Еленският църковен напев

Днес, когато православната Църква чества паметта на светите равноапостолни Константин и Елена, храмовете ни все още се огласяват от пасхалните песнопения (т. г. отдание на Пасха е на 24 май [1]), чуден мелодичен бисер между които е еленското „Ангел вопияше” [2].

В този ден старопланинският град Елена (известен от 15 в.), с чието име се свързва произхода на това песнопение, отбелязва своя празник.

Разположен в полите на гористия Еленски балкан, китният град Елена през 18 и 19 век е бил занаятчийски, търговски и културен център. През Възраждането градът е наричан „Българският Витлеем”, защото в него е имало образцови духовници, интензивен духовен живот и три църкви (Елена е единственият град през Възраждането с три храма).

Наред с храмовете си, личността на видния духовник Иларион Макариополски, Даскалоливницата (първото класно училище в България), Часовниковата кула, градът се гордее и със свое църковно-музикално богатство – т. нар. Еленски напев.

По думите на известния ни музиколог и специалист по църковна музика Петър Динев, еленският напев е „проява на българско музикално съзнание”; той е „благозвучен, приятен за слушане и произвежда умилително въздействие върху богомолците.” [3] Можем да твърдим, че този напев е продукт на съчетанието на византийската едногласна църковна музика и елементи от местната фолклорна традиция.

Еленският напев се характеризира с църковност, красива мелодичност и с една богата орнаменталност, подобна на българската народна бродерия (шeвици). Въпреки уникалността й, тази традиция не е добре позната, което може да бъде предмет на едно бъдещо научно изследване от специалисти, които да потърсят аналози в гръцките псалтикии и, както Петър Динев пише, да се надникне в библиотеките на Хилендарския и на Зографския манастир в Света гора, където „може би ще се открият важни и неизвестни неща, които биха хвърлили светлина върху въпроса за истинския облик на старобългарското църковно пеене” [4].

Еленският напев е свързан с името на архимандрит Галактион Хилендарец (†1894 г.). Роден през 1830 г. в с. Кремен, Благоевградско, бъдещият духовник учи в родното си село и в Неврокоп (дн. Гоце Делчев). По-късно става монах в Хилендарския манастир – едно от малкото места, в които през Възраждането се е пазела православната вяра и българщината. Като дякон в Хилендарската обител отец Галактион е изпратен да учи в семинарията в Белград, където се сближава с български емигранти-революционери. След като завършва семинарията, се завръща в Света гора [5]. От Хилендарския манастир са тръгвали монаси таксидиоти [6], които са обикаляли българските земи, за да събират помощи за светата обител. Същевременно те са били и разпространители на християнството и родолюбивите идеи сред поробеното население. През 1865 г. от „Хилендар“ архимандрит Галактион заминава за Елена, където остава до края на живота си и пее в църквата „Успение Пресвятия Богородици” [7]. В Елена архимандрит Галактион поддържа връзки с о. Матей Преображенски, Васил Левски и други революционери, които посещават града и Хилендарския метох. Отец Галактион изпълнява и комитетски задачи [8].

Архимандрит Галактион е бил добър църковен певец, който майсторски украсявал богослуженията с мелодичния си баритонов глас. Той е подготвил много певци и свещеници, които отишли в съседни села и градове да продължат делото му. По-изявени негови ученици и сътрудници са: Иванчо Хаджийорданов, Никифор Попконстантинов, Стоян Попандреев и др. [9] Макар и да не е оставил църковно-певческо печатно наследство, отец Галактион има основен принос в оформянето и затвърдяването на еленския напев.
Споменатото в увода „Ангел вопияше” на глас пети [10] е едно от най-красивите еленски песнопения. То е записано през 1912 г., след като е изпълнено от ефимерия [11] при Софийската духовна семинария свещеник Константин Дъновски [12], по молба на преподавателя по източно пеене Манасий Поптеодоров. Това песнопение е с изключително тържествен характер и създава празнично настроение у слушателите. Говорейки за трудността на изпълнение на еленските напеви протойерей (сега иконом) Кирил Попов свидетелства: „Аз си спомням, когато бях ученик в Духовната семинария, нашият учител по Източно-църковно пение Тодор Ценков [13] пишеше пълно шест на този, който можеше да изпълни „Ангел вопияше“, 5 гл. – еленски напев. Това песнопение, разбира се, се преподаваше в горните класове на семинарията.” [14]

В едно от изданията на псалтикийната утрена на Манасий Поптеодоров са поместени две нотирани песнопения – еленски напев: „Христос воскресе” на 5 гл. (под което пише изпълнено от архимандрит Иларион Цонев и записано от Николай Преображенски) и пасхален кондак на 8 гл. „Аще и во гроб снизшел еси”.

Копие на песнопението Достойно ест VІІ гл. (Еленски напев) – автограф на Макариополски епископ д-р Николай

През 1947 г. Макариополският епископ д-р Николай [15] (тогава архимандрит) заедно с Петър Динев посещава Елена и записва песнопението „Достойно есть” на глас 7.

В библиотеката на Богословския факултет към Софийския университет се намира папка с църковна музика, в която се пази ксерокопие на нотирано с невми Достойно ест VІІ гл. (Еленски напев). Под песнопението, записано на ръка, има следният надпис: „На Стефан Цочев по случай имения му ден – 27. ХІІ. 1975, за добър спомен. † Мак. Еп. Николай.“ [16]

Едни от малкото съвременни продължители на традицията на еленския църковен напев са приснопаметният Доростолски митрополит Иларион (†2009 г.) и Александър Пиндиков (р. 1930 г.).

В чест на 100-годишнината от рождението на Доростолския митрополит Иларион, Софийският свещенически хор с диригент отец Кирил Попов издаде през 2013 г. компактдиск със заглавие „Православни еленски църковни напеви“. По-голямата част от включените в компактдиска песнопения са непопулярни и са нотирани по изпълнение на дядо Иларион, който ги е чул и възприел от своите предци, родени още в 19 в.

За нас, българите, еленският напев е истинско национално църковно-музикално богатство. То е като наш рòден филиз, израснал върху многовековното дърво на православната едногласна музика, чийто корени черпят сили от наследството на св. Йоан Дамаскин, св. Йоан Кукузел и безброй знайни и незнайни творци на църковна музика. Съхраняването и изпълнението на този своеобразен и красив вид богослужебно пеене са доказателство за уважение към църковно-музикалната традиция на предците ни и гарант за развитието на църковната музика у нас. Традиция, с която всички се гордеем…

Бележки

1. Честването на големите християнски празници се състои от: предпразненство (ден или дни, в които се изпълняват песнопения, свързани с празника), същинския празник и попразнествени дни, в които продължава споменаването на празника и които приключват с отданието на празника. Великият християнски празник Пасха няма предпразненство, а отданието му е 40 дни след датата на отбелязването му.
2. „Ангел вопияше” е песнопение от пасхалния канон, дело на св. Йоан Дамаскин.Текстът на песнопението на бълг. език е: „Ангелът викаше на Благодатната: „Чиста Дево, радвай се! И пак ще кажа: Радвай се! Твоят Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите възкреси.“  Люде, веселете се! Светлей, светлей, нови Йерусалиме, защото славата Господня над тебе възсия! Ликувай сега и се весели, Сионе! А ти, чиста Богородице, радвай се за възкресението на Родения от тебе!”.
3. П. Динев. Църковнопевчески школи през възрожденската епоха. Еленска школа. // Църк. вестник, № 41, 1959, с. 10.
4. Пак там.
5. Срв. Енциклопедия България, т. 2, Г-З, БАН, С. ,1981, с. 21.
6. Таксидиот (от новогр. ταξιδιώτης, „пътник“) е пътуващ монах, събиращ волни пожертвувания за манастир.
7. П. Динев. Цит. съч., с. 10.
8. Енциклопедия България…, с. 21.
9. П. Динев. Цит. съч., с. 10.
10. В православната едногласна музика се използва осмогласие, систематизирано от св. Йоан Дамаскин (8 в.), в което осемте църковни гласа се делят на първообразни (първи, втори, трети и четвърти) и производни от тях (пети, шести, седми и осми).
11. Ефимерият (гр.ез. Ἐφημέριος- чреден) е свещеникът, на когото е ред да служи в храма.
12. За иконом Константин Дъновски (който е баща на основателя на сектата Бяло братство Петър Дънов) – вж. http://www.bg-patriarshia.bg/reflections.php?id=58
13. За Тодор Ценков – вж. http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=16014
14. http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=83343
15. За Макариополския епископ Николай – вж. „35 години от блажената кончина на Макариополския епископ Николай“.
16. Най-вероятно песнопението е било нотирано от епископ Николай и подарено на тогавашния секретар на Софийската св. митрополия Стефан Цочев. Иван Златанов, приемникът на секретарското място на С. Цочев, помни деня, в който епископът е връчил нотираното песнопение на С. Цочев по време на утринното богослужение в храм „Св. Николай Мирликийски” на ул. Цар Калоян № 8.