой не могъл да се страхува или съмнява. Водачите на народа се удивляват от смелостта на апостолите Петър и Йоан (Деян. 4:13). Св. апостол Петър сърцато свидетелства пред синедриона, че последователите на Христос "трябва да се покоряваме повече на Бога, отколкото на човек" (Деян. 5:29). Този Петър е различен от онзи, когото Исус упреква преди възкресението, че не мисли "за Божиите неща, а за човешките" (Марк 8:33 и пар.).

Това, което св. апостол Павел пише за своя живот, с пълна мяра може да се отнесе и към дванадесетте: "Но това, което беше за мене придобивка, заради Христос го сметнах за загуба. Наистина смятам, че всичко е загуба в сравнение с предимството да се познава Исус Христос, моят Господ, заради Когото се отрекох от всичко. Всичко за мене е смет, за да придобия Христос и да пребъдвам в Него. Аз търся не своето оправдаване, произхождащо от Закона, а придобиваното чрез вяра в Христос – оправдаването от Бога чрез вярата, за да позная Него и силата на възкресението Му, да споделя страданията Му и да умра подобно на Него, та дано достигна възкресението от мъртвите" (Фил. 3:7-11).

Въпреки че са написани в светлината на Възкресението, евангелията съхраняват голяма част от разказа, свързан с живота и служението на Исус преди това. Но този разказ е представен не като "чисти" исторически факти, а като съчетание от събития и тяхната интерпретация. Едва след Възкресението тази интерпретация била възможна.