Всеки ден ни заливат с пошлост и лъжи

Източник: в. Дума, бр. 214

Питам се, това ли е същността на живота ни?

Неведнъж съм писал за ролята, която някои от родните медии играят за безпрепятственото опростачване на народа ни. И за пагубното влияние особено върху младите хора, които твърде лесно приемат пошлото, елементарното, лишеното от каквито и да са достойнства за "върха", за "много яко" и т.н. Защото нямат реална представа – кой да им я създаде? – за наистина голямото и значимото, за наистина стойностното и ценното… Достатъчно е да видим как именно младите "се кефят" на безпомощно еднообразния Слави Трифонов, колко им е "гот" с него, за да намерим основание в моите думи. Ако беше само той и неговото все по-олекващо шоу, бедата не би била толкова голяма. Но не е само той. И в това е тревожният въпрос! (Моля да бъда извинен за някои от непривичните за мен изрази, които съм поставил в кавички. Взел съм ги от така "изразителния" речник на днешното младо поколение.)

За трезвомислещият българин, предпазил се от онова, което упорито ни се натрапва в последните години във всички области на живота, продиктувано главно от чужди централи, социологически центрове и др. и папагалски повтаряно у нас, е ясно, че се цели да се разруши напълно нашата ценностна система, да се притъпи чувството за национална идентичност, да се покрият със забрава всички добродетели и същностни черти на българския характер, да се лишат от съдържание такива понятия като национален дух, патриотизъм, човешко и гражданско достойнство, вярност и уважение към историческото минало, към традицията и т.н. Сещам се за стратегическата програма, формулирана в САЩ от Джон Ф. Дълес преди повече от половин век, където между другото се отбелязва: "…От литературата и изкуството ние постепенно ще изтръгнем тяхната социална същност, ще отнемем на творците желанието да се занимават с изобразяване, с изследване на процесите, които се извършват в глъбините на народните маси. Литературата, театърът, киното ще изобразяват и прославят най-низките човешки усещания, чувства и страсти. Ние по всякакъв начин ще поддържаме и издигаме т.нар. творци, които ще започнат да насаждат и втълпяват в човешкото съзнание култ към секса, насилието, садизма, предателството – с една дума каквато и да е безнравственост…"

Всички пунктове от тази програма, за съжаление, сега се изпълняват изключително точно. Като някаква тежка зараза те обхващат все повече и повече национални организми, което обрича на сериозно и трудно лечимо заболяване много страни и народи. Естествено, най-уязвими са тези от тях, които не са изработили ефикасни защитни средства, за да се предпазят, да се спасят. Ние спадаме към най-податливите за лошото, към най-лесните за манипулиране, обезличаване и заболяване.

Каква е, обяснете ми, тази невероятна гавра с големите синове и дъщери на нашето отечество, които имат нещастието да бъдат включени в напълно безсмислената инициатива за великите българи? Кому е нужно това и защо се прави? Нима не се знае от памтивека кои са действително великите синове и дъщери на този народ? Обидно е да се гледат образите на наши царе, политици, общественици, писатели и т.н., прикачени към фигури, които чакат на автостоп или се движат като зомбирани, които пият кафе или се плацикат в басейн… По-лошо, по-грозно, по-неестетическо, по-отблъскващо поднасяне едва ли може да се измисли. Имам усещането, че някой не съвсем читав е дал тази идея, за което може би е получил и парично възнаграждение, без отговорните фактори в телевизиите, в СЕМ и т.н. да се досетят, че по такъв именно начин категорично и безапелационно се слага тежко петно върху наистина великите българи.

Не желая да се спирам на лицата, които намират място в предложенията, защото е обидно до Ботев да стои името на Азис например или до Левски да се мъдри това на Петър Стоянов. А това, че се предлагат съмнителни фолкизпълнители, чалгаджии, естрадни "звезди", провалени политици и пр. – хора без никакво значение и без никаква следа в картата на българската вечност – говори за тежко принизения критерий на нашия съвременник, за липсата у него на каквото и да е чувство за мярка, за критичност.

Необяснимо е как в едно време като днешното българско време, когато корупцията буквално е хванала за гушата живота ни и има опасност съвсем да го довърши; когато политици от най-висок ранг въртят безпрепятствено своите тъмни далавери, станали широко известни на всички (без някой да е наказан или осъден); когато български военни ще бъдат изпратени в Ливан по чужда поръчка (дано да се върнат живи от тази необяснима и излишна мисия); когато топлофикацията обира на поразия нещастните свои абонати; когато реално ни застрашава затварянето на двата реактора в АЕЦ "Козлодуй"; когато се очертават най-скъпите (защо ли?) президентски избори през есента – става дума за митичните 20 милиона лева; когато ни залъгват с приказки за увеличени доходи и намалена безработица; когато уж часовникът на правителството бил настроен на европейско време, а ние живеем сякаш сме в третия свят; когато се говори за престъпленията на т.нар. царедворци; когато се отчита, че сме най-бедните в Европа; когато ни заливат скандали за безсрамна продажба на човешки органи в чужбина; когато… Не, не, нека да спра дотук. Но след като всичко отбелязано е налице, колко важно е в някои медии да се появи съобщение, че наши министри се хранили със сребърни прибори(!). Наистина, колко важна информация. Ами научили са се хората как трябва да се хранят, нали ще ни вкарват в Европа. Може ли да сме в нея, пък да нямаме сребърни прибори? Това е важното, а не че може би народът няма да има изобщо с какво да се храни. Така че – дерзайте, господа министри! Учете се да се храните!

Та когато всичко, казано по-горе, се трупа върху главата на обикновения българин, колко е важно също така за него да прочете информация за новородените деца на Н.Бареков или В.Анкова например. Много е важно! Малко нещо ли е така лесно произведените в ранг "звезди" обикновени телевизионни журналисти да станат родители? Малко събитие ли е това за нацията? Защо да не се разгласи широко? И какво от това, че много важни проблеми остават често пъти без внимание!

Нали някои се опитват с дребното, с ненужното да заглавичкват читателите, да им попречат да мислят за нерадостния си живот.

Знаете ли, напоследък бях силно разочарован, че българският "Сървайвър"(!) ще тръгне не на 4 септември, а малко по-късно. Как ли ще се преживее това време? Не знам. Както не знам колко струва на данъкоплатеца тази инициатива. Няма да е малко, след изпращането на голяма група на Карибите, престоя там, храненето, изобщо всичко, за което ние, без някой да ни пита, ще плащаме. Но това не е най-лошото. По-лошото е, че го няма още и "Биг Брадър 3". Това е истински ужас. Дано да го преодолеем. И в това време, в този промеждутък, когато сме лишени от такива шоута, си мисля как нелепост след нелепост съпътстват дните ни, колко много абсолютно излишни неща ни заливат отвсякъде. Няма култура, няма красота, няма възвишени усещания и цели.

Кой ни наказва с подобни пошлости? Докога ще продължава така? Помните отвратителните, цинични, гадни сцени на "Биг Брадър", нали? Безсмислените диалози, гаменските прояви… Ето как се изпълнява американската програма на Дълес – да се лансират най-низките човешки страсти, да се насажда култ към секса… Помните навярно и една тълпа, обзета от дрогиран възторг, която реве, плаче, вика, скача и чака своите идоли от къщата.

Боже, пази младежта на България!

Научи я на обикновени човешки обноски, накарай я да говори с нормални човешки думи. Докато не е станало непоправимо късно!

Да, темата за късното в живота е твърде сериозна тема. Не знам дали така мисли и режисьорът Теди Москов, който заяви неотдавна: "Засега ще провеждам курсове по пускане на вода в тоалетните." Голяма цел! Сериозна задача! Може би в тази дейност той ще има по-голям успех отколкото в обикновената си режисьорска работа. Дано не е късно амбициозният всезнаещ режисьор да научи българите да чистят както трябва клозетите. Добре разбирам това му изказване, но нещо в него ме смущава. В крайна сметка дали е нужно да се появяват подобни цинични откровения и то на един уличен език, което ни най-малко не помага да се промени с нещо манталитета на изпадналия във вцепенение българин поради манипулациите, на които всекидневно е подложен.

Нека е ясно – за това манипулиране, за лековерното приемане на всичко, което ни се налага, имаме голяма вина всички ние.

Само един пример: във Варна се проведе международен турнир по художествена гимнастика с участнички от 17 страни. И представете си, този турнир е за приза "Царица Маргарита Българска"(!). Искам да запитам организаторите коя е тази българска царица, кога е царувала, с какво е позната, какво е извършила за България? Отсега ли е или от древността? Защото, ако е наша съвременничка, нека се знае, че такава особа новата ни история не познава. Докога ще се спекулира с лансирането на подобни фалшификати? Или за някои блюдолизци и лакеи България вече не е република, а царство?

Мисля си, че няма да е лошо, ако можем да повярваме, – беше казано – че през 2015 г. у нас ще се живее по-добре. Дай Боже, някои да дочакат това време. Може би тогава вече ще е справедливо решен скандалният въпрос с т.нар. царски имоти; може би ще се намери сметище за софийския боклук; може би щедро нароилите се бордове, които не са нищо друго, освен добре измислен източник за забогатяване на големци от различни равнища (някои получават от такива бордове по 60-70 хиляди лева месечно) ще бъдат премахнати, за да се сложи край на една явна социална несправедливост; може би злоупотребилите с власт и пари ще бъдат там, където им е мястото; може би някои от напусналите родината ни млади хора – близо милион – ще намерят смелост да се върнат у дома…

Но хайде да не избързваме!