„Отче наш“: десет въпроса за главната християнска молитва

Молитвата „Отче наш“ се нарича още и Господнята молитва, защото Сам Иисус Христос я дава на апостолите в отговор на молбата им: научи ни да се молим (Лук. 11:1). Днес християните произнасят тази молитва всекидневно, в храма по време на литургията всички миряни я пеят или казват на глас. Но, за съжаление, повтаряйки я често, ние не винаги осмисляме какво е вложено в дълбочината на думите ѝ.

Отче наш, Който си на небесата

1. Наричаме Бога Отец – затова ли, защото е създал всички нас?

Не, по тази причина можем да Го наричаме Създател или Творец. Докато обръщението Отец предполага точно определени лични отношения между децата и Бащата, които трябва да се изразяват преди всичко в уподобяване на Отца. Бог е любов, затова целият ни живот трябва да стане израз на любовта към Бога и към хората около нас. Ако това не се случи, рискуваме да се уподобим на онзи, за когото Иисус Христос казва: Ваш баща е дяволът; и вие искате да изпълнявате похотите на баща си (Йоан. 8:44).

Старозаветните юдеи са загубили правото да наричат Бога Отец. За това с горчивина говори пророк Йеремия: И казвах Аз: …ти ще Ме наричаш твой отец и не ще отстъпиш от Мене. Но, наистина, както жена вероломно изневерява на съпруга си, тъй вероломно постъпихте с Мене вие, доме Израилев, казва Господ… Върнете се, размирни деца: Аз ще изцеря вашето непокорство (Йерем. 3:19, 20-22). Обаче възвръщането на непокорните и размирни деца ще стане едва с дохождането на Иисус Христос. Чрез Него Бог отново осиновява всички, които са готови да живеят по заповедите на Евангелието. Св. Кирил Александрийски казва: „Само Бог може да позволи на хората да наричат Бога Отец. Той е дарувал това право на хората, правейки ги синове Божии. И независимо, че те са се отдалечили от Него и са проявили извънредна злоба към Него, Той им е дарувал забрава – забравяне на оскърбленията и причастието на благодатта.“

2. Защо „Отче наш“, а не „Отче мой“? Че какво може да бъде повече лично дело за човека от обръщането му към Бога?

Най-главното и най-лично дело на християнина е любовта към другите хора. Затова сме призвани да просим от Бога милост не само за себе си, а и за всички хора, които живеят по земята.

Св. Йоан Златоуст подчертава: „… Той не казва: Отче мой, Който си на небесата, а Отче наш, и с това ни повелява да възнасяме молитва за целия човешки род и никога да нямаме предвид само собствената си изгода, а винаги да се стараем за ползите на ближния. По такъв начин и враждата ще унищожиш, и гордостта ще понижиш, и завистта ще изкорениш, и ще влезе любовта – майката на всяко добро; унищожава се неравенството на човешките дела и се изявява пълното равночестие между царете и бедните, тъй като и в най-възвишените и в най-обикновените дела ние имаме равно участие.“

3. Защо „на небесата“, след като Църквата учи, че Бог е вездесъщ?

Бог действително е вездесъщ. Затова пък човек винаги се намира на някакво място, при това не само телом. Нашите мисли също всякога имат определена насоченост. Споменаването на небесата в молитвата помага да отвлечем ума си от земното и да го насочим към небесното.

Отново св. Йоан Златоуст отбелязва: „А когато казваме „на небесата“, с тези думи не заключваме Бога на небето, а отвличаме, отдалечаваме молещия се от земята.“

Да се свети Твоето име

4. Защо специално да молим за това, след като Бог и бездруго си е винаги свят?

Да, Бог винаги е свят, но ние самите далеч не всякога сме свети, макар че Го наричаме наш Отец. Но бива ли децата да не приличат на своя Отец? „Да се свети Твоето име“ – това е молбата към Бога да ни помага да живеем праведно, тоест така, че Неговото име да се свети и чрез нашия живот.

Св. Йоан Златоус обяснява: „Да се свети значи да се прославя. Бог има собствена слава, изпълнена с всяко величие и непроменима. Но Спасителят повелява на молещия се да проси, щото Бог да се слави и чрез нашия живот. Затова и по-преди Той казва: Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец (Мат. 5:16)… Удостой ни [и сподоби нас…] – както Спасителят ни учи да се молим – така чисто да живеем, че чрез нас всички да Те славят“.

Да дойде Твоето царство

5. За какво царство става дума? Нима молим Бога Той да стане всемирният цар?

Думите Царството Божие в случая означават две понятия:

Едното значение – това е състоянието на обновения свят след края на света и Страшния съд, в който свят ще живеят преобразените от благодатта хора, които ще наследят това Царство.

Другото значение: това е състоянието на човека, който, изпълнявайки заповедите на Евангелието, е победил действието на страстите и чрез това е допуснал в себе си да действа благодатта на Светия Дух, която всеки християнин получава в тайнството Кръщение.

Св. Теофан Затворник казва: „Това царство е бъдещото небесно царство, което ще се открие след края на света и страшния съд Божий. Но за да желаем искрено пришествието на това царство, трябва да сме уверени, че ще бъдем удостоени с него заедно с онези, на които ще бъде казано: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (Мат. 25:34). А достойни за това ще бъдат онези, в които още в сегашния живот е пресечено, прекратено царството на греха, страстите и дявола. Прекъсването на това царство на греха става чрез действието на благодатта според вярата в Господа Спасителя. Повярвалият предава себе си на Господа, като Му обещава да живее свято и непорочно. Затова в тайнството Кръщение се дава благодатта на Светия Дух, която благодат възражда кръстения за нов живот; от този миг вече не грехът царства в него, а благодатта, която научава човека на всяко добро и го подкрепя, за да го върши. Това е царството на благодатта, за което Господ казва: царството Божие вътре във вас е. Бъдещото царство е царството на славата, а това – духовното, е царството на благодатта. Молитвата „Отче наш“ обема заедно и едното, и другото царство. Иначе, желаещият по-скорошното пришествие на бъдещото царство, но без да е станал син на царството на благодатта, – все едно желае по-скоро да дойде краят на света, и Страшният съд, при който човекът ще се окаже на страната на онези, които ще чуят: идете си от Мене, проклети, във вечния огън, приготвен от дявола и ангелите му.“

Да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята

6. Нима Бог и без такава наша молба не осъществява Своята воля на земята?

Божията воля се осъществява на земята не само чрез Неговото непосредствено действие, но също и чрез нас, християните. Ако ние живеем по заповедите на Евангелието, значи изпълняваме волята Божия. Ако ли не – то тази воля ще остане неосъществена в това място, което не сме изпълнили. И така – посредством нас, злото влиза в света. Затова, чрез думите да бъде Твоята воля ние молим Бога да ни предпази от такава беда и да направлява живота ни към изпълнение на Неговата блага воля.

Блажени Августин пише: „ Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята. Твоите Ангели Ти служат на небето, да Ти служим и ние на земята. Ангелите на небето не Те оскърбяват, да не Те оскърбяваме и ние на земята. Те вършат Твоята воля; така да я вършим и ние. – И за какво тук да се молим, ако не за това, да бъдем добри? Защото Божията воля пребивава в нас тогава, когато я изпълняваме; а това значи да бъдем добри“.

Насъщния ни хляб дай ни днес

7. Какво значат думите „насъщен хляб“ и „днес“?

„Насъщен“ значи необходим за нашето съществуване; „днес“ – в този ден. Следователно, молитвата е за това, което ни е най-необходимо в дадения момент, в днешния ден. Думата „хляб“ – светите отци тук я разбират в две значения: хлябът като храна и хлябът като Евхаристия.

Св. Симеон Солунски казва: „Макар че се молим и за небесното, но ние, като смъртни хора, за да поддържаме нашето същество, молим се и за хляб, знаейки, че и той е от Тебе. Молейки се само за хляба, ние не искаме излишното, а само необходимото за настоящия ден, тъй като сме научени да не се грижим за утрешния ден, защото Ти се грижиш за нас и в днешния ден, ще се грижиш и утре, и всякога.

Но и друг насъщен хляб ни дай днес – живият хляб, слязъл от небето, всесветото тяло на живото Слово. Това е насъщния ни хляб: защото той укрепява и освещава душата и тялото, и който яде от тоя хляб, ще живее вовеки (Йоан. 6:51).“

И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си

8. Бог прощава греховете само на този, който и сам е простил на своите оскърбители. А защо да не прости въобще на всички?

На Бога не са присъщи обидата и отмъщението. Всеки миг Той е готов да откликне и да прости на всеки, който се обърне към Него. Но опрощаване на греховете е възможно само в случай, когато човек се е отказал от греха, прозрял е цялата му разрушителна мерзост и го е възненавидял заради бедите, които грехът е внесъл в неговия живот и в живота на други хора. А да простим на оскърбилите ни – това е пряка непосредствена заповед на Христа! И знаейки тая заповед, ако все пак не я изпълняваме, ние грешим, и този грях за нас е толкова приятен и важен, че не желаем да се откажем от него даже и заради Христовата заповед! С такъв товар на душата е невъзможно да се влезе в Царството Божие. И виновен за това не е Бог, а самите ние.

Св. Йоан Златоуст изяснява: „Това прощаване първоначално зависи от нас и в наша власт е да се състои съдът, произнасян за нас. Та, никой от неразумните, бидейки сам подсъден за голямо или малко престъпление, да няма основание да се оплаква от съда, Спасителят прави теб, най-виновния, съдия над самия себе си, и сякаш ти казва: каквато присъда сам ти си отсъдиш, такава присъда и Аз ще произнеса за тебе; ако простиш на своя събрат, и от Мене ще получиш същото благодеяние“.

И не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия

9. Нима Бог изкушава някого или го въвлича в изкушение?

Бог, разбира се, никого не изкушава. Но ние не сме в състояние без Неговата помощ да преодолеем изкушението. И, получавайки тази благодатна помощ, ако изведнъж решим, че можем да живеем добродетелно и без Него, тогава Бог отнема от нас Своята благодат. Но Той ще направи това не поради отмъстителност, а за да можем в горчивия си опит да се убедим в собственото си безсилие пред греха, и отново да се обърнем към Него за помощ.

Св. Тихон Задонски казва: „С тези думи – и не въведи нас в изкушение – молим Бога да ни съхрани със Своята благодат от изкушенията на света, на плътта и на дявола. И макар и да паднем в изкушения, за това и просим, Бог да не допусне да ни победят, а да ни помага да ги преодолеем и победим. Ясно е, че без Божията помощ ние сме безсилни и немощни. Ако бихме могли сами да се противопоставяме на изкушението, не бихме имали повелята да Го молим за помощ. Само като почувстваме нападащото ни изкушение, веднага се молим и просим помощ от Бога. И тъй, от всичко това се учим да не разчитаме на себе си и на своята сила, а на Бога“.

10. Кой е лукавият? Или лукавото? Как правилно да разбираме тази дума в контекста на молитвата?

Думата лукав (хитър, коварен) е противоположна по смисъл на думата прям (непосредствен, открит, явен). Лук (лък – рус.: оръжие), излучина (рус.: кривина, изкривяване), знаменитото Пушкиново лукоморье (от поемата „Руслан и Людмила“) – това са все думи родствени на думата лукав, в смисъл, че означават някаква кривина, изкривено място, нещо неправо. В Господнята молитва лукав е наречен дяволът, който изначално е бил сътворен като светъл ангел, но с отпадането си от Бога е извратил собствената си природа, изопачил е естествените ѝ движения. Всяко негово действие е станало също извратено, тоест лукаво, неправилно.

Св. Йоан Златоуст пояснява: „Тук Христос нарича лукав дявола, заповядвайки ни да водим против него непримирима борба, като ни разкрива, че той е такъв не по природа. Злото зависи не от природата, а от свободата. Дяволът предимно се нарича лукавия – това е заради извънредно многото зло, което се намира в него, и затова, че той, без с нищо да е обиден от нас, води против нас непримирима борба. Затова Спасителят не е казал „избави ни от лукавите“, а „от лукавия“; и с това ни поучава да не се гневим на ближните си за оскърбленията, които понякога търпим от тях, а цялата си вражда да насочваме против дявола, като виновник за всички злини“. | Foma.ru

 

Превод: Венета Дякова