Как да се научим на умната молитва

През 1851 г. един неизвестен монах от Света гора написал книга за молитвата. Заглавието на книгата било преведено като „Бдителният ум: наставления за умносърдечната молитва“. Една книга, която не бих могъл да препоръчам за прочит на всички християни, тъй като тя, подобно на повечето класически православни текстове („Добротолюбие“, „Лествица“, аскетическите поучения на св. Исаак Сириец, и то това са само няколко от множеството подобни книги) е била писана за хора, придържащи се към духовния живот, отдадени на общение с Бога в изключително специфична манастирска среда, каквато понастоящем съществува на много малко места по света, или както други биха казали – среда, която вече не съществува никъде на планетата. Но така или иначе тeзи текстове са изключително привлекателни за нас, защото съдържат свидетелство за вид сближаване с Бога, изключително сближаване с Бога, за каквото мнозина съвременни люде копнеят.

По своята същина рискът при четенето на подобни книги е двупосочен. От една страна, имаме налице риск от заблуждение: да мислиш, че си достигнал висотите, за които тези свети творци говорят. От друга страна, (и най-често срещан в моя опит) е рискът от отчаяние, което идва, когато осъзнаеш, че не си в състояние да постигнеш дори подготвителното състояние за умната молитва, описвано в тези книги. И заблуждението, и отчаянието са нещо съвсем възможно за тези, които пристъпват към такива текстове без нужната предпазливост и напътствия. При все това, подобно на търсачи на съкровища, някои от нас биват примамени от подобни текстове, търсейки в тях златни и благотворни напътствия за молитва – злато, което да ползват и в света, в покварената човешка цивилизация и в реалностите на съвременната икономика, в които се намира нашето битие. Дори сред калта и тинята някои от нас все пак копнеят да съзрат свежи цветове, растящи единствено сред високопланинска зеленина.

Но ето и добрата страна на всичко това: възможно е все пак да намерим мъдро наставление и златни залежи от полезни проникновения в тези книги, писани за хора, напреднали в борбата чрез средствата на духовната молитва; да намерим наставления и упътвания, полезни не само за великите подвижници в молитвата, но също и за нас, начинаещите в тази сфера, за миряните, полагащи грижи за семейството и ежедневната си издръжка. Дори и тук, в света, ние можем да се заемем с някоя от общоприетите форми на молитвена практика и да вкусим от духовните й плодове.

Трябва обаче да имаме предвид, че сме само начинаещи, и добре да помним това. Ако Бог ни дари с чувство на молитвено въодушевление, това идва да ни посочи, че имаме Неговата подкрепа по този път, но не и да ни докаже, че сме достигнали нужната зрялост. И не бива никога да забравяме, че щом сме начинаещи, значи може лесно да бъдем подмамени (подобно на деца, прилъгани от подадено от непознат човек бонбонче), поради което не трябва да премълчаваме пред духовните си отци и майки какво според нашите представи се опитва да ни открие Бог. Злото върши делата си на тъмно. Откривайки мислите си пред друг човек – пред човек, когото уважаваме и чиято преценка за нашите преживявания е важна за нас, ние ще намерим най-доброто оръжие срещу заблуждението. И тъй като сме начинаещи, не бива така също да изпадаме в униние поради нашия бавен напредък и поради изострените атаки от страна на нашите страсти. Ние сме просто начинаещи, едва прохождащи в духовната борба. И точно както у прохождащите младенци, има непредвидени промени в емоционалното им състояние, по сходен, непредвиден начин се случва начинаещият да губи равновесие, защото е едва в началото на разпознаването и преодоляването на страстите.

На практика именно така, чрез укрепване в противодействието на страстите, ние научаваме една от основните поуки за по-нататъшно практикуване на умносърдечната молитва. В Беседа 3 на „Бдителният ум“ анонимният светогорски монах разказва за историите на двама християни и за това как демоните и страстите – най-големите врагове на молитвата – са се превърнали в средството, чрез което те се научили да се молят.

Всъщност когато попитали единия отец откъде е научил умната молитва, той отвърнал, че я бил научил от демоните. Когато попитали за същото и друг отец, той казал, че я бил научил от голобрадите момчета. Това може и да ви прозвучи странно, но не е. Първият, полагайки неимоверни усилия, за да отблъсква нападащите душата му демони, напреднал толкова много, че открил идеалния начин за нейното практикуване. Така на практика именно демоните станали непряка причина той да постигне това. Вторият, при вида на голобради момчета, изпадал в страх, че сърцето му може да се омърси от някакви нечисти зли помисли и нечестиви душевни настроения, поради което толкова активно принуждавал сърцето си към молитва, че също открил идеалния начин за нейното практикуване. Ето защо отговорите и на двамата са били съвсем верни.

Както се оказва, ако се борим със сърдечна молитва срещу демоните и страстите, стремящи се да забият остра преграда между нас и Бога, самите те могат да се окажат средство за ефикасно усвояване на молитвената практика. Авторът говори за демоните, генериращи страх. В текста той посочва как демоните ще ни внушават страховити помисли за неща, които биха се случили, ако поддържаме нашите добродетелни намерения. Тези мисли бързо провокират физически реакции, вследствие на което ние се запотяваме или разтреперваме, или чувстваме как сърцата ни започват да блъскат ускорено. Когато ни казва, че демоните могат да ни научат на молитва, авторът има предвид именно тези демони, генериращи страх. Когато почувстваме душите си обсипани с порой от страховити помисли, ние можем, както е постъпвал монахът, да се принуждаваме да повтаряме в сърцата си: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме.“ Можем да повтаряме тази молитва при всяко наше дихание, напрягайки сърцата и умовете си да се съсредоточат само и единствено върху молитвата. Когато се научим да правим това, ще открием, че даже демоните, проявяващи се у нас чрез помисли, които ни карат да се чувстваме парализирани от страх, даже тези демони могат да бъдат двигател за постепенно усвояване на чиста молитва в нашите сърца.

След това идва примерът с изкушението пред вида на голобрадите момчета. Макар тук да личи специфичен намек за хомосексуална страст, на практика всяка трайно напрягаща страст може да доведе до същия резултат у всеки човек, който пожелае да й се противопостави с молитва. Когато в моите първи студентски години полагах усилия да се придържам максимално към тогавашните ми представи за благочестие, аз ненавиждах настъпването на месец май, защото затоплянето на времето беше стимул за всички млади жени да свалят от себе си голяма част от дрехите си. През онези дни не знаех нищо за Иисусовата молитва, поради което си бях изградил навика да прекосявам университетските коридори, втренчил поглед в тавана, за да избегна гледката на женски тела и пораждащите се у мен страстни мисли и чувства. От опит мога да потвърдя, че Иисусовата молитва действа много по-ефикасно отколкото прекосяването на коридора с втренчен в тавана поглед (пък и това те предпазва от непредвидени сблъсъци с хора и предмети).

Няма значение какъв вид страст влива превъзбуда във вашата душа: било то злоба, гняв, похот, алчност, себелюбие, дори угнетеност или депресия. Всяка страст може да ни приучи да се молим, ако действително искаме да се освободим от нея или ако наистина желаем да усвоим молитвената практика. Веднъж случайно попаднах на една метафора, която ми помага много точно да описвам какъв начин на действие има Иисусовата молитва, когато я използвам – за мен тя е тояга, даваща ми възможност да прогонвам нежеланите помисли, да прогонвам демоните. Щом се почувствам атакуван, щом почувствам нежелани помисли да нахлуват у мен или греховни образи да обладават ума ми и не успявам да се отърся от тях по някакъв прост начин, тогава единственото оръжие, което ми остава е Иисусовата молитва, повтаряна дълбоко и активно в сърцето, и дори с енергично повтаряне на глас. Понякога, ако не съм на някое по-особено място, се случва да изляза да се поразходя или дори да се кача в колата си, за да мога активно и високо да си повтарям: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй ме!“

От това, което съм чел, и от наставленията на неколцината благочестиви хора, с които съм се срещал през годините, аз съм научил, че съществуват висоти на молитвената практика и ниво на сближаване с Бога, които са твърде далеч от онова, което може би някога ще мога да постигна – главно, защото не съм монах, и още поради това, че не съм човек с особено прилежание. Независимо от всичко има трохички, падащи от трапезата на всички онези мъже и жени, които така неизмеримо са изпълнили душите си с добродетелност и благоговение, и за нас те ще бъдат късове злато за придобиване на духовно вникване и опит в молитвата, като по този начин дори ние, живеещите в света, ще внесем храна и сила в душите си. Към трохите от тази трапеза принадлежи и практикуването на Иисусовата молитва като вид тояга за прогонване на нежеланите демонски помисли и страстите. И ако прилагаме тази молитва – не просто да мислим за нея, но реално да я практикуваме – ако прибягваме към нея, когато ни атакуват страхове или страсти, ще открием, че тази трошица за духовно прозрение може да се окаже всичко, от което се нуждаем, за да надмогнем страстите и да постигнем възрастване в добродетелта и в познанието на Господа Иисуса Христа. Така е възможно да поемем по пътя, чрез който самите ние да открием защо това се нарича умносърдечна молитва. I www.pravmir.com

Превод: Анжела Петрова