За молитвената броеница
Източник: Библиотека “Благовещение”
Наричат броеницата духовен меч, който се връчва при замонашване и напомня за вечната молитва. Но при молитвата броеницата може да служи и за отброяване на Иисусовите молитви. В този случай е необходима благословията на наставник, за да не навреди на духовното възхождане. Това е особено важно за миряните, които искат да практикуват молитвата с броеница. Броеницата трябва да им напомня за постоянната молитва… Молитвата с броеница трябва да остане незабелязана за страничното око.
Молитвената броеница представлява кожена (а по-късно парцалена или дерматинова) “плитка”, чиито съединени краища означават както духовното възхождане, така и затворен кръг, т.е. вечната и несекваща молитва. Направата на броеницата отговаря на практическите нужди при богослужението (напр. 40 или 12-кратното произнасяне на молитвата), но тя има и символично значение. Така, например, стоте “пеперуди” са обикновените нива. Освен това се набелязват още три в началото, три в края и три “велики” в средата и всички те означават деветте ангелски сана. Началото и краят на броеницата символизират небето и земята. А “великите” нива я разделят на 4 неравни части: между “земята” и първото “велико” ниво има 12, които означават 12-те апостола. Между първото и второто “велики” нива има 40, които означават 40-дневния пост на Христос. До третото “велико” ниво пък има 33, означаващи броя на годините земен живот на Христос. 17-те нива между третото “велико” и “небето” символизират 17-те старозаветни пророчества за Христос. Там, където се съединяват краищата на броеницата, се прикрепят четири пискюлчета, обшити с кантове и понякога украсени с мъниста. Те символизират четиримата евангелисти, а кантовете – евангелското учение. Седемте подвижни правоъгълни части, нанизани на броеницата, означават седемте църковни тайнства. Но също така и седемте й пълни отброявания, с които се опрощават греховете. В съвременните изработки тези части имат единствено символично, но не и практическо значение, тъй като плътно пришитите едно до друго пиксюлчета не позволяват раздвижването им.
Освен традиционната броеница – със 109 нива, се среща и т.нар. богороднична, чиито нива са 150 на брой. Тя е късно явление и е изработена по образец на католическия розариум.
С изработването на броеници особено са се славели старообрядците [2], което се превръща и в техен основен занаят. Възникването му безусловно е свързано с разкола през 1667 година, а може би и по-рано.
Занаятът е бил практикуван в гр. Семьоново (Нижегородска област) едвам от няколко семейства, или общо от 10 – 15 човека. Основният материал, от който са били изработвани броениците, била т. нар. юфтена кожа, украсена с разноцветна бродерия, мъниста и сърма. Освен при четенето на молитвите, те били използвани при бракосъчетанието (младоженците държали в ръцете си най-красивите и скъпи броеници); също така при даването на милостиня; а старците понякога си служели с нея като мярка за наказание. (Онези, които са чели повестта “Богомолие” от И. Шмельов, сигурно си спомнят трепета на момченцето от броеницата, която суровата старица държала в ръцете си). Имало е и траурни броеници. Изработването на броеници в гр. Семьоново е било подпомагано от търговеца-благотворител Николай Александрович Бугров. Той ги закупувал в големи количества и ги раздавал на последователите си, т. нар. беглопоповци. Една част от броениците се разпродавала на място, а друга в Нижни Новгород, в Городок, на Нижегородския панаир. Днес с този вече забравен занаят човек може да се запознае в Семьоновския държавен историко-художествен музей [3].
В практиката на Православната Църква, както казва йеромонах Лонгин, няма строги правила за използването на броеницата при молитвата. Основната молитва тук е Иисусовата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния”, или само “Господи, помилуй ме”. И в тази кратка формула онзи, който познава истинската молитва, намира цялата пълнота на благодатта.
Наричат броеницата духовен меч, който се връчва при замонашване и напомня за вечната молитва. Но при молитвата броеницата може да служи и за отброяване на Иисусовите молитви (една стотица, две стотици и т.н.). В този случай е необходима благословията на наставник, за да не навреди на духовното възхождане. Това е особено важно за миряните, които искат да практикуват молитвата с броеница. Но броеницата трябва да им напомня за постоянната молитва, а не толкова за спазването на специално молитвено правило, макар че и това не се изключва. Освен Иисусовата, могат да се използват и молитви като например “Отче наш” или “Богородице Дево, радуйся”, или друга молитва, или наша молитва, която се излива от сърцето ни. Но при всички случаи е необходима благословията на наставник.
Молитвата с броеница трябва да остане незабелязана за страничното око. Изключение правят монасите, които имат специалната благословия за това.
При връчването на молитвената броеница се изричат следните думи: “Вземи, брате, този духовен меч, който е Божието слово, за всяка Иисусова молитва. Защото името на Господ Иисус Христос трябва да е в ума ти, сърцето ти, а устатата ти да изрича: Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме, грешния”. Думите “духовен меч” на апостол Павел (Ефес. 6:17) придават символично значение на броеницата. И това е много справедливо и мъдро сравнение, макар че апостол Павел не е имал предвид нито броеницата, нито Иисусовата молитва, а силата на Християнската проповед. Но когато изричаме Иисусовата молитва, ние също така проповядваме и Божието слово, истината за самите нас, като подчиняваме всичките си душевни и телесни сили на евангелската проповед. Затова тук противоречие няма: наистина броеницата сякаш изобразява духовния меч, който поразява невидимите ни врагове. И всички, които искрено изричат Иисусовата молитва, знаят, че чрез нея ние не само се каем, молим за милост и прошка, но се и отбраняваме от демоните, като ги поразяваме сякаш с меч.
Ще си позволим да открием и други примери от Свещеното Писание, които асоциират с това необикновено изобретение на светите отци, каквото е броеницата.
Преди всичко тя ни припомня евангелския разказ (Мат. 21:12 и сл.) за влизането на Христос в Божия храм. И, по-точно, епизодът, в който Той се възмутил, когато видял в Божия храм търговците на скот и менячите на пари (в канона изрично е уговорено, че единствено иудейските монети могат да бъдат жертвани за Бог). И защото Божият храм е предназначен единствено за молитви, а не за търговия, Христос прекатурил масите на менячите и като направил бич от върви (Иоан. 2:15) изгонил всички от храма. Броеницата се асоциира тъкмо с този бич от върви. Защото, когато се молим, ние наистина прогонваме от душата си “търгашите”, т.е. всяка нечиста сила, и “скота”, т.е. плътските желания. Тялото и човешкият дух, според апостол Павел, са Божият храм (1Кор. 3:16-17).
Броеницата също така ни припомня и притчата на Спасителя за сеяча (Мaт. 13: 3-9).
Растението, което е засадено върху камениста почва, или което няма корен, или което увяхва от горещините, може да се сравни с неразумната молитва. А правилната молитва (т.е. постоянната Иисусова молитва) – със стократното плододаване. И наистина стоте възела на броеницата ни намекват, че ако положим усилие при молитвата, ще бъдем възнаградени стократно.
Друго сходство можем да открием между възлите в броеницата и веригите, в които е бил окован Христос в Гетсиманската градина и обречен на страдания и позорна смърт – разпятие. Затова, когато изричаме молитвата, ние трябва да си спомним страданията на Спасителя или поне Неговото смирение в онези страстни дни. И доколкото краищата на броеницата са съединени с кръстче, сравнението е уместно, тъй като то би пояснило вътрешния смисъл на този прекрасен предмет. Апостол Павел казва: «Прочее, никой да ми не досажда, защото аз нося на тялото си раните на Господа Иисуса» (Гал. 6:17). Раните на Иисус е кръстът, който апостол Павел, както и всеки християнин, е носил. Затова и когато държим броеницата (ръката също е част от нашето тяло), ние не трябва да допускаме нищо, което да ни досажда в съсредоточаването върху Иисусовата молитва. Всичко останало има второстепенно значение. И така самата направа на броеницата ни напомня за Христовото смирение, което трябва да прилагаме при молитвата.
И накрая, четирите пискюлчета, т.нар. “воскрилие”**, от броеницата са били част от дрехите на иудеите, като са им напомняли за задължителното изпълняване на заповедите. Безусловно това се отнася и за нас: молитвата ще е действена единствено тогава, когато я изричаме истински. Но пискюлът асоциира и с ризата на Спасителя. …Докоснала се кръвоточивата жена до ризата на Христос и се излекувала (Мат. 9:21-22). Така и ние трябва да вярваме, че само с едно докосване до Христовата благодат, ще се избавим от страстите.
Може да изглежда, че всичко казано по-горе няма никаква връзка с броеницата. Но дори да е така, в Църквата случайни неща няма. Затова асоциацията с пискюла и Божията благодат е вярна. Затвореният кръг, който образува броеницата, символизира вечността. Апостол Павел казва: “Понеже видимото е временно, а невидимото – вечно” (2 Кор. 4:18). Броеницата действително изразява много невидими, възвишени, неща, които ни се явяват по време на Иисусовата молитва. Нека повторя: първо, броеницата е меч духовен, който ни помага в битката с демоните; второ, тя е бич, с който прогонваме от душата си страстите; трето, тя символизира усилието, което полагаме при молитвата и което стократно ще ни се въздаде; четвърто, тя ни учи на Христово смирение; пето, тя ни напомня за заповедите и за Божията милост и благодат. И накрая, тя е символ на вечността, към която човек се приобщава чрез нея.
Благоговейното отношение към броеницата означава, че трябва да я държим при Евангнелието и молитвеника [4].
Както пише монах Борис, с опит в Иисусовата молитва: “Ако искаш да прогониш дяволските помисли, изричай на глас и умно молитвата. Брате! Произнасяй я бавно, с умиление: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мен грешния!”.
Отброй от броеницата десет възела и се помоли на Божията Майка: “Пресвета Богородице, спаси всички ни и мен грешния”. И тя ще ти помага винаги и във всичко.
Брате! Бесовете се страхуват от истинската молитва! А ангелите помагат на онзи, който я изрича бавно, с умиление, както това видяха светите богоугодници прeп. Серафим Серовски, Симеон Дивногорец и прочие.
През целия си живот светите отци са се учили на гласна молитва и са получили възмездие от Светия Дух. Преуспели са, защото гласа им се е изливал от ума им, сърцето им, цялата им душа и тяло. Толкова силна е била любовта им към Бога.
Брате! Нека Бог и Пресветата Богородица ни помогнат при молитвите, които изричаме на църковните служби и в уединение. И да не допуснем нашите действия в манастира да станат безплодни поради неразумно и небрежно отношение в Божиите дела” [5].
За вътрешния смисъл на молитвата говори старец Теофан Затворник (1815 – 1894): “Важното е да съединиш ума и сърцето си, когато заставаш пред Господ. И да стоиш ден и нощ, до края на живота си”. Според определението, да се помолиш може и без думи. Тогава акцентът се пренася от моментното действие в продължителното съзерцание. Да се приобщиш към Бога, да проумееш с цялото си същество, че ние сме в Бог и Бог е в нас – това е същността на молитвата. Непрекъснатото говорене не прави хората по-близки. Напротив, толкова по-малко говорим помежду си, колкото по-добре се познаваме и по-силно обичаме. Приобщаването към Бога се постига по същия начин [6].
От една страна, молитвата е достъпна за всеки християнин, от друга, – тя ни посвещава в тайнството на съзерцанието. Този, който има намерение да я практикува ежедневно и продължително, трябва да намери опитен наставник, старец – задача нелека в наши дни. А този, който няма такъв наставник, може да отделя по 10 – 15 минути за нея всеки ден.
Предварителна подготовка за практикуването на молитвата не е необходима. Просто започни. “Ако не направиш първата крачка, няма да се научиш да ходиш. Ако не се гмурнеш, няма да се научиш да плуваш”. Същото е и с молитвата. Започва се с любов, благоговение и постоянство. Мисли не за това, че изричаш името, а за това, че заставаш пред Иисус. Произнасяй името бавно, тихо и спокойно.
Лесно се помнят думите на молитвата. Те са: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме” или “помилуй нас”. Те може и да се съкратят до “Господи Иисусуе Христе, помилуй ме”, или до “Господи, Иисусе”, та дори и до “Иисусе”. Някои прибавят “мен грешния”, като усилват момента на покаяние; други пък, спомняйки си изповедта на апостол Петър – “… Сине Бога Живого…”. Понякога в молитвата изричат името на Божията Майка или на някой светия. Но Името “Иисус” е неотменно в нея. Формулата може да се променя, но това трябва да става рядко. “Както растението не пуска корени, ако често го пресаждаш, тъй е и с молитвата, ако променяме думите й” – предупреждава св. Григорий Синаит.
За положението на тялото както при “каноничната” молитва, така и при “свободната” строги правила няма. В православната традиция най-често тя се произнася в седнало положение, но може и стоейки, и коленичейки, а ако чувстваш немощ – и лежейки. И, като правило, на тъмно или със затворени очи, но не пред иконата. Когато се молел, старец Силуан Атонски (1866 – 1938) нахлузвал шапката си чак до ушите, а часовника, чието тиктакане го разсейвало, криел в шкафа.
Тъмнината обаче действа приспиващо! Ако по време на молитвата ти се доспи, трябва да се изправиш, да си спомниш за кръстното знамение и ниско да се поклониш, докосвайки земята с дясната си ръка или с глава. В православните манастири обикновено се използва низка пейка без облегалка, но не и такава, която отпуска тялото.
При изричането на Иисусовата молитва се отброяват едно по едно топчетата от броеницата. Това се прави, за да не се разсейва молещият се и увличането му по броя на повторенията й никак не се поощрява. В “Откровените разкази на един странник” старецът определя, че Иисусовата молитва първоначално трябва да се изрича по 3 хиляди пъти, по-нататък – по 6 хиляди, и накрая – по 12 хиляди. Но, очевидно, смисълът тук не е в броя на повторенията на молитвата, а в изпитанието: готовността за изпълнение на заповедите. На нас повече ни допада съвета на епископ Теофан: “Казвате, че понякога забравяте, колко пъти сте изрекли молитвата. Не е страшно. Любовта към Господ е по-силна от това”.
При молитвата не е нужно да си представяте Спасителя.
“Добрите и лошите неща обикновено се запечатват в съзнанието ни като образи. Тогава молещият се е вече мечтател (phantasies), а не безмълвник (hesychastes)” – пише св. Григорий Синаит.
“А за да не изпаднеш в духовно изкушение, не допускай в себе си никакви представи, образи, видения” – пише преподобни Нил Сорски (+1508).
“При Иисусовата молитва връзката между ума и Господ трябва да е пряка, – пише епископ Теофан. – Същността на умната молитва се крие в заставането пред Бога, което означава силна вяра в това, че Бог е навсякъде и във вас, и вижда всичко. Божието око, което прониква в нас, не трябва да има образ, а да се крепи на усещане”.
“Само така ще почувстваме присъствието Му и цялата сила на Иисусовата молитва” [7].
Римуваната реч на Иисусовата, според светските изследователи, има лечебно действие. Както твърдят италианските учени, тя влияе благотворно на сърцето.
Специалисти са изследвали средната честота на дишането по време на молитвата, като текстът е трябвало да бъде изречен петдесет пъти. За сравнение е била измерена честотата на дишането при обикновен разговор и при упражнения за регулация на дишането.
Честотата на вдишванията при човека обикновено е 14 единици в минута или 8 при тренираните хора. По време на молитвата тя може да достигне едва 6 единици в минута. Но тези случаи, както твърдят кардиолозите, положително влияят върху сърдечно-съдовата система [8].
Иисусовата молитва е молитва за начинаещи, но и молитва, която посвещава в тайнството на съзерцанието. Нея може да практикува всеки и по всяко време: по време на разходки, в автобуса, във влака, когато ни мъчат безсъние или тревоги. Но едно е, когато се сещаме за нея “според случая”; друго е, когато я изричаме постоянно, прилагайки и свързаните с нея физически упражнения. Тук обаче не трябва да забравяме за намирането на опитен наставник, както вече споменахме.
За някои настъпва времето, когато Иисусовата молитва “влиза в сърцето”. Тогава тя вече не е съзнателно усилие, а потребност.
Православните вярват, че Божията сила е в името на Иисус и неговото изричане има божествено въздействие, дарено със свещена благодат. “Молитвата прониква цялото същество на човека, който изумен вижда себе си в Божествена светлина… Светлината на Иисусовото име чрез сърцето озарява и цялата вселена”. За всички молитвата носи смелост и радост. Нека отново да цитираме Странника (от “Откровените разкази”):
“Неуморно изричам Иисусовата молитва, която ми е най-скъпа и сладка на света. Понякога изминавам по седемдесет и повече версти*** на ден и не ги усещам. Ако почувствам студ, започвам по-често да се моля и веднага сe стоплям. Ако почувствам глад, започвам по-често да произнасям името на Христос и забравям за глада. Ако почувствам болки по тялото, отново молитвата ги заглушава. Ако някой ме оскърби, спомням си за Иисусовата молитва и всичко отминава… Слава на Бога! Сега чак разбирам изречението в Апостола: “Постоянно се молете” (срв. Ефес. 6:18) [9].
Приложение
Истории от живота на светите подвижници, свързани с молитвената броеница
За кончината на йеродякон Серапион
За този необикновен предмет, наречен броеница, говори един интересен епизод от живота на йеродякон Серапион. Той бил много благочестив и ревностен подвижник, който дори отказал да бъде посветен в сана йеромонах, макар и достоен за него. Йеродякон Серапион помолил братята да не го погребват три дни след кончината му. И когато издъхнал, те видели истинско чудо: тялото било положено на смъртния одър, а йеродяконът три часа отброявал топчетата на броеницата, което говорело за най-голямата степен на възхождане на духа му [10].
Един истински послушник – подражател на авва Доротей [11].
В килията на Йоан Кръстител живял един благоговеен и смирен монах на име Пантелеймон (светското му име е Теофил Теофилопулос). Родом той бил от градчето Лонганико, недалеч от Спарта. Прочел послушника от авва Доротей житието на авва Доситей, който живял в V в. в манастира на авва Серида, и решил да му подражава.
Така например, според житието авва Доситей веднъж отказал яйца, понеже не поискал разрешение от стареца си. Тъй постъпвал и отец Пантелеймон – без позволението на стареца не вършел нищо.
Той бил дотолкова самоотвержен в това си начинание, че дори и вода не пиел без благословията на стареца. Системно му изповядвал тайните си помисли и с готовност приемал последствията от тях.
Послушникът денонощно се молел: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме”, “Пресвета Богородице, спаси ме”, “Кръстителю Христов, моли се за мен грешния”, “Свети отци, молете се за всички и за мен грешния”. И с позволението на стареца той, освен ежедневното сурово послушание, се молел за родителите и роднините си.
За неговата всеотдайност в молитвите, църковните служби и Божествената литургия говори следния случай.
През 1931 г. старецът изпратил о. Пантелеймон при лекаря в Ерисос, който трябвало да оперира дясната му ръка. В продължение на 15 дни след операцията, обаче, той не бил в състояние да държи броеницата. Но старецът му заповядал толкова пъти да се поклони и толкова пъти да изрече молитвата, колкото време е било необходимо за заздравяването на ръката му. И о. Пантелеймон извършвал между 500 и 1000 поклона в денонощието.
Следващият разказ, на който бяхме очевидци, е пример за силата на въздържанието.
Беше лято и смокините вече зрееха. Ние с отец Пантелеймон трябваше да прекопаем градината, която се намираше на сто метра от килията ни и в която растяха много смокинови дървета. На една от почивките ние седнахме под едно от тях и аз станах, за да набера от плодовете му. Тогава отец Пантелеймон каза:
– Какво правиш, брате?
Без да подозирам, че върша нещо нередно, наивно отговорих:
– Брате, след като не сме си взели нищо за хапване, ще откъсна малко от узрелите смокини.
А той кротко ме попита:
– Брате, а ти поиска ли позволение от стареца?
– Ако знаех, брате, че тук смокините са узрели, щях да поискам. Не мисля, че старецът би отказал.
Хайдe сега да наберем от тях, пък после ще му кажем. – отвърнах аз, оправдавайки се.
Но отец Пантелеймон каза:
– Чудесна идея: значи, първо, тайничко ще си похапнем, и чак тогава ще молим за прошка! Това се нарича умишлен грях и се наказва. Първо трябва да поискаш разрешение за това, което ще правиш, за да бъде то по Божията благословия и да има за теб душевна и телесна полза.
Такъв беше отец Пантелеймон. И принципите, които той спазваше никога не го отклоняваха от правия път. Защото отговорността за действията му поемаше старецът, който винаги знаеше намеренията на о. Пантелеймон и съвестта му беше чиста и спокойна.
Силата на молитвената броеница
Един монах от манастира “св. Павел” отишъл при свети Герасим (известен със способността си да прогонва бесовете) в Каталония. По време на Божествената литургия монахът бил в олтара и наум повтарял молитвата: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй нас”. По някое време в църквата въвели един бесен, когото свети Герасим трябвало да излекува.
Но молитвата на монаха причинявала страдания на бесния и той се разкрещял:
– Ей, ти, монах, боли ме!
Чул това свещеникът и казал на монаха:
– Брате, по-силно се моли, та да се освободи това Божие създание от беса.
Освирепелият бесен креснал:
– Ей, ти, дърт поп, какво му говориш? Боли ме!
Монахът обаче започнал по-силно да се моли и човекът се освободил от беса.
За молитвата на отец Арсений
Отец Арсений Пещерник казвал: “Когато се моля стоейки, чувствам силно Божествено благоухание. Но когато се моля седейки, едва го усещам”.
Въпреки своите деветдесет и пет години и натрупания духовен опит, старецът ревностно продължавал да се обогатява чрез Иисусовата молитва [12].
Бележки:
* Владимир Иванович Дал (1801-1872) – писател, етнограф, лексикограф. През 1863 – 1866 г. публикува четиритомния речник “Толковый словарь живого великорусского языка”, наричан “съкровищницата на руския език”. (бел. пр.).
** Пола, долният край на дреха (бел. пр.)
***верста – руска мярка за дължина 500 сажена или около 1,06 км. (бел. пр.)
Литература:
1. Полный Православный богословский энциклопедический словарь в 2-х т. Т.2. Без даты.
2. «Старообрядчество. Лица, предметы, события и символы. Опыт энциклопедического словаря». М., Церковь, 1996.
3. Нижегородский Интернет-справочник “Культурный туризм”,
http://museum.nnov.ru/tourism/index.phtml?t=4&rid=7&kid=3&oid=3&ot=2.
4. Игумен Авраам, духовник Ново-Тихвинского женского монастыря г. Екатеринбург. http://sestry.ru/church/content/library/
5. Монах Борис. Наставления в мобитве Иисусовой. Православная жизнь. №9 (620). Сентябрь, 2001. http://st-jhouse.narod.ru/biblio/texts.htm
6. Епископ Диоклийский Каллис (Уэр.). Сила Имени.”ЦЕРКОВЬ И ВРЕМЯ”, 1(8), 1999. http://st-jhouse.narod.ru/biblio/Name/kallist/power.htm
7. Епископ Диоклийский Каллис (Уэр.). Сила Имени.”ЦЕРКОВЬ И ВРЕМЯ”, № 1(8), 1999. http://st-jhouse.narod.ru/biblio/Name/kallist/power. htm
8. British Medical Journal, 2001.
9. Епископ Диоклийский Каллис (Уэр.). Внутреннеe Царство. Киев, 2003.
10. http://sestry.ru/church/content/library/
11. http://dearfriend.narod.ru/books/other/kosma/94.html
12. Старец Паисий. Отцы-святогорцы и святогорские истории. Перевод с новогреческого Сергея Говоруна Свято-Троицкая Сергиева лавра, 2001. Макет, оформление,иллюстрации: http://museum.nnov.ru/tourism/index.phtml?t=4&rid=7&kid=3&oid=3&ot=2
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
