Божествената искра в творчеството на Шуберт

220 години от рождението на композитора

Великият композитор-романтик [1] Франц Шуберт се ражда на 31 януари 1797 г. в Лихтентал (близо до Виена). Още от рано се проявили музикалните му заложби. Първият учител по цигулка на композитора е неговият баща, народен учител.

Малкият Франц имал също така и прекрасен глас. Той пеел в църковния хор, изпълнявайки трудни солови партии. Когато навършил 11 години, Франц постъпил в Конвикт (общежитие) – императорска школа за подготовка на църковни певци. Между учителите му е бил и Салиери [2], придворен капелмайстор във Виена. Интересен факт е, че учителят на Франц по хармония уверявал, че се чувства почти излишен пред ученика си [3].

По-късно Франц за няколко години става народен учител като баща си, като не престава да твори: опери, меси, песни и др. Негов приятел го извлича от училището, подпомага го и го запознава с някой именити поети, живописци и музиканти. Скоро Шуберт става душата на този кръг [4].

Вследствие на неуспеха му да получи учителско място в Любляна (столицата на днешна Словения), престава едно любовно увлечение на композитора, а пък мечтанието му по една от дъщерите на граф Естерхази, на които е бил учител, си остава просто бленуване. Животът на гениалния романтик, който все не успява да се добере до щатна музикантска длъжност, тече „почти негласно, незабележимо и външно неромантично” [5]. Франц Шуберт умира във Виена на 31 години от тифус на 19 ноември 1828 г.

Шубертовото творчество е огромно: песни, симфонии, сонати за пиано, опери, мелодрами, големи хорови композиции с разновиден съпровод, меси и други църковни творби, струнни квартети и др. Произведенията му наброяват близо 1000. Няма област в музикалното изкуство, в която композиторът да не е творил. Той композира солови песни с клавирен съпровод само в един ден, а най-ценни негови композиции, напр. недовършената симфония в си-минор и голямата в до-мажор са открити и издадени много години след смъртта му. Музиката на Шуберт оказва влияние на композиторите-романтици от следващите поколения.

Според руския музиковед Вера Галацкая „истинското дете на Шуберт е песента” [6]. Шуберт е автор на повече от 600 песни. Бетовен (когото Шуберт дори не посмява да посети от притеснение и скромност) намира „божествена искра” в песните на Шуберт. Шуберт пише музика към много произведения на Гьоте и Шилер. Венец на вокалното му творчество са „Лебедовите песни”.

Шуберт е гениален мелодик. Неговата мелодия е чиста и прекрасна. Неговата музика, която е „песен от толкова чист и съдържателен вид и която е при това сърдечна изповед на простодушен и все пак високо замечтан човек, не може да на бъде музика с широка обществена и дълготрайна историческа стойност.” [7]

Шуберт е бил пословично скромен, отдаден и принципен в творчеството си, което не му е позволявало да прави никакви компромиси със себе си. Композиторът е приемник на виенските класици [8], като сам черпи от народнопесенната съкровищница на австрийската си родина. Неговата музика е „от песен родена и към песен устремена”, тя е „музика на настроение и унес, на фантазия и видения – на романтика именно.” [9]

Някои се опитват да изкарат Шуберт враждебно настроен към религията и пантеист [10] (заради любовта на твореца към природата), но това не е вярно. Неговият приятел композиторът Анселм Хютенбренер потвърждава това: „Шуберт е набожен и твърдо вярва в Бога и безсмъртието на душата…”. Самият баща на композитора Франц Теодор Шуберт бил много вярващ човек. В дневника на Франц Шуберт намираме мисли за вярата: „С вяра човекът влиза в света, тя се появява много по-рано от разума и знанията, защото, за да разбера нещо, аз трябва първо да повярвам на нещо; тя е върховна основа, върху която слабият разум поставя първите стълбове на своите доказателства. Разумът не е нищо друго, освен анализирана вяра.”

Приятелят на Шуберт Йозеф Шпаун свидетелства, че в годините на обучение на композитора – църковната служба, която била тягостна за други, доставяла удоволствие на младия Шуберт, а църковните произведения, отличаващи се със съдържателност и религиозно вдъхновение, а не с външен блясък, възхищавали детската душа на Шуберт. Вярно е, че на композитора му е била чужда обредната, външната страна на богослужението на Католическата църква, както и това, че се е изказвал не съвсем ласкаво за някои католически свещенослужители, което е било продиктувано от компрометираното им поведение. Интересно е да се отбележи, че бидейки учител във Виена на дъщерите на граф Естерхази, Шуберт не забравял да посещава църквата. Самият Шуберт свидетелства: „Много се удивяват на благочестивото чувство, което съм изразил в химна на Светата Дева, и което, изглежда, завладява всички души и настройва за молитва. Мисля, че това произхожда от факта, че аз никога не се моля насила и, с изключение на моментите, когато тя несъзнателно ме улавя, аз никога не съчинявам подобни химни и молитви, но тогава тя (молитвата) е истинно и реално благочестие.” От това можем да заключим,че Шуберт е писал своите духовни произведения в някакво молитвено-съзерцателно състояние. По свидетелството на баща му, композиторът преди смъртта си се е причастил: „Вчера, сряда, в 3 часа след обяд, след кратко боледуване и причастие моят любим син Франц Шуберт, композитор, отиде в един по-добър свят …” [11].

Свидетелство за вярата на композитора е и фактът, че той е написал не малко религиозни произведения. Между църковните произведения на Шуберт откриваме меси (шест на брой – Шуберт пише меси през целия си живот), офертории, химни, незавършената оратория „Лазар”. Между духовните му химни, посветени на Света Богородица са – както прочутият с красотата и вдъхновената си лиричност „Ave Maria” [12], така и няколко „ Salve Regina” („Приветствам Теб, Царице небесна”).

Днес, когато се навършват 220 години от рождението на великия композитор, трябва да признаем, че в творбите на Шуберт се чувства диханието на правдата и красотата. Без Божието вдъхновение композиторът не би могъл да сътвори толкова много произведения за краткия си земен път (понякога е писал по няколко песни на ден).

Съвременният класически композитор – православният християнин Арво Пярт, твърди, че в песните на Шуберт (макар да не са с религиозни текстове) има религиозен дух, който отсъства в редица меси [13]. Пярт споделя и това, че ако на смъртното му легло му биха предоставили възможността да избере музика, която да чуе за последно; музика, която да го утеши и подготви за пътя – той би избрал Шуберт [14].

Шубертовите творби са истински човешко изкуство, дело на скромен (негов приятел споделя: „скромността на Шуберт е безгранична..”), трудолюбив композитор. Върху надгробния паметник на Шуберт са изписани словата: „Тук смъртта погреба богато съкровище, но още по-прекрасни надежди.” Ние като християни знаем, че гробът не слага край на всичко, затова вярваме, че тези надежди биха намерили своето истинско оправдание само в Този, Който е дал живота и „божествената искра” в творчеството на великия творец.

Бележки

1. Романтизмът е направление в европейската литература и музика, възникнало в края на 18 в. За композиторите-романтици са характерни ярката емоционалност, претворяването на вътрешния духовен свят на личността, лириката и дълбоката връзка с живота на народа и националния фолклор.
2. Антонио Салиери (†1825) е италиански композитор, педагог и диригент. Съществува легенда, че Салиери бил отровил Моцарт от завист.
3. Срв. Брашованов, Ст. История на музиката.С., 1946, с.121-122.
4. Всеки от тези младежи е притежавал някакъв художествен талант („Той какво може?” – с такъв въпрос са посрещали всеки новак.)
5.Брашованов, Ст. Цит. съч., с.122.
6. http://www.belcanto.ru/schubert.html
7. Брашованов, Ст. Цит. съч., с.125.
8. Хайдн, Моцарт и Бетовен.
9. Брашованов, Ст. Цит. съч., с.125.
10. Пантеизмът е религиозно и философско учение, отъждествяващо Бог с природата.
11. http://intoclassics.net/publ/5-1-0-395.
12. Първоначално тази песен е била написана от Шуберт като част от вокален цикъл по стихове от поемата „Девата от езерото” на английския поет Уолтър Скот. Третата песен на Елен представлява молитвено обръщение на героинята от поемата към Св. Богородица, започващо с латинските думи „Ave Maria”. Това дало основание по-късно тази музика да се изпълнява върху словата от католическия латински химн, посветен на Св. Богородица, който е най-разпространената Богородична молитва в Западната църква.
13. Месите са многочастни произведения за солисти, хор и оркестър по латинския текст на определени части от едноименното църковно богослужение. Меси създават много композитори от миналото и съвременността.
14.http://www.pravoslavie.ru/36336.html.