Какво пеем на Великден?

В деня, когато Църквата чества най-великото историческо събитие – това на Христовото Възкресение от гроба, тя ни поднася тази всемирна радост и чрез изкуството на музиката. Защото ако има ден, в който всички гласове са призвани да запеят тържествуващо и ликуващо, това е денят на Възкресението на Христа.

Знаем, че в православното богослужение се използва само акапелна музика (за разлика от други християнски деноминации, използващи и инструментално звучене), затова и в този тържествен ден ние музицираме с най-съвършения музикален инструмент – човешкия глас.

В минутите преди да възвестят в полунощ „Христос воскресе”, свещениците изнасят запалени свещи, като запяват: „Дойдете, приемете светлина от незалязващата светлина и прославете Христа, Възкръсналия от мъртвите!” Веднага след това певците запяват стихирата: „Твоето Възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата; удостой и нас на земята с чисто сърце да Те славим.”^[1] От това песнопение разбираме, че Възкресението Христово е събитие, което не само ние, хората, прославяме на земята, но същото правят и ангелите на Небето. Техният гръмовен глас оглася небесната шир. Защото събитието, станало в Юдея преди повече от две хилядолетия, докосва съдбата на всеки човек, на всяка твар – на цялото мироздание.

В този и следващите дни духовенството и миряните непрекъснато пеят тропара (кратко песнопение, свързано с празника): „Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува.” Тук е мястото да отбележим и дълбокото по своя смисъл свидетелство на св. Йоан Златоуст от неговото похвално слово за Пасха: „Възкръсна Христос, и ни един мъртвец не остана в гробовете!”

Празнуването на Великденското тържество започва с пасхалните утреня и св. Литургия. Съществена част от празничната утреня е Пасхалния канон. Този канон е нотиран на първи глас и е дело на св. Йоан Дамаскин. Св. Йоан е автор на десетки богослужебни канони^[2], но пасхалният е най-възвишеният от всички. Той започва с вдъхновените думи: „Ден на възкресение е, нека, люде, да сияем: Пасха е, Господня Пасха!”

В петата песен на канона десницата на св. Йоан е написала: „От ранна утрин да подраним и вместо миро песен да принесем на Господа…” Нашата песен се превръща в своеобразна жертва пред Бога (срв. Евр. 13:15), наша съкровена ценност, поднесена в дар на Христа. А да се поднася ликуваща тържествена песен на Христа не е ново явление – това виждаме, че се случва и в нощта, в която се ражда Иисус: „Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” (Лука 2:14).

Деветата песен на канона ни запознава с радостната вест, отправена от ангела към св. Богородица: „Ангелът викаше на Благодатната: „Чиста Дево, радвай се! И пак ще кажа: Радвай се! Твоят Син възкръсна тридневен от гроба и мъртвите възкреси. Люде, веселете се!” Колко богато е богослужението в пресъздаването на светите събития – ангелът съобщава на Девицата Мария да се радва, като след малко отново побързва да ѝ каже същото – тази ангелска тавтология сякаш изправя пред очите ни „пълнокръвния” образ на небесния вестител, който е обзет от избликнала радост, която бърза да сподели. Надземна радост, от която всички са докоснати; радост, вливаща се в небе и земя, ангели и хора.

Непосредствено след канона се изпълнява пасхалният светилен, в който се пее: „Заспал по плът като смъртен, Царю и Господи, възкръсна тридневен, като въздигна Адам от тлението и обезсили смъртта. Ти си Пасха на безсмъртието, на света спасението.”

След това се изпълняват пасхалните стихири, от съдържанието на които разбираме, че Пасхата е „тайнствена”, „велика”, „отваряща ни райските врати”, „възхитителна”.

В края на Пасхалната утреня пеем трогателното и вълнуващо песнопение „Ден на възкресение е”, в което е отбелязано, че трябва и на ненавиждащите ни да простим всичко заради Възкресението. Един дълбок призив, залегнал в химничното богатство на Църквата.

По време на св. литургия изпълняваме възкресния кондак, чрез който известяваме: „Макар и в гроб да слезе, Безсмъртни, но обезсили силата на ада, и възкръсна като Победител, Христе Боже…” Адът, който отвъд края на Христовата мъка „долавяше своята, трайно уплашена болка” (Рилке)^[3], бе сразен.

Вместо полагащото се преди четенето на апостола и евангелието песнопение Свети Боже на Литургията се пее: „Всички, които в Христа се кръстихте, в Христа се облякохте” (Гал. 3:27). Тази замяна е базирана на факта, че в древната Църква на празника Възкресение са приемали кръщение подготвящите се за това през целия велик пост оглашени.

В неделя преди обяд се извършва богослужение (вечерня), т.нар. Второ Възкресение, по време на което, освен че се чете евангелие на различни езици (Йоан 20:19-29), на различни езици се пее и пасхалният тропар „Христос воскресе”. С това Църквата ни показва, че в нейните предели няма място за национализъм – обятията ѝ са отворени към всички народности, защото в Христа „няма вече иудеин, ни елин” (срв. Гал. 3:28).

В посланието си до християните в Коринт св. ап. Павел пише: „Аз ви предадох най-напред онова, което бях и приел, че Христос умря за греховете ни, според Писанията, че Той бе погребан и че на третия ден възкръсна, според Писанията” (1Кор. 15:3-4). Освен с всичко друго, Църквата Христова ни възвестява тази истина и чрез многовековното си и въздействащо музикално изкуство. Христос воскресе! 

Бележки

1. Тук и по-надолу богослужебните текстове на бълг. език са взети от Молитвеник, СИ, С., 1992. ↑
2. Канонът е химнографска форма и е съставен от девет песни (всяка от които съдържа по няколко тропара), началните тропари на които са наречени ирмоси. ↑
3. Стихотворението на Райнер Мария Рилке „Слизането на Христос в ада” (прев. Венцеслав Константинов). ↑