Сурогатите на добросъседството

Доган се готви за скок, след като докара турските сериали в България

В знаменателния си роман “Леля Хулия и писачът” Мариос Варгас Льоса без да иска ни разкрива изключително манипулативната същност на радиосериалите в една (нека я наречем по сталински) отделно взета латиноамериканска държава. Льоса пише за радиосериали, защото в онези следвоенни години телевизионните баровци все още не са разбирали “интимния чар” на сърцераздирателната телевизионна поредица.

Няма лошо, те много скоро ще поправят грешката си и ще напечелят доста “сапунени долари” от силиконови сълзи, джуки, гърди и други физически привлекателности за средната класа. Все неща, която именно т.н. средна класа не притежава, а толкова много желае да има.

Наскоро в наш вестник попълвах кръстословица. Няма да повярвате, но останах доста озадачен, когато едно от условието беше да попълня в кутийките двете имена на главната героиня от вече музейния сериал на покойната чехословашка телевизия “Жената зад щанда”. Помните ли този сериал? Ще го помните, ако сте на около 60 години, иначе не сте имали биологична възможност да страдате и да се радвате с комунистическите дертове и празници на пражката продавачка в бакалницата, чието име така и не успях да напиша в квадратчетата. Българската национална телевизия преди 20 години не ни глезеше с новости и касови филмови заглавия. Нито пък програмата на телевизията на СССР. Работеше се по метода „това разрешават – това гледаш“. В годините на прехода, които се оказаха доста повече от нормален период за преминаване от едно състояние в друго, нещата се промениха. Като отдадем дължимото на сагата “Дързост и красота”, в която и сценаристите не са сигурни за кой точно номер епизод работят, ефирки и кабеларки ни заляха с образите на знойни красавици и яки пичове, които все не могат да разберат чие е болното от левкемия дете, или кой и чий точно зет е на бръснаря брат му. Но нейсе, и това цунами мина. Даже мачото Освалдо Риос се поотърка в някоя и друга родна Изаура, а по непроверени данни дори няколко негови наследници учели в елитното частно училище в Горна баня.

Пиша тези задължителни начални редове, защото не искам “да слагам клеймо на живота”, както е казал чичото на днешната шефка на СЕМ Мая Вапцарова. На професионалния жаргон на кино-търговците – “сериалите се кльопат” и ще се кльопат все повече, защото при криза вече споменатата средна класа не ходи в Абу-Даби, а си седи, обула вълнени чорапи и плетени жилетки в единственото отоплено помещение, разрешено й от някоя регионална “Топлофикация”, люпи семки и гледа през сълзи щастливите в своето безхаберие сериали. Пука й на едва дишащата от безработица и унижение средна класа какво е казал Ленин за киното и дали Гьобелс е заръчал документалният филм “Гордостта на нацията” именно за да промие с поредна тоталност мозъците на сънародниците си, когато е разбрал, че Втората световна война е загубена за Германия и положението е оф сайт, както ще кажат печелещите войната съюзници.

Просветените читатели знаят, че в една страна, при определени политически условия и ситуации, нищо не се прави на халост. Затова я има и науката политология. И точно тук започват моите несъгласия с т.нар. политолози или други учени глави, които през сезона 2009-есен/2010-зима са препоръчали на що-годе всяка имаща обхват и премигваща телевизия да се запаси със сериали от комшийска Турция и да започне не само да ги бълва, но и да ги завтаря, както казваше една моя вече полуоглупяла леля. Ще запазя нужната публицистична хигиена и няма да преповтарям нито заглавията на турските сапунки, нито сюжет, тем паче пък кахърите на героите и героините им, но ми се ще да задам само няколко въпроса на онези хора, които най-нагло и с определена мазохистична перверзия са поръчали, а може би и платили тези сурогати на добросъседството.

Първият е: дали самите поръчители са имали нерви и стоицизъм да ги изгледат всичките, и то докрай? Тук, ако отговорът е положителен, аз ще им се извиня и ще им се поклоня доземи, защото няма нормален човек, който би изгледал десетина подобни на показваните у нас турски сапунки и да продължи да мисли като читав човек от ХХІ век. Ако ли пък не са… То тогава с тях трябва да се занимават съответните не медицински органи, които биха били намерили (убеден съм в това) не само “конфликт на интереси”, но и определено национално предателство и заплаха за здравето на нацията. (Ако такава все още съществува? Пак според учените чичковци.)

Едва ли някой би могъл да убеди дори непредубеден човек, че такава ТВ-инвазия от зад Босфора е породена единствено заради нечии финансови интереси. Защото и осмокласник от Търговска гимназия би разбирал, че ангро придобити продукти не струват по-скъпо от уникат с художествена стойност. Но нека да оставим парите и да се позовем на имагинерната криза, правейки се, че имаме вяра на икономисти и финансисти.

Това не е търговия, а нездрава нечия прононсирана политика. Не може в една държава, в която “етническият мир” е вечната разменна монета при всеки политически спор в парламента, всяка вечер и то по няколко ТВ-канала да звучат турски мелодии, да се леят сиропирани престави за добрата Кемалистка Турция, а в този момент държавата да води дело срещу някой си, който вдига паметник на турски военни жертви, та дори и в двора си.

Не може в една конституционно християнска държава, но в която в няколко региона театрите, читалищата и прочее културни заведения носят имената на не само етнически турци, а на хора, нямащи никакво отношение към културата на страната ни, да се откриват политически и финансови нарушения, а политиката на СМИ, най-вече в ефирните телевизии, да е протурска. Не споря, тези телевизии са частни и комерсиални. Те се издържат от реклами. Вестниците, които рекламират същите турски глупотевини и даже създадоха специални притурки за това, също са частни и комерсиални, но нали за това има държавен регулатор? Регулаторът за телевизиите се нарича СЕМ, а както вече споменах негов настоящ началник е Мая Вапцарова. Пишман поетеса и точно толкова кинорежисьор.

Тук е и поредният ми въпрос. Към поя политическа сила има пристрастия г-жа Вапцарова? Познайте до три пъти? Да, към ДПС… Е, как шефът на регулатора да регулира босфорската боза? Не може, разбира се.

Аз не съм православен фанатик, не призовавам да срутваме минарета и да разбиваме джамийски училища. Не обвинявам във фанатизъм кмета на Рибново или директорите на турските театри в България, които изпълняват политически поръчки на етническата партия на Ахмед Доган, но дори в толерантна Швейцария, ако започне поголовно показване на финландски филми (примерно), най-толерантно и швейцарската ДАНС би се заинтересувала, аджеба, за какво става въпрос.

За инвазия става въпрос, драги читателю, най-просто казано… За меката политика на проникването на чужди модели на поведение и мислене.

Добре, нека в Брюксел умуват дали ще приемат Турция в ЕС. Затова им плащат богато в ръководството на гореказаната организация. Но когато в Нови пазар, Ардино, Джебел или Сатовча, непрестанно ти се въртят бутафорните красавици от Анкара и Истанбул и се разхождат сред злато и диаманти, а те, нашите тютюнопроизводители от споменатите селища не са взели от три месеца и лев, едва ли биха се замислили колко е прекрасно да си член на ЕС, нежели как да си нахранят децата. И естествено ще отидат в Бурса, Инджирлик или Анталия, където ще мият клозетите и ще псуват не Барозу, а България.

А дали пък да не попитаме и клириците от Българската Православна Църква – онези, които са наследници на св. Патриарх Евтимий и поп Минчо Кънчев, как приемат сиропираното отричане на православието и пропагандата на чуждата и вече доста агресивна религия, която не чука, а гърми пред вратите ни? Но клирът безмолствует, защото не знае какво да отговори. Или пък от Москва не са му казали как да е отговорът? А отговорът е само един: Внимание!

Нещо се случва, нещо ще се случи. Доган се готви за скок. А който иска да гледа “Перли” и тути кванти небет-шекери да мине на платена телевизионна услуга. Има ги. Там може денонощно да се забавлява с проблемите на роднините си зад Златния рог. И да диша варакосания въздух на бащата-родина.

Впрочем, замисляли ли сте се колко наши филма вървят по турските канали? Точно така, нито един… Защо? Вие си отговорете. Без чужда помощ. Можем да им подарим “Козият рог”, а и сериали имаме. Дори “На всеки километър” ще свърши някаква работа. Да, ама не щат комшиите турци. Защо ли? Защото имат национална доктрина, написана още преди Кемал Ататюрк да се влюби в българското момиче в София. И я спазват, и я тачат. Вие да сте чували от историята някой турчин да се е побългарил? Не. А колко се потурчените? А колко се турчеят? Само Наим Сюлейманоглу да беше, ни стига. И тук не става дума за пари, приятели, а за много повече… Някои го наричат вяра, други – отечество, трети – родина. Колкото и учебникарски да звучи, така е, както и онова изказване на Ленин, че от всички изкуства на света за нас най-важно е киното. Дори и турците го разбраха – късно, но го разбраха.