Упражняването на Иисусовата молитва

В продължение на много години монасите произнасят устно тази молитва, без да търсят изкуствени начини за съединяване на ума със сърцето. Вниманието им се съсредоточава върху това, да съгласуват ежедневния си живот с Христовите заповеди. Вековният опит на тази аскеза показва, че умът се съединява със сърцето по Божие действие тогава, когато монахът придобие сериозен опит в послушанието и въздържанието; когато умът, сърцето и самото тяло на „вехтия човек” са в достатъчна степен свободни от властта на греха. Но както в миналото, така и днес отците понякога разрешават да се прибегне към изкуствения метод, чрез който умът се свежда в сърцето. Това става по следния начин: монахът заема удобно за тялото положение и, навел глава към гърдите, мислено произнася молитвата, поемайки тихо въздух с думите: „Господи Иисусе Христе (Сине Божи)”, а след това издишва, завършвайки молитвата: „помилуй мене (грешния).” По време на вдишването вниманието на ума отначало следва движението на въздуха и спира в горната част на сърцето. По този начин, след известна практика, вниманието вече не се разсейва, умът се установява близо до сърцето и дори може да влезе вътре. Опитът ще покаже, че този метод дава възможност на ума да види не самото физическо сърце, а онова, което става в него: чувствата, които се пораждат вътре, както и мисловните образи, които се приближават отвън. Тази аскетическа практика води до това, че монахът започва да усеща сърцето си и да пребивава с вниманието на ума си в него, вече без да прибягва към „психосоматичния метод”.

Изкуственото прилагане на този похват може да помогне на начинаещия да намери мястото, в което трябва да се държи вниманието на ума по време на молитва и изобщо по всяко време. Истинската молитва обаче не може да се постигне по този начин. Тя идва само чрез вярата и покаянието, които са нейната единствена основа. Опасността от психосоматичния метод, както показва дългият опит, е в това, че мнозина придават прекалено голямо значение на метода. За да се избегне вредното изкривяване на духовния живот на молещия се, в древни времена на начинаещите е бил препоръчван друг начин, много по-бавен, но несравнимо по-правилен и полезен: вниманието на ума да се съсредоточава в Името на Иисус Христос и думите на молитвата. Когато съкрушението за греховете достигне определена степен, умът естествено върви към съединяване със сърцето.

Пълната формула на молитвата е: Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния. Именно тази формула се предлага на начинаещия. В първата част на молитвата изповядваме Христа Бога, Който се е въплътил заради нашето спасение. Във втората – признаваме с разкаяние нашето падение, нашата греховност и нужда от изкупление. Съединяването на догматическото изповядване на вярата с покаянието прави молитвата по-пълна в нейното положително съдържание.

В процеса на развитие на Иисусовата молитва можем да установим известна последователност:

1) Устна: произнасяме молитвата устно, съсредоточавайки вниманието си в Името и думите на молитвата.

2) Умна: произнасяме Името Иисус Христос и цялото съдържание на молитвата мислено, без да движим устните си.

3) Умно-сърдечна: умът и сърцето са съединени в своето действие; вниманието е затворено вътре в сърцето и оттам произнася молитвата.

4) Самодвижна: молитвата се е установила в сърцето и без особено усилие на волята сама се извършва вътре в него, привличайки там и вниманието на ума.

5) Благодатна: молитвата действа в нас като нежен пламък, като вдъхновение свише, което услажда сърцето с усещането за Божията любов и грабва ума в духовни съзерцания. Понякога тя се придружава от виждане на Светлината.

Постепенното възхождане в молитвата е най-правилното. Настоятелен съвет към този, който стъпва на попрището на борбата за Иисусовата молитва, е да започне с устната молитва и да я извършва дотогава, докато тя бъде усвоена от тялото: от езика, сърцето, мозъка. Продължителността на този период у всеки е различна; колкото по-дълбоко е покаянието, толкова по-кратък е пътят.

Упражняването в умната молитва може за известно време да се съчетае с психосоматичния метод, т.е. молитвата да се извършва от ума, ритмично или неритмично, чрез вдишвания при първата и издишвания при втората част, както е описано по-горе. Тази практика може да бъде полезна, ако не се забравя, че всяко призоваване на Името на Христос трябва да бъде неразривно свързано с Него, със Самата Личност на Христа Бога. В противен случай молитвата се превръща в техническо упражнение, в грях срещу заповедта: „Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог.”¹

Когато вниманието на ума се установи в сърцето, тогава става възможен пълният контрол на онова, което става в него и борбата със страстите получава разумен характер. Молещият се човек вижда как враговете се приближават отвън и е в състояние да ги прогони със силата на Името Христово. При този подвиг сърцето придобива тънка чувствителност и става прозорливо: то интуитивно знае състоянието на онзи, за когото се моли. Така се извършва преходът от умната молитва към умно-сърдечната, а след това на подвижника се дава и дарът на самодвижната молитва.

Стремежът ни е да предстоим пред Бога в единството и целостта на нашето същество. Призоваването със страх Божи на Името на Спасителя, придружено от непрестанното старание да живеем според заповедите, постепенно довежда до блаженото единство на всичките ни сили, отслабени от падението. В този чуден, но болезнено труден подвиг никога не бива да се бърза. Бог не насилва нашата воля, но и Той Самият не може да бъде заставен насила да върши каквото и да било. Онова, което се постига чрез усилие на волята с психосоматичния метод, не може да се удържи дълго, и което е по-важно: то не съединява духа ни с Духа на Живия Бог.

В условията на днешния свят молитвата изисква свръхчовешко мъжество, тъй като срещу нея се съпротивлява цялата съвкупност на космическите енергии. Да устои в неразсеяна молитва за човека означава да удържи победа на всички равнища на природното съществуване. Този път е дълъг и трънлив, но идва миг, когато лъч от Божията Светлина пронизва гъстия мрак и отваря процеп, през който виждаме Самия Източник на Светлината. Тогава Иисусовата молитва получава космически и свръхкосмически измерения.

„Упражнявай се в благочестие, защото телесното упражнение за малко е полезно, а благочестието е полезно за всичко, понеже съдържа обещание за сегашния и за бъдещия живот. Тия думи са верни и достойни за всяко възприемане. Затова се и трудим… защото се уповахме на живия Бог, Който е Спасител на всички човеци… Поръчвай това и поучавай.”² Да следваме това учение на апостола е най-верният път към Онзи, Когото търсим. Ние не мислим за изкуствени средства за постигане на обожението, а вярваме, че Бог е дошъл на земята, открил ни е тайната на греха, дал ни е благодатта на покаянието. И затова се молим: „Господи Иисусе Христе, Сине Божи, помилуй мене, грешния”, – с надежда за прошка и примирение в Неговото Име. Думите – „помилуй мене, грешния” – ние не оставяме до края на живота си. Пълната победа над греха е възможна единствено чрез вселяването на Самия Бог в нас. В това се състои нашето обожение, благодарение на което ще стане възможно непосредственото съзерцаване на Бога „както си е”. Пълнотата на християнското съвършенство в пределите на земята е непостижима. Св. Йоан Богослов пише: „Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни.”³ Той твърди също, че в бъдещия век нашето обожение ще достигне своя завършек, защото „ще Го видим както си е. И всякой, който има тая надежда на Него… очиства себе си, както е Той чист… Всякой, който пребъдва в Него, не съгрешава; всякой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал.”⁴ Добре е да се проникнем от съдържанието на това послание, за да бъде призоваването на Името на Иисус Христос действено, спасително; за да „преминем от смърт към живот”⁵, за да се „облечем в сила свише”⁶.

Една от най-забележителните книги сред творенията на отците-подвижници е „Лествицата” на преп. Йоан Синайски. Тази книга четат начинаещите монаси, тя е авторитетен коректив и за „съвършените”. (Може би не е излишно да повторим, че съвършенството на земята никога не е пълно.) Подобни разсъждения са верни и за Иисусовата молитва. С нея се молят по време на всяка работа обикновените благочестиви хора; с нея монасите заменят църковните служби или я казват „наум” в храма по време на богослужение; тя е главното занимание на монасите от килиите, както и на пустинниците-исихасти.

Извършването на тази молитва е тясно свързано с богословието на Божието Име. Тя има дълбоки догматически корени, така както и целият аскетически живот на православните християни хармонично се съпътства от догматическото съзнание. В някои от своите форми тя наистина се превръща в огън, който изгаря страстите.⁷ В нея се крие божествена сила, която възкресява мъртвите от грехове; тя е светлина, която просвещава ума и му дава способността да вижда силите, действащи в „космоса”; тя дава също и възможността да съзираме какво става в сърцето и ума: тя „прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни”⁸.

Благоговейното извършване на тази молитва води човека до сблъсък с много от скритите в атмосферата съпротивителни енергии. Когато се принася в състояние на дълбоко покаяние, тя прониква в онази сфера, която е отвъд пределите на „мъдростта на мъдреците и разума на разумните”⁹. В своите най-интензивни прояви тя изисква да имаме или голям опит, или наставник. За всички без изключение са необходими бдителност и внимание, дух на съкрушение и страх Божи, търпение към всичко, което ни сполетява. Тогава Иисусовата молитва се превръща в сила, която съединява духа ни с Божия Дух; дава ни усещане за живото присъствие в нас на вечността, като преди това ни е превела през бездните на тъмнината, скрити в нас.

Тази молитва е велик небесен дар за човека и човечеството.

Колко е важно пребиваването (за да не кажа – упражняването) в молитва, ни показва самият опит. Смятам, че е допустимо да направим сравнение с естествения живот в света и да вземем като пример известни факти от ежедневието. Спортистите, които се готвят за състезание, в продължение на много време повтарят едни и същи упражнения, за да могат в момента на самото изпитание да изпълнят вече добре усвоените движения бързо, уверено и сякаш механично. От количеството на упражненията зависи и качеството на изпълнението. Ще приведа също и един случай от живота на мои познати. Това, което ще разкажа, чух от най-близък на действащите лица човек. В един европейски град двама братя се оженили почти едновременно за две млади жени. Едната от тях била доктор по медицина, човек с голям ум и силен характер, а другата – била по-красива, жива, образована, но не особено интелектуална. Когато наближило време да родят, те решили да направят първото си раждане като следват неотдавна появилия се метод на „безболезнено раждане”. Първата, лекарката, бързо схванала механизма на действията и след два-три урока от специалната гимнастика изоставила упражненията, уверена, че е разбрала всичко и в нужния момент ще изпълни наученото. Другата имала слаби познания по анатомия и не се интересувала от теоретичната страна, а само усърдно повтаряла предписания комплекс от упражнения и отишла на раждането, вече добре усвоила необходимите движения. И какво мислите? Първата жена, когато започнало раждането и се появили болките, забравила всичките си теории и родила много трудно, „с болки”¹⁰. А другата родила почти без болка, без усилие.

Така ще бъде и с нас. За съвременния образован човек е лесно да разбере ”механизма” на умната молитва. За него е достатъчно да се помоли две-три седмици с малко усърдие, да прочете няколко книги и вече е готов той самият да добави своя книга към написаните. Но в часа на смъртта, когато цялото ни същество ще бъде подложено на насилствен разрив; когато мозъкът губи яснота и сърцето изпитва силни болки или слабост, тогава всичките ни теоретични знания ще пропаднат и молитвата може да се изгуби.

Необходимо е да се молим с години. Да четем малко и само онова, което е свързано по някакъв начин с молитвата и чието съдържание усилва влечението към покайна молитва с вътрешно затваряне на ума. От продължителното упражняване молитвата ще стане наша природа, естествена реакция на всяко явление в духовната сфера: независимо дали то е светлина или тъмнина; явяване на свети ангели или демонични сили; радост или скръб. С една дума, тя ще бъде наша реакция по всяко време и при всички обстоятелства.

С тази молитва нашето раждане за небесния свят може наистина да стане „безболезнено”.

Новият Завет е малка по обем книга, но тя ни разкрива последните дълбини на безначалното Битие. Теорията на Иисусовата молитва също не се нуждае от много думи. Съвършенството, явено от Христос, е непостижимо в пределите на Земята; не е възможно да се опишат и многобройните изпитания, през които минава подвижникът на тази молитва. Нейното извършване по странен начин води човешкия дух до сблъсък със „силите”, скрити в „Космоса”. Иисусовата молитва предизвиква борба на космическите сили срещу човека, или по-точно казано, на „светоуправниците на тъмнината от тоя век, поднебесните духове на злобата”¹¹. Тя възнася човека в сфери, отвъд границите на земната мъдрост, затова в най-висшите ѝ форми тя изисква да имаме „ангел, верен наставник”.

По своята същност Иисусовата молитва надхвърля всякаква външна форма. На практика обаче, вследствие на неспособността ни да пребиваваме в нея дълго време с „чист ум”, заради дисциплината вярващите използват броеница. На Света гора най-разпространена е броеницата от сто възела, разделена на четири части (всяка от по двадесет и пет възела). Броят на молитвите и поклоните през деня и през нощта се определя в съответствие със силите на всеки монах, както и с условията му на живот.

Из За молитвата на св. Софроний Атонски, Омофор 2021, превод: Мила Игнатова

Бележки