24 часа: Най-младият владика бие моряци на мач

Източник: в. 24 часа, бр. 273, 3 октомври

Когато по обяд на 8 юни 1954 г. готвачката в шуменското ДЗС "Малка мера” Иванка иска кола да я закара до родилния дом в с. Цариброд, й отказват. "Никой сега не може да напуска занятието по противопожарна отбрана. Щом свършим, ще ти дам 5 коли", отсякъл шефът.

"Не, дайте ми една, но сега, защото раждам”, примолила се отново жената. Трябвало обаче да изчака края на работния ден. И от немай къде родила в каруцата по пътя.

Така на бял свят се появил малкият Богомил, кръстен на Бога. Когато лекарите го прегледали в болницата, разбрали, че се е родил с 2 предни зъбчета.

"Да му ги извадим, за да може да суче”, казал докторът.

"Да се роди дете със зъби, е уникално и рядко. Искам да наблюдавам това бебе. Ще ги изпиля и няма да наранява гърдата на майка си", противопоставил се местният стоматолог.

Днес, 35 години по-късно*, тогавашното момченце е най-младият български митрополит и носи духовното име Кирил.

Родителите му Иванка и Петър Ковачеви се оженват в Плиска, но са от родове на преселници от Севлиевско. През 1901 г, много балканджии се преместват в равнината, за да търсят препитание. Иванка от малка е силно вярваща и мечтае да стане монахиня. Семейството обаче не се съгласява и я оженва насила. Тя ражда 3 момичета и 2 момчета, като дава обет едно от тях да се замонаши.

Фамилията живее в самото ДЗС, което е част от прочутия конен завод „Кабиюк". Богомил често трябва да върви по 10 километра пеш, за да отиде на училище в Плиска. Най му първи математиката, дори започва да се явява на олимпиади, макар че не е пълен отличник. Любимо занимание на Богомил са били разходките из старините на първата българска столица. Дядо Кирил си спомня, че един път е ял бой от майка си. Качил се на покрива да лови врабчета голишарчета под стрехата. Последвалото наказание било заради счупени керемиди.

Баща му Петър го научил да дебне кротушка и шарани в селския язовир. ‘Тогава нямаше кукички и пускахме въдиците с изкривени топлийки” спомня си митрополитът. Той и сега обича да ходи за риба. Вече се специализирал и в морския риболов.

Често излиза с приятели в морето за сафрид и чернокоп. Обича да гони и пасажите с паламуд.

"Риболовът ме разтоварва, играя тенис на маса и футбол. Като ученик се занимавах активно със спортна гимнастика. Помня, че любимо занимание с другите деца от дезесето бе да ходим като маймуни по големите орехи в стопанския двор. Може би и затова съм добър вратар", признава Негово Високопреосвещенство.

Той води Футболен отбор от свещеници, който това лято загуби от тима на офицерите от Морското училище.

Клириците обаче се изхитрили и насрочили реванш на пясъка на варненския плаж. На трудния терен свещениците с Кирил Варненски на вратата разгромили военните. "Един капитан първи ранг се закле пред мен, че вече няма да рита на пясък", смее се митрополитът. Владиката никога не е отричал пристрастието си към ЦСКА.

"Колегата ми Игнатий Плевенски обаче е истински спец по футбола. Той да седне да прави разбор било на „Чел си", било на" Барселона"… Знае кой на какъв пост играе, кой е контузен и кай не е във форма. Йгнатий е по-голям цесекар от мен и миналата година с него ходихме на базата на "червените" в Панчарево да правим молебен преди решителния мач с „Монако".

Дядо Кирил се молил и сега за победа над "Левски” . Според него Боримиров е факир на изкарването на дузпи. Той видя, че топката вече излиза, и се хвърли на тревата, ядосва се митрополитът, който е бил специално на националния стадион за дербито.

Страст на дядо Кирил е готвенето. Като монах в Света гора е приготвял ястията на събратята си. Там се научил да прави специалитети като супа от нахут и салата от глухарчета, която помага за пречистването на кръвта. От дядо си пък е запомнил как се правят козята и овчата пастърма.

Другата му страст са трофейните препарирани животни и платната на български класици. Заедно с картини на Константин Щъркелов и Златю Бояджиев той държи във всекидневната си препарирани сокол и чига. Пет дни от седмицата владиката е пред компютъра, защото има много бюрократична работа. В събота и неделя пък трябва да служи в различни църкви в епархията.

„Никога не съм имал представа, че ще се посветя на църквата. Баща ми беше безразличен към службата ми за вярата. Той почна да се интересува от духовната ми дейност чак когато станах владика. Защо беше така – защото, когато отидох монах през 1972 г., цяла Плиска скочи срещу майки ми. Кметът искаше да ме праща н суворовско училище, а мама викаше: Ще видите, той ще служи на Бога! Заплашваха я с уволнение. но тя не се страхуваше. Майка ми ме водеше от малък на църква заедно със сестрите и брат ми. Тя поиска и той да стане монах, но, Христо отказа и сега е автомонтьор във Варна. Когато станах в 7-ми клас, предложи и на мен да отида в семинария и аз се съгласих веднага. Явихме се на конкурс 200 кандидати за 40 места”, добавя митрополит Кирил.
Той изкарва Духовната . семинария, която по това . време е преместена от София в изгнание в Черепишкия манастир. Помни как са му намалили поведението. По време на междучасие съученик взел ножа на Богомил и започнал да го забива във вратата на класната стая.

Преподавателят дебнел отвън и наказал него, защото го видял да си прибира ножа. "Добре че не хванаха моя съученик, защото той имаше последно предупреждение – последна търпимост", усмихва се спасителят.

Дядо Кирил си спомня, че животът в Черепиш не бил лек. Наблизо имало варница, която хвърляла прах в околността, а само веднъж на месец водели семинаристите на баня в Мездра. Там се случва още нещо знаменателно. По погрешка ли, по свои пророчески причини ли ректорът епископ Тихон прави една грешка, която се оказва благословия.

Когато подстригват семинаристите, той им пожелава да станат монаси или свещеници. На дядо Кирил обаче странно защо му пожелава да стане владика.

"Спомних си тази история чак когато оглавих Варненската епархия през 1989-а", признава той.
В казармата Негово Високопреосвещенство става шеф на офицерите."На нас. духовниците, ни нямаха никакво доверие. Изпращаха ни да служим в Трудови войски. Слагаха ни обаче артелчици и писари, защото единствени бяхме с образование. Аз бях в Кремиковци и служех като писар в щаба. Веднъж началникът се ядоса на подчинените си офицери и им взе ключовете. Само аз ги пусках в щаба.
"Зам.-командирът по политическата част искаше да му пиша докладите. Съгласявах се само срещу 5 дни домашен отпуск”, обяснява бившият трудовак.

След уволнението Богомил Ковачев отива да следва в Атина благодарение на затоплянето на отношенията между Тодор Живков и гръцкия премиер Константинос Караманлис.

Бъдещият митрополит обаче се дипломира в София, защото след 3 г. следване край Акропола го правят протосингел на Сливенската митрополия.

През 1981 г. идва специализацията в Московската духовна академии. Става доктор по богословие с темата за участието на Руската църква в църковно-националните борби на българския народ през XIX век.

През 1988 г. Кирил е избран за един от най-младите епископи и служи фантастична литургия пред легендарния тогавашен Варненски митрополит Йосиф. След службата владиката го слага на своя трон в знак на удовлетворение от изпълнението.

Няколко години след като Кирил оглавява Варненската епархия, баща му Петър умира. Тогава майка му Иванка решава да изпълни своя обет и се замонашва в манастира "Св. Петър и св. Павел" в близкото до Велики Преслав с. Златар.

„Църквата не е съставена само от клирици! Важна част в нея са миряните и богословите. А политиците се опитаха да я обезглавят", гневи се дядо Кирил. Той обаче има няколко изяви в политиката, от които не се страхува. Миналата година владиката подкрепи протестите срещу назначаването на областен във Варна от ДПС. Сега край морето се говори, че е купил базата с манастира в Патлейна, за да попречи на хората на Ахмед Доган да я вземат на безценица и да си направят там своя база.

Самият митрополит отрича подобна причини. В малката луксозна книжка по случай неговата 50-годишнина той е определен като главната причина да спре разколът в Българската православна църква.

Варненският митрополит е най-активният борец за съхраняването на богослужебния живот и за освещаването на човека. Негова е инициативата за пренасяне на мощи на различни светци във Варна. Тази пролет митрополитът донесе в България от Ерусалим огъня от Божи гроб.

Владиката оглави комитет за защита на православните ценности, който единствен у нас взима отношение по антихристиянски явления.

Комитетът се противопостави на филма „Шифърът на Леонардо” и се обяви против провеждането на гей парад във Варна.

За сметка на това в града най-дейно се въвеждат часове но вероучение в училищата.

"Атакуват ме, защото браня имотите на църквата ", казва дядо Кирил. Според него църквата трябва да се занимава с бизнес и да раздвижи в сделки имотите си, за да увеличи стойността им.

"Групировки искат да сложат свой патриарх на мястото на дядо Максим. Струва ми се, за да заграбят имотите ни. Още много от земите и горите ни, например на Рилския манастир, не са върнати и някои използват това да ги разпарчатосват. Аз заплаших определени членове на Светия синод, че ще ги съдя, защото говорят, без да са проверили нещата за договорите за наеми на наши имоти. Искат да ме уязвят и да ми навредят, но това ще се обърне против тях. Защото незнайно кой е изнесъл информация за договорите за наем на наши имоти в София. Това е тайна. Аз от един договор за наем с бивша банка донесох на църквата 2 млн. долара печалба. А те хулят и така злепоставят църквата. Защо да не работим с украински бизнесмени? Всичките ли са мафиоти", пали се дядо Кирил и продължава: "Познавам Красимир Премянов, защото и двамата сме варненци. А веднага последваха обвинения, че сме били съдружници. Нямам и никакъв свой личен бизнес с горива в Гърция, както говорят слуховете. Що се отнася до Ортодоксалната банка, те я направиха без нас и ние оттеглихме участието си”, категоричен е митрополитът. Според него самозванци в с. Рогачево го обвиняват, защото не им позволил да продадат 121 дка земя за своя изгода.

"Ние платихме 664 хил. лв. за манастира в Патлейна, защото той е бил строен от моя предшественик дядо Йосиф. Идеята му беше това да е един книжовен център, който да възстанови традициите на Преславската книжовна школа и на св. Климент, и св. Наум, които са творили там. В момента събираме помощи от всички православни църкви и там ще бъде построен духовен център на византийско-славянската книжовност. Там добре дошли ще бъдат писателите и учените. Както казваше митрополит Йосиф, все някой ще се вдъхнови да напише поема или книга за величието на Преслав и Първата българска държава. Край Варна ще строим център за отдих и обучение на православни отци от различни държави, а ме обвиняват, че ще строя хотели. Но какво лошо има и в това?”, казва Кирил Варненски. И признава, че е в постоянна връзка с патриарх Максим.

Според митрополита само главата на църквата може да насрочи църковно-народен събор. Дясната ръка на патриарха обаче съзира противоречия в Закона за вероизповеданията:

"Текстовете в него не предвиждат регистрация на сегашното ръководство. Кои сме ние да правим цьрковно-народен събор тогава" , пита риторично владиката. И поставя с новия си полуход в още по-деликатна ситуация съперниците си. Защото според веруюто на Кирил Варненски ние може да искаме много неща от Господ. Но само той знае кога и как да изпълни молбите ни.