Одухотворена поезия и музика без излишен патос

Не може да се преразкаже концерт, но аз ще опитам. На 20 ноември в салона на столичното читалище „Николай Хайтов” Пламен Сивов изнесе изключително богат литературно-музикален спектакъл, който благодарната публика изслуша „на един дъх”.

Продължаващата вече шеста година поредица „Поети с китара” доказа за сетен път както своята оригиналност, така и колко е необходима с възможността за самостоятелна пълноценна изява на един бард. (Трябва да се изкаже благодарност на читалищното настоятелство за неговата отвореност към тази форма на изкуството; както, разбира се, и за организирането на фестивала „Софийски вечери на авторската песен”).

Концертът му беше разделен на три части – „групата” на любовните песни (като „Раздяла” например), „групата” на свързаните с библейската и православната тематика песни (като „Суламит” и „Св. Иван Рилски”) и „групата” на по-общите и дори „мискински” песни (като „Писмо от града”); той прочете и няколко стихотворения, които илюстрираха в „обикновен” словесен вид поетическата му дарба.

На основата на художествени поетични текстове Пламен е композирал разнообразни като мелодика, ритмика и „жанровост” песни, които не оставят слушателите равнодушни.

Като добавим и много доброто владеене на китарата и на вокалния „елемент”, можем да кажем, че Пламен не само е поет с китара по определение, но с еднаква лекота и майсторство носи успешно под една мишница и „четирите дини” на авторската песен. Повечето от песните, които той представи, са от албумите му "Писмо от града" и "Near Life Experiences”.

Особен интерес представляват песните от втората група, вдъхновени от библейски и православни персонажи, теми и сюжети. Първо, те са свързани с дейността на Пламен като деятел във фондация „Покров Богородичен” и редактор в сайта „Православие.БГ”, и, второ, разкриват в по-различна, модерна светлина не толкова религиозните, колкото духовните ценности на християнството, на чиито „овакантени” места се ширят войнстваща пошлост и меркантилизъм. На фона на обезвереността и бездуховността и на очевидната откъснатост днес на Българската православна църква (не само по нейна вина, разбира се) от живота на българина подобни песни и послания могат да имат много по-въздействаща роля от бляскавите ритуали и патетични проповеди и молитви.

Пламен не е само поет с китара, а поет с китара на действието, който участва в живота, а не го съзерцава само. И не е случайно, че именно той създаде сайта „Поети с китара” – вече добре известен на ценителите на бардовската песен.

Освен бисът, който Пламен изпълни (публиката просто не искаше да се разотива), той бе поздравен с песен от Виктор Макаров – бард, който дебютира тази година в Несебър и София и който ще бъде един от следващите участници в поредицата „Поети с китара”. | www.slovo.bg