Идеология и практики на пазарния агресизъм

Телемаркет. Телепазар. Телешоп. Едва ли някога и някъде е имало нещо, повече изобразяващо характерната за пазара експанзия, както излъчваните по телевизията предложения за най-различни покупки – от неръждаеми ножове до вълшебни парцалчета, от всичко смилащи миксери до приказни водни легълца. Теле-, което ще рече ‛далеч, от разстояние‛, посочва най-важното качество на пазара – способността му да достига и най-отдалечените кътчета на планетата, да се завира и в най-забутаните дупки на земята, да покрива и най-ненаселените райони на обитаваното от нас небесно тяло. За пазара няма ненужни места, нито безнадеждни клиенти: всички са еднакво важни, всички са еднакво значими, всички са еднакво привлекателни – от старицата с тояжката, която всяка седмица слиза с пластмасова тубичка за вода до Старата баня, до лъскавия бизнесмен, който като многорък Шива премята многобройните си GSM-и от едно ухо на друго, успявайки да говори едновременно, разбираемо и свързано по всеки от тях.

Това е най-съществената черта на пазара – той ни изравнява всички. Няма по-важни и по-неважни клиенти, всички се равни пред него. Дали си интелектуалец или кожар, дали си бизнесмен или колбасар – няма значение, ти си евентуален клиент и в моите (пазарни) очи не си нищо друго. Може да си умен, може да си глупав, може да си расист или демократ – това за мен не е интересно, безразлично ми е, също както си ми безразличен ти с твоите особености; за мен си единствено и само купувач. Затова аз ти предлагам моята стока така, както бих я предлагал на всеки друг – агресивно, настоятелно, експанзионистично. И целта ми е не да превъзхваля качествата на това, което ти предлагам. Целта е много по-далечна, много по-‛теле-‛, а именно – да те превърна в купувач. Да излича всички твои специфики, да премахна всичките ти гордости и предразсъдъци, вряви и безумства, изгубено и спечелено време, замъците и америките ти; всичко това да излича, да те оставя чиста дъска, една tabula rasa, върху която да напиша: купувач. Да нямаш друг опит преди мене, да нямаш други богове освен мене, а само да купуваш, купуваш и купуваш – до безкрай, безброй, до откат и безсъзнание. До гроб и след гроб – Робърт Шекли има разказ как точно става. Идеологията на пазара – всички са/сте ми равни.

Оттук практиките на телемаркета:

Агресивно говорене. Двамата на екрана непрестанно говорят, въобще не спират. Целта е думите да проникнат в съзнанието, за да изтрият всичко останало от него, да остане единствено желанието за стоката. Вербална сугестия, напълно обратна на психоанализата: там говори клиентът, анализаторът слуша; тук клиентът само слуша и – този резултат се изисква – започва да вярва. Работата е да не се опомни, да не мисли, да не се люшка и колебае: говорене, говорене, говорене – безспир, безкрай; а за да се избегне досадата от монотонността на само единия тембър, вкарва се друг герой, който пита. Той играе ролята на уж усъмняващия се, уж недоверчивия: получава се нещо като късен Платонов диалог – въпросите са така поставени, че да улесняват отговорите. Последните са по-важни и съществени: ако според демокрацията в диалога се ражда истината, според пазарния агресизъм истината се ражда в повторението, в набиването във вторачените ни глави, че това е стоката, друга няма и не може да има.

Директна демонстрация. Главите са вторачени, трябва да им се показва. Няма значение кой и какъв ще бъде показващият, има значение какво се показва. Обикновено това са операции с уреда или вещта: пазарният агресизъм е операционалистки по нагласата си, един функционалистки тоталитаризъм: ако си (в) движение, действие, акция – ставаш, ако не си – за боклука си. Човекът не е разумно същество, човекът е екшън-същество. В това си качество от него не можем да очакваме друго, освен да се протегне до телефонната слушалка и да поръча съответната джаджа. Именно джаджа: той може и да няма нужда от нея, но след като е акционистки и функционалистки настроен, трябва да извърши единствено значимата и смислена операция, тоест да я купи. Нищо по-важно от това действие, нищо извън него; ето защо хората, предлагащи покупката, могат да са всякакви, който и да е. Възрастният мъж с обица на ухото, младата жена до него или пък пълничкият готвач – те са там не за да бъдат оценявани, преценявани, подценявани или надценявани, те са там само като придатък. Нищо по-голямо от предмета, нищо по-велико от него: колкото по-малко те будят доверие, толкова повече той буди доверие, защото, след като и в техните семпли, схванати, скършени, презряни, никакви ръце той работи, то за истинските си ползватели той ще бъде винаги готов, винаги във форма, винаги на ниво. Вещ – това звучи гордо.

Уникалност на стоката. Наистина вещ звучи гордо. Защото е уникална, друга като нея няма. Тя замества, поправя, събира и изважда всякакви несъобразности, всякакви подробности, а заедно с това спестява и всякакви усилия. Лелеяната мечта на пазарния агресизъм: човекът си седи във фотьойла, вещите си кръжат около него, докато той има една-единствена длъжност – да се пресегне до телефона и да се обади на телемаркета. Да, това е парадоксално: човекът, който е екшън, в същото време е изправен пред изискването само да седи, да гледа и да купува. Но парадоксът е само привиден: човекът трябва да бъде лишен от всякакви други възможности освен от една – да купува, да бъде купувач. Това е смисълът на неговото съществуване, за това той живее и заслужава да живее: ‛Вземете сега, обадете се веднага, купете на мига!‛ – нищо извън тези призиви, нищо разсейващо ги. Пазарният агресизъм няма за цел да произведе човек, неговата цел е да произведе от човека потребител. Има достатъчно време – цели 30 минути, има и достатъчно място – цял телевизионен екран, няма проблем да успее. Проблемът е единствено, че има да отмива много цивилизационни наноси, много културни ненужности, много етно-особености, ала що е време – все пред него е; ще дойде ден, когато никой няма да е никакъв друг, всички ще сме само купувачи, чиято единствена отлика ще бъде дали някой има комплект неръждаеми ножове от 6 броя или от 12 броя. Другите разлики ще са от лукаваго…