Димитър Спасов: Църквата присъства и преобразява света по възможно най-реалния начин

Работата със средствата за масова инфирмация като възможност за православно свидетестлво бе темата на конференцията "Сътрудничеството на Църквата и медиите", която се проведе на 9 – 11 ноември в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски". Програмата включваше доклади и обсъждания за възможностите и трудностите при работата с медии. Основни отправни точки бяха съвременното православно свидетелство и медиите и възможностите за работа на църквата със средства за масова информация.

Кой и защо организира конференцията?

Организатори на конференцията “Сътрудничеството на Църквата и медиите” бяха Софийската духовна семинария и Фондация “Покров Богородичен”. Спряхме се на темата поради няколко причини. От една страна са почти всекидневните ни сблъсъци с предразсъдъци, неадекватни очаквания и разминаване в отношенията между Църквата и медиите. От друга страна е усещането ни за качествена промяна в Църквата през последните няколко години – появата на живи енории в цялата страна, смислени и успешни епархийски инициативи, случващи се с участието на митрополита, съживяване на монашеството… Всички тези промени предполагат и нов начин на присъствие на Църквата в света, а също така и различно от досегашното присъствие в медиите.

Искахме конференцията да бъде място за среща на представители на Църквата и журналисти, а също така и възможност да поставим на масата важни въпроси: що е църковна новина; медии и мисията на Църквата в света; организация на работата с медиите, възможности за православно свидетелство в Интернет и много други.

Повечето от обсъжданите теми имат не само теоретично значение, но и съвсем практически измерения.

По-интересни теми, които бяха застъпени на конференцията?

Вече споменах някои от темите. Няколко пъти се подчерта, че Църквата би могла да съществува и без медиите, както е съществувала стотици години. Известната аксиома на информационното общество, че това, което не е отразено в медиите, не се е случило, не важи за Църквата. Но в същото време Църквата присъства и преобразява света по възможно най-реалния начин. И именно тук ние имаме нужда от медиите, за да може гласът на Църквата, гледната точка на хората в Църквата да бъдат чути. Присъствието в медиите е важно не толкова на ниво “новини” (та каква новина е, че всеки 6-и декември, всяка година е Никулден), колкото като отношение и отговор на важните въпроси, засягащи всеки един от нас: смъртта, свободата, любовта и живота в общност, личността и други подобни. Едно от предложенията беше Църквата да присъства в медиите не “институционално”, а чрез авторитетния глас на свои духовници, или пък пасоми – глас, който може да бъде чут и разпознат като близък, като говорещ за важното, същественото в живота. Трябва да си даваме сметка, че гласът на Църквата ще бъде част от смисловата и идеологическата какафония на медийния пазар (сам по себе си ужасно разнороден). Един от интересните моменти на конференцията беше напомнянето за “скандала” на християнската проповед (спомнете си думите на свети апостол Павел за разпнатия Христос). В момента, в който християните и християнството престанем да бъдем скандални за света, значи сме се превърнали в сол, що не соли.

Убедително беше доказано твърдението, че Българската православна църква може да има последователно и осмислено поведение към медиите, след като промисли и формулира мисията и задачите си в света.

Като резултат от дискусиите бяха направени няколко конкретни предложения: да се създаде пресслужба към Светия синод, която да подпомага работата на медиите и да ги насочва към подходящия “глас” на Църквата по конкретните въпроси, вълнуващи общественото мнение, както и да съобщава официалното становище на Синода по важни въпроси; да се създаде и поддържа Интернет страница на БПЦ; да се организира обучение на журналисти, занимаващи се с религиозна проблематика (предложението направиха самите журналисти); да се използват възможностите на вече съществуващите медии за религиозни предавания; да се работи за създаване на църковни електронни медии и др.

Кои бяха най-значимите гости?

Под една или друга форма в работата на конференцията взеха участие около 120 души. Особено важно и ценно беше участието на митрополит Неофит – официален пратеник на Светия синод, епископ Тихон, архимандрит Сионий, Иван Желев, Горан Благоев и още много други журналисти, свещеници и миряни, които участваха в работата.

Особено интересно и ценно беше споделянето на опита на нашите гости и приятели от други поместни Православни църкви. Ще спомена Евгений Никифоров, председател на “Радонеж” – най-голямата прицърковна организация към Руската православна църква (за повече информация www.radonezh.ru), иеромонах Нектарий от манастира Грачаница в Косово, архимандрит Давид от Охридската архиепископия на СПЦ, Константинос Блатрас – журналист от радиостанцията на Еладската православна църква.

Като че ли медиите очакват Църквата да заговори като институция. В критични моменти и при национални трагедии чуваме: "Защо Църквата мълчи? Защо Св. Синод не излиза с официално изявление". Как да накараме медиите да разберат, че същността на Църквата не се свежда до институцията?

Като осмислим и заговорим на понятен език по важните теми от живота ни, включително детското насилие, образованието, евроинтеграцията, толерантността и много други теми, искащи християнски поглед. Личното ми усещане е, че това ще се случи съвсем скоро, а в някакъв смисъл вече се и случва.

С какво един "светски" медиен материал, който напада църковния клир, може да бъде полезен за "църковната" медия, която е глас на Църквата или висшия клир на Църквата?

Напада в какъв смисъл? Критичен анализ или просто злонамерена атака?

В кое виждате повече смисъл – в реализирането на отделна медия, посветена изцяло на църквата, или в сътрудничество с журналистите в сега съществуващите светски медии?

Бих говорил по-скоро за това кое е по-реалистично към момента. Според мен първата стъпка трябва да е сътрудничество със съществуващи светски медии. Такива предложения, доколкото знам, са отправяни и се отправят към Църквата. Рискът новата църковна медия да бъде скучна, нравоучителна и официозна, е огромен на този етап. В останалия православен свят има достатъчно примери как подобна медия може да бъде направена жива, въздействаща и просвещаваща.

Как гледате по принцип на разграничението между светски и църковни медии? Приложимо ли е то за нашата действителност?

Предпочитам да говоря за добра и лоша журналистика, за добросъвестна и злонамерена работа. На кого си подчинен административно и кой ти плаща заплатата (ако изобщо получаваш такава), не е толкова важно. На никого не му идва и на ум да говори за православен хлебар или православен счетоводител.

Очаквате ли нещо да се промени оттук нататък?

Все още да. Впрочем това ще зависи и от всички нас.