Понякога е лодка, а понякога Инцидент…

Грях не грях – и аз не гледам редовно Биг Брадър. Обаче и аз, като повечето хора, случайно знам какво става в къщата тези дни. А става това, че щем не щем, все се отваря дума за християнството. Ние, дето не гледаме – нас не ни интересува; но все пак доста хора гледат и затова го отбелязвам мимоходом.

Дали покрай Тодор или покрай друг един образ с неясна „християнска” ориентация – не знам точно; но случи се така, че въпросът е повдигнат. Проникновени анализатори казват, че това е рекламна стратегия на предаването, да се прави на добро. Казват, че нищо чудно накрая да остане Тодор – като рицар на светлата сила, та да се противопостави на тъмната. И дори може би да спечели за всеобща изненада на нехристиянския похотлив свят; и за омерзение – видимо – на християнския. Омерзение не поради Тодор, но поради безогледния всевиждащ „Биг”, който всичко подменя и манипулира, и направо да не казваме какво го прави.

Обаче нека за малко да оставим този патос на крайните оценки и възмущения. Честно казано, поомръзна ми да чета и слушам колко лошо, лошо предаване е Биг Брадър. Ясно е това. Има консенсус; значи – стига толкова по въпроса. Дайте да видим какво правим по този случай. „Ама как така ще правим – чувам вече. – Сериозните и умни хора не са дотам паднали че да правят неща, та да наливат гориво в машината на злото. Ще живеем така, като че ли няма такива предавания, ще разискваме на тема защо няма да гледаме Биг Брадър и ще сме добре”.

Ами хубаво.

Сещам се за един образ от „Ние, врабчетата”:
„Чир го подкачи:
– Тъй като те гледам, Драги ми господине, ти само дето целия свят не си закачил с твоите забележки.

– Ще го закача и забележка също ще му направя. Никак не ми мига окото!…

Той се завъртява да огледа целия свят и започва да му вика отгоре: „Ало, Драги ми господине, къде си се втурнал така през просото?” Но целият свят дори и не поглежда врабеца, ами си гледа своята работа и върви направо през просото.”

Е, така ги вижда нещата Радичков. А как ги виждаме ние? Добре, приемаме, че ще успеем да спрем да говорим за Биг Брадър (не знам защо обаче засега всички говорят – зачетете се, заслушайте се…). Първата стъпка е да превключим канала. Какво да видим обаче по другия канал? Ами, шоуто „Пълна промяна” (концепцията е да се внушава на човека, че е толкова грозен, та не може да живее повече така изобщо; после го прибират в едно имение, правят му каквито е възможно операции, глад, тренировки, нов стайлинг – така че нищо да не остане от него, и накрая го представят на роднините му напълно различен и щастлив, а роднините задължително плачат от радост и шоуто е супер популярно…); пак превключваме… друго шоу; пак – реклама с една серия потресаващи призраци, или безумен екшън с Арнолд Шварценегер (без майтап!), или… прочие благини на масовата култура. От песен в песен, както се казва… Като не ни харесва, можем да изключим телевизора! И даже направо да го изхвърлим… Хубаво, но като се огледам – няма много телевизори около кофите за боклук на моята улица.

Защо го отбелязвам? Ами защото явления като Биг Брадър и всевъзможни други са част от пейзажа наоколо. Не е нужно да ги харесваме, но не е лошо да ги познаваме. Защо? Ами защото живеем в това общество и не виждам смисъл да се държим като амиши. Например, детето ще се върне от училище, където са говорили цял ден за шоуто или за някоя друга глупост, която владее обществения ум в момента. Е, може винаги да му се каже, че това е лошо нещо и разговорът да свърши дотам. Нали обаче трябва да му се обясни защо е лошо, а не е добре да говориш за книга, която не си чел. Разбира се, че няма нужда да гледаме по цял ден лоша телевизия или пък да ставаме част от шоуто; но трудно ще успеем да се скрием от подобни неща. Някой беше казал, не помня кой: „Спрете земята, искам да сляза …” Обаче не става.

Та казвам, щем не щем, тези дни покрай Биг Брадър често става въпрос за християнството. Е, за жалост не е в контекст, който ще харесаме, но така се е случило. Както казва един наш поет: „Когато става дума за летене, то значи става дума и за кал…” С други думи, ако поискаме, може да забележим, че макар и свряно в долнопробно според нас кьоше, като шоуто по Нова телевизия, макар съвсем затрупано с боклуци всякакви, стои си там едно неразтворено Евангелие… Никой не ми пречи да мисля цялата кауза на Биг Брадър за отвратителна и изкусителна, но никой не ми позволява да забравям, че във всяко изкушение ни се дава и спасителен изход; нали така казва апостолът (вж. 1 Кор.10:13).

Мисля си нещо, нещо като въпрос, и ми се иска да го споделя: Дали има място, където Бог да не търси човека, да не го чака, да не милее за него? Дори понякога майка забравя детето си, но Бог никога не ни забравя, казва свети Силуан Атонски.

Ако оставим за малко публичните речи и обобщените истини около Биг Брадър, може да видим как „скандалният”, претенциозен и неосъзнато добродушен Андрей Слабаков казва в невъзможния контекст на т. нар „Голяма уста” (прочее, води я емблематичният екс-монах и Дамаскин – Дим Дуков) примерно това: „Внимавайте, може да има и християнски фундаментализъм”; „Горделивостта е един от най-страшните грехове”; „Той (Пламен) спекулира с християнството и много хора ще се отблъснат заради това, а аз го считам християнството за… готино.” Важно е, че човекът ги казва искрено тия неща. Ще видим едно момиче със „съмнителна репутация”, което крещи почти истерично на дебелоокия съмнителен „протестант” – „ти не си достоен да я държиш тази книга и аз, дето съм на двайсет години, го разбирам това, а ти – не.” И после добавя почти разревана към другите – сега колко много деца ще се откажат да отворят изобщо Библията заради този… А това е страшно!” И това момиче е искрено. Ще чуем и Тодор от време на време да дава „духовни съвети”. Може да не ви харесат, но той също е искрен…

Забелязва се, че за първи път в такова шоу „злите езици” разискват някакви абстрактни теми като християнския морал; че смешните реклами за всеки следващ ден се въртят около предателството в християнството, греха и добродетелта, толерантността, прошката , смирението, гордостта и прочие.

Е, не е кой знае какво за високите ни критерии. Обаче да гледаме да не го пропуснем (!), докато обговаряме отдолу-нагоре и отгоре-надолу „големите” въпроси – дали ще устои Тодор на изкушенията или няма да му стигнат силите и дали има право или няма право Тодор да представлява Църквата в Биг Брадър, и да се молим ли за Тодор или да се разграничаваме, или и двете…

Чакайте малко! Тодор е пълнолетен гражданин. Както много неочаквано точно е отбелязал тези дни брат му – архимандрит Игнатий: „Тодор никога не е казвал, че е представител на БПЦ в играта, както някои се опитват да го представят. Той участва от свое име и ще си носи последствията от това участие”. А по въпроса за изкушенията в Биг Брадър, ами да, „невъзможно е да не дойдат”, както знаем. Но дали не може да спрем с темата за Тодоровите изкушения и като ще се молим, да се молим!

Без излишен патос, обаче, че Достоевски и други като него ще се обърнат в гроба. Ако се огледаме, ще видим наоколо толкова много болка, толкова много реални проблеми на хората, толкова житейски катастрофи и отчаяния – това са истински изкушения! А не седенето в една стая с десетина разглезени хлапета, които се изтягат на миндера по цял ден и се чудят каква глупост да направят. Такива хора и такива глупости има навсякъде. Що за абсурдно преекспониране на злото в къщата? Нещо повече – да си кажем направо, малцина разбраха решението на Тодор да влезе в къщата, но тези, които проявиха „широко” мислене и го приеха, направиха го по една единствена причина – мисълта, че Тодор отива там на мисия, да побеждава злото, да спасява гнилото общество… Мен лично тази гледна точка ме съсипва. Представяте ли си колко високо сме се изкачили, за да погледнем нещата оттам?! (Ами какво да правим, ако сме убедени, че там ни е мястото?). Да му мислим!

А за момента нека опитаме да съобразим, че тези хора от „дъното” са на първо място едни хора. Някои от тях – деца. И да не забравяме, че пред тези хора има възможности, които неочаквано могат стремително да ги отведат по-нагоре, отколкото можем и да си представим (за сравнение – вж. житието на св. Мария Египетска). Понякога… Така че да ги видим отново; да видим и хората в залата с невъзможния Дим Дуков или „бате Ники”. Да видим, че те също като нас имат сетива, болки, въпроси и страхове. Разбира се, никой не иска от нас да поемем отговорност за когото и да било, най-малко за участниците и зрителите на Биг Брадър. Никой също не може да ни принуди да гледаме това предаване. Но защо да не направим повече от това да не гледаме и да се разграничаваме (това разграничаване си е даже въпрос от най-вътрешно естество и няма нужда и да се полемизира в пространството)? Да направим така, че да забележим един добър повод да се каже нещо смислено по въпросите, които кръжат около къщата.

Да напише, който може, нещо добро и чувствително в някой и друг форум или вестник (вместо да проливаме злъч и възмущение); или пък да каже нещо такова добро и чувствително на приятел, който гледа шоуто и си задава въпроси; или да изпрати на Андрей Слабаков писмо с марка – или не знам какво да направи, каквото се прави в „гражданските общества”, вместо да извръщаме гнусливо глави. Защото така и така хората грешат там – в къщата, а пък ние грешим на други места; и няма как да сме наред, ако мислим нашето грешене за по-правилно от тяхното. Напротив – сещам се, че май отговорността на тия, дето знаят, ще е по-голяма, отколкото на другите. А защо бихме носили отговорност? – мисля, заради гордо и „безлюбовно” сърце, не за това, което вършат другите.

И след тези разхвърляни мисли, които ще се сторят мъгляви и излишни на много хора с бистър ум и ясна оценка на живота, ми се иска и това да кажа: нека да спрем да се тревожим какво ще направи или няма да направи Тодор от наше име (разбирай – от името на Църквата) в Биг Брадър 3; да спрем да се питаме дали Тодор е в шоуто с редовно пълномощно (разбирай – с благословия или не) и дали има „делови и политически качества” за тази християнска мисия… Ние не сме политическа партия. Това не е наша работа.

По-добре да пожелаем на Тодор да се държи нормално там, както и на хората около него; пък и да се помолим за тия хора – защо не. Това наистина е наша работа. С други думи – да пробваме да направим нещо подходящо за случая (като Кенга от "Мечо Пух", която „не е много Умна, но толкова се тревожи…, че без да мисли, ще направи Нещо Подходящо”).

И ако за Пух лодката "понякога е лодка, а понякога Инцидент", при нас инцидент е това празно зрелище, което за много хора обаче може да се превърне в християнско шоу, в християнска пародия, в християнска „победа” или пък – дай Боже – в оползотворена възможност да се видят любов и трезвомислие в твърде необичаен контекст.

Тодор не може да отговоря за всеки от нас; той е в шоуто от свое име.