Българският принос в музиката на Православната църква

„И все пак тези, отдавна отишли си, са в нас – като заложба, като бреме върху нашата съдба, като клокочеща кръв и като жест, изригнал от дълбините на времето.” Райнер Мария Рилке

Свети апостол Павел нарича Църквата Тяло Христово (срв. 1 Кор. 12:12-27). Христовата Църква е „пълнота на Тогова, Който изпълня всичко във всички”(Еф. 1:23). Тоест Църквата е жив организъм, единство на божествен и човешки елемент.

Като имаме предвид многовековното развитие на църковната музика, бихме могли да наречем всичко, свързано с тази област, църковно-музикален организъм. Организъм, изграждан от трудовете на неизчислими работници, положили своите музикални таланти в служба на Православния олтар. Организъм, който продължава живота си, благодарение на непрестанен хилядолетен енергичен труд.

Един от тези неизброими благодатни творци е и нашият сънародник преподобният Йоан Кукузел. „Ангелогласният” Йоан се родил около 1280 г. в град Дурацо, днешна Албания (и днес в Албания живеят хиляди българи). Майката на св. Йоан е била българка, а произходът на баща му е неизвестен. От житието на този, който по-късно ще бъде наречен „втори източник на музиката” [1], разбираме, че заради музикалните си заложби още като дете е изпратен да учи в училището към църквата „Св. Павел” в Цариград под покровителството на Андроник ІІ Палеолог. Знае се, че император Андроник ІІ „е ценял талантите, съзнателно е търсел тяхната помощ, за да превърне столицата си в най-значителния за времето културен център” [2]. В школата към цариградския храм Йоан е изучавал различни науки (музика, гръцки език, калиграфия). Тук той придобива и прозвището Кукузел [3]. В тази школа учител на Кукузел е прочутият протопсалт Йоан Гликис (станал през 1316 г. византийски патриарх) [4].

След време Кукузел взел разрешение да посети майка си и родния дом в Дурацо. В едно от житията му, написано на гръцки език, се описва трогателната случка, свързана със завръщането на Йоан. Наближавайки дома си, той чува плача на майка си и думите: „Мое дете, мил Иване, ахъ! где ли ми си ?” (Moa de milo Ioanny gdemysen, oho !) [5]. В житието тези думи са на български език в гръцка транслитерация, от което става ясен българският произход на светеца. Подтикнат от тази трогателна среща Кукузел създава т.нар. „Полиелей на българката”, в който примесва църковни с фолклорни мотиви.

По-късно Кукузел заминава за Атон, където заживява във Великата лавра на св. Атанасий Атонски. По-това време Лаврата „може да се разглежда не само като център на византийската култура, но и като център на българската култура” [6]. В обителта на св. Атанасий св. Йоан Кукузел възприема исихасткия модел на живот [7]. В Атон през първата половина на ХІV в. е и най-плодотворният етап от живота на Кукузел. Като вероятна година за смъртта му се смята 1360 г. Денят, в който се чества паметта му – 1 октомври, е празник на всички музиканти и църковни певци.

Българският музиковед Петър Динев твърди, че „Полиелеят на българката” е „послужил за основа на по-сетнешната разработка на пространната църковна музика, и макар за някои да изглежда невероятно – историческата истина говори, че художественото пение, употребявано в Православната църква, е българско” [8]. Всеки, който се интересува от едногласната църковна музика, знае, че за нейното изграждане са необходими т.нар. фигури-формули (вид музикални фрази) [9]. Фигурите-формули са част от музикалната традиция, която отначало се е разпространявала устно, а в последствие е фиксирана в музикалните ръкописи. Един от известните създатели на тези фигури-формули е именно св. Йоан Кукузел.

Влиянието на св. Йоан Кукузел върху църковната музика е толкова мащабно, че голяма част от творците на сакрална музика са се ползвали от творчеството му. Според Динев музикалните съчинения и идеи на св. Йоан Кукузел са използвани от много поствизантийски църковни творци, наследници на Ангелогласния майстор – Йоан Трапезундски, Петър Берекет, Даниил Първопевец, Петър Ефески, Теодор Фокейски, Яков Пелопонески, Мануил Византиец, Петър Византиец, Григорий Левитски, Константин Византиец, Хурмузий Хартофилакс, Петър Лампадарий, Стефан Лампадарий, Георги Критски и др. [10]

Според музиковеда Стоян Джуджев, специалист по българска народна музика, за българския произход на Кукузел свидетелства и устойчивостта на морфологичните елементи в музиката. Според Джуджев „при изменението на eзиковите форми през историческия процес окончанието се оказва по-устойчиво от другите компоненти на думата…” [11]. Джуджев продължава тезата си като свидетелства, че този принцип е валиден и в музиката, но „в музикалната теория те не се наричат “окончания”, а мелодически заключения…” [12]. От този принцип може да се направи изводът, „че когато две различни мелодии имат еднакви заключения или полузаключения, то те биха могли да се разглеждат като морфологично сродни, т.е че имат общ произход…” [13]. Като прилага морфологичния метод в изследването на Кукузелевите творби Джуджев забелязва в тях „известни заключителни последования (звукови обрати), които още битуват в музикалната практика на балканските народи, особено в българската народна музика” [14].

Българите никога не бива да забравяме факта, че един от най-големите създатели на православна музика е наш сънародник. Някога във Византия по време на бедствия вярващите са извършвали моления-литии, по време на които са измолвали закрила и помощ от Бога. В шествието на православните народи и техните музикални синове Кукузел трябва да бъде нашата високо издигната хоругва [15], в чийто свещен образ църковните музиканти да намират вдъхновение и помощ.

Бележки

1. За първи се счита св. Йоан Дамаскин.
2. Петканова, Д. Към биографията на Йоан Кукузел. – В: Йоан Кукузел –живот, творчество, епоха – Музикални хоризонти, бр.18-19, 1981, с. 33.
3. Когато неговите съученици го питали какво е ял, той отговарял на все още недобре овладяния от него гръцки език, примесен със славизми: „кукиа ке зелйа” , т.е. бакла и зеле.
4. Срв. Борисов, Ивайло. Изтъкнати музикоучители-певци на източното православно пеене. София: Издателство „Изкуство“, 2014, с. 16-17.
5. Сарафов, П., Ръководство за практическото и теоретическото изучаване на восточната църковна музика. С., 1912, с. 137.
6. Петканова, Д. Към биографията на Йоан Кукузел…, с. 38.
7. Исихазмът е учение на Православната Църква, което се основава на способността човекът да достигне богоуподобяване чрез непрестанната безмълвна молитва (гр. isihia) и дара на Божествената благодат. За връзката на Кукузел с исихастката практика свидетелства неговото житие, в което се казва, че той е живял извън манастира в усамотение, и е отивал в Лаврата само в определени дни като певец на десния хор.
8. Динев, П. Духовни музикални творби на св. Йоан Кукузел, С., 1938,с.7.
9. Фразите са музикално-структурни единици, музикални изречения. За доброто и правилно въздействие на музиката е нужно и музикално фразиране. Фразирането е художествено осмислено разчленяване на музикалните фрази. Музикалната реч има структура, която е подобна на структурата на литературния език, в който използването на препинателни знаци цели смисловото разчленяване на текста.
10. Срв. П. Динев, Ръководство по съвременна византийска невмена нотация. С., 1964, с. 17.
11. Джуджев, Ст. Проблеми във връзка с живота и творчеството на Йоан Кукузел. – В: Йоан Кукузел –живот ,творчество,епоха – Музикални хоризонти,1981, с. 19.
12. Пак там.
13. Пак там.
14. Пак там, с. 20.
15. Църковно знаме със свещени изображения, използвано при различни шествия.